Решение № 182 от 22.07.2020, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

Номер Година

22.07.2020 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: Цветана

Чакърова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1066 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по иск предявен от Х.Х.Б., ЕГН: **********, Х.С.С., ЕГН: ********** и С.С.Б., ЕГН: **********, тримата със съдебен адрес:***, лява секция, ет. ***, ап. ****, чрез пълномощника си адв. С.С., против М.И.Ч., ЕГН: **********, адрес: *** и О.К. ЕИК/БУЛСТАТ: *************, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Кмета д-р Е. К..

Ищците твърдят, че били наследници на С. С.Б., починал на 08.09.2008г в с. П., обл. П..

Приживе последният станал собственик на следния недвижим имот: НИВА от 600 (шестстотин) кв. м., осма категория, заедно с построената стопанска сграда с разгърната застроена площ от 35 (тридесет и пет) кв. м., находяща се в землището на с. П., обл. П., в местността „М.“, съставляваща имот с пл. № 1 (едно) по кадастралния план на селото, при съседи: север – П. К., юг - път, запад - дере, изток - път. Имотът бил придобит от наследодателя на ищците на основание §4а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. За това обстоятелство С. Б. се снабдил с нотариален акт №80, том I, рег. № 1029, дело № 216 от 1998 г. на нотриус с рег. № 099 на Нотариалната камара и вписан в Служба по вписванията - гр. К. под № 200, том III от 1998 г.

Ищците твърдят, че този имот първоначално по силата на ПМС № 76 от 05.12.1997 г. бил предоставен безвъзмездно на С. С.Б. за ползване като земя от 0,8 дка, за което било издадено удостоверение № 7/17.01.1983 г. на ОНС - село П.. Впоследствие последният се снабдил и с нотариален акт за собственост. В продължение на двадесет и пет години С. С.Б. ползвал и владеел този имот на валидно правно основание – първоначално като ползвател, впоследствие като собственик, а към настоящия момент Х.Х.Б., Х.С.С. и С.С.Б., като наследници на С. С.Б. продължавали да ползват имота и не били преустановявали владението и ползването върху него вече общо 35 години.

Следвало да се има предвид, че след активизиране на свлачище, площта на имота претърпяла разлики, а освен това било направено ново заснемане. След същото, имотът бил нанесен в плана на село П. под № 000647 с площ от 0,834 декара.

През септември 2018 г. ищците разбрали, че имот № 000647, находящ се в землището на село П., о.К. бил придобит от първия ответник М.И.Ч., която го закупила на публичен търг с тайно наддаване от О.К. Имотът, притежаван от ищците, бил част от този имот, което означавало, че О.К. не била собственик и нямала право да се разпорежда с него. В приложената към исковата молба скица било отбелязано, че местността е „С.“.

Всичко гореизложено обуславяло правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск.

Молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство, оставено от С. С.Б., на следния недвижим имот:

НИВА от 600 (шестстотин) кв. м., осма категория, заедно с построената стопанска сграда с разгърната застроена площ от 35 (тридесет и пет) кв. м., находяща се в землището на с. П., обл. П., в местността „М.“, съставляваща имот с пл. № 1 (едно) по кадастралния план на селото, при съседи: север – П. К., юг - път, запад - дере, изток - път. Претендират се и разноските по делото. Алтернативно, молят да бъдат признати за собственици на имота по давностно владение, считано от 17.12.1998 г.

Ответницата М.И.Ч., чрез пълномощника си адв. Д.У. с отговора на исковата молба намира иска за неоснователен. Твърди, че от представените от ищците Удостоверение №7 от 17.01.1983 г. и Заповед №712/15.04.1998 г. не се установява по категоричен начин да са спазени императивните изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и по-конкретно – разпоредбите на параграф 4а от ЗСПЗЗ и параграф 62 ал.3 и следващите от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Твърди, че фактът, че впоследствие праводателят на ищците се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху процесния имот, по никакъв начин не санирал пропуските и нарушенията на процедурата по закупуването му, визирани в параграф 62 и не го легитимирал като собственик на имота. От представените доказателства от ищците не можело да се направи извод за законно придобиване на правото на собственост върху спорния недвижим имот. Нямало данни да е осъществена докрай процедурата за ползвателите по параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това оспорва претенцията им за собственост на процесния имот.

От друга страна, ответницата била абсолютно добросъвестен и изряден купувач, който при спазването на всички законови изисквания се сдобил със собствеността върху имота от предишния му собственик, а именно – О.К. поради което не следвало да търпи негативни последици и неудобства.

Ето защо моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да ѝ присъди разноските по делото.

Ответната Община, чрез юрк. Д.Т. и адв. Щ.Ц., оспорва иска. Твърди, че имот 000647 – земеделска земя, бил придобит от О.К. по чл.25 ЗСПЗЗ и за него имало издаден акт за общинска собственост. Земите по чл. 25 ЗСПЗЗ, в предходните му редакции, били собственост на общината по силата на закона.

На следващо място твърди, че признаване правото на правоимащите лица да им бъде възстановено, респективно да придобият правото на собственост върху имотите, границите на които се установяват с плана по параграф 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, е резултат от сложен фактически състав. За земите предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по параграф 4 от с. з. се изработвал помощен план и план на новообразуваните имоти, които се изработвали и одобрявали съгласно правилата на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по параграф 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установявали границите на имотите, правото на собственост, върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на параграф 4к, ал. 7 и при условията на параграф 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Планът на новообразуваните имоти се изработвал в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържал границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена.

Предвид обстоятелството, че към настоящия момент за землището, където се намира процесния имот, няма изготвен помощен план и ПНИ, процедурата по възстановяване собствеността на 33 не била завършена. Следователно преди влизане в сила на заповедта по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за тези площи не бил настъпил реституционния ефект, защото те все още не са били индивидуализирани.

Твърди, че съгласно Решение №

387/22.11.2012 г. по гр.д. № 1180/2011 г. I г.о. ВКС, самият ПНИ не създава и не отнема права, а такива се създават с индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността. Административната процедура за реституция на тези терени щяла да приключи след приемането на ПНИ и издаване на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ.

На следващо място счита, че правото на ползване на ищеца не се е трансформирало в право на собственост. За имот, находящ се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на земеделската реституция, административната процедура по възстановяване на собствеността на земеделската земя приключвала с издаване на решение на поземлената комисия по чл.18ж от ППЗСПЗЗ или с приемане на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ - със заповед на кмета, в които да се индивидуализират като обекти на правото на собственост с описание на техните граници, местоположение, съседи и площ. Предпоставка за допустимост на иска, в обсъжданата хипотеза, било правата по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищеца да са признати, сложният фактически състав по този ред да е приключил и това да е отразено по изработения помощен план. Несъмнено тази предпоставка не била налице, защото няма изработен помощен план.

На следващо място оспорва извършеното плащане на земята от ищците, но дори и то да било извършено, създавало само облигационни отношения между тях и общината и нямало транслативен ефект относно промяна на собствеността, именно защото процедурата по реституция не е завършила. Нямало ПНИ и заповед на ОУ.

Оспорва идентичността на имота претендиран от ищците, който се намира в местността „М.“ с този продаден от О.К. който се намира в местността „С.“. Не съществувал имот с пл. № 1 по кадастралния план на с. П., както твърдят ищците.

Оспорва с нотариален акт №80, том I, рег. №

1029, дело № 216 от 1998 г. на нотриус с рег. № 099 на Нотариалната камара и вписан в Служба по вписванията - гр. Карлово под № 200, том III от 1998 г.

Същият бил издаден след представяне от ищците на окомерна скица, което не позволявало имотът да се индивидуализира, а и процедурата по реституция не била завършила.

Твърди, че претендираният имот е земеделска земя и ако действително ищците са имали право на собственост върху нея, е следвало да предприемат процедура по нанасяне на собствеността им в КВС, което не са сторили и процесуалното им бездействие, от което не би следвало да извличат полза, било причина за настоящото производство.

На следващо място, относно наведените с исковата молба твърдения, че ищецът е собственик освен по нотариален акт, също така се позовавал на оригинерно придобивно основание, а именно – изтекла в негова полза придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, ответникът счита, че спрямо имота не тече придобивна давност, поради което ищецът не може да го придобие на това основание. За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС изисквала да е упражнявана фактически власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че се упражняват собственически правомощия. За вещите частна държавна или общинска собственост обаче, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 от ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започвал да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтичал на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок било спряно с § 1 от Разпоредби към Закона за допълнение към ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на течението на давностния срок било продължено до 31.12.2022 г. Следователно към момента на предявяване на иска и към настоящия момент не бил изтекъл срока по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност на имот частна общинска собственост, поради което ищецът не се легитимирал като собственик на процесния имот.

С оглед изложеното предявеният от ищците иск бил недопустим и неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, а на О.К. да се присъдят разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения Нотариален акт №80, том I, рег. № 1029, дело № 216 от 1998 г. на нотриус с С.Р., рег. № 099 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - гр. К. под № 200, том III от 1998 г., е видно, че на 17.12.1998 г. е признато по реда на 4а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ правото на собственост на С. /С./ С.Б. ЕГН: ********** върху недвижим имот: НИВА от 600 (шестстотин) кв. м., осма категория, заедно с построената стопанска сграда с разгърната застроена площ от 35 (тридесет и пет) кв. м., находяща се в землището на с. П., обл. П., в местността „М.“, съставляваща имот с пл. № 1 (едно) по кадастралния план на селото, при съседи: север – П. К., юг - път, запад - дере, изток - път.

От представеното в заверен препис Удостоверение №7 от 17.01.1983 г. на Общински народен съвет – с. П. се установява, че преди издаване на нотариалния акт, имотът е предоставен за безвъзмездно ползване на С. С.Б. по силата на ПМС №76/05.12.1997 г., а със Заповед №712/15.04.1998 г. на Кмета на О.К. му е разрешено да го закупи на основание §4а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. В тази връзка е съставен оценителен протокол за имота от 08.10.1998 г. и е издадена заповед №1811/09.10.1998 г., с която се утвърждава оценката му – също приложени по делото.