Решение № 5190 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5190 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110154177 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба искова молба от *************“, дружество, регистрирано в ******************* (SECR) в ***********************, с регистрационен номер *******, с адрес в **************** представлявано от ТВ, съдебен адрес: ****************, чрез адв. Г. Л. В. срещу „***************“ ЕООД с ЕИК:

**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет ***********, излитащ по разписание от Международно летище ****** (GVA) и пристигащ по разписание на 22.09.2024 г. 10:10 часа (местно време) на Международно летище ************ (PRN), на основание чл. 7, пар.1, буква „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. , ведно със законната лихва върху сумата на главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /19.09.2025 г./ до окончателното плащане на дължимото обезщетение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ************ г. на РС-Пещера.

Твърди се, че КДС, дата на раждане *********** г. и длъжникът – авиокомпания „***************“ ЕООД с ЕИК **********, са сключили договор за въздушен превоз. По силата на този договор длъжникът се е задължил да превози пътника с полет *********** излитащ по разписание от Международно летище ****** (GVA) и пристигащ по разписание на 22.09.2024 г. 10:10 часа (местно време) на Международно летище ************ (PRN).

Авиокомпанията e потвърдила резервацията на пътника. Процесният полет обаче e бил отменен, което е довело до невъзможността КДС да стигне по разписание до крайната си дестинация. Пътниците на отменени полети могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от Регламент (ЕО) №261/2004 г. Обезщетението е нормативно определено в Регламента и се изчислява въз основа на разстоянието между двете летища. В случая разстоянието между началната и крайната точка на полета e до 1500 км (изчислено по метода на дъгата на големия кръг) и това попада в хипотезата на чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, следователно обезщетението дължимо на пътника е във фиксиран размер от 250 евро

1

С договор за цесия от 18.10.2024 г. КДС прехвърля на заявителя *************, дружество, регистрирано в ******************* (SECR) в *********************** под номер ******* вземането си срещу авиокомпанията (Доказателство № 3). Тъй като отношенията между Пътника и ищеца ************* се уреждат по литовското право, съгласно Раздел 6, т. 2 от общите правила и условия на *************, достъпни на следния линк: https://www.skycop.com/terms-and-conditions/, то и договорът за цесия също се урежда от литовското право. На интернет страницата на ************* има и версия на общите правила и условия на български език. На 20.05.2025 г. ************* е изпратило до Авиокомпанията уведомление за сключената цесия и покана за доброволното заплащане на паричното обезщетение на основание чл.7, т. 1, буква „а“ Регламент (ЕО) №261/2004 г. Сочи се, че съгласно приложимото към договора за цесия литовско право, новият кредитор има право да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, като такова уведомяване е напълно валидно и произвежда правно действие. Към датата на подаване на настоящата искова молба Авиокомпанията не е заплатила дължимото обезщетение Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Твърди се, че не са представени убедителни доказателства за надлежно уведомяване на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Липсата на доказано уведомяване поставя под съмнение противопоставимостта на цесията спрямо ответника.

Поддържа се, че съдържанието на представената „Форма за възложение“ сочи на договор за посредничество и организиране на събиране на вземания, при който дружеството финансира и управлява претенции от името на клиента, а не на безусловно и окончателно прехвърляне на материалното право. Самият документ урежда действия по финансиране, комуникация и правна защита, което по съществото си го доближава до договор за поръчка, а не до класическа цесия. Освен това липсва достатъчна индивидуализация на претендираното вземане към момента на подписване на документа, което препятства извода за валидно прехвърляне на конкретно право.

Не се спори, че полет ********* по направление ****** – ************, планиран за 22.09.2024 г., не е изпълнен по първоначалното разписание и е бил пренасрочен за 23.09.2024 г. Същевременно, от представения Aircraft Journey & Technical Log за въздухоплавателно средство LZ-GPB се установява, че при изпълнението на съответния сектор не са констатирани технически дефекти, като изрично е отбелязано „NIL defects“. По делото липсват данни за MEL-ограничения, записани откази на системи или извършени технически ремонти. Наличната информация сочи оперативни обстоятелства, довели до пренасрочване на полета. Самият факт на пренасрочване не представлява автоматично основание за възникване на право на обезщетение по Регламент (ЕО) №261/2004, като доказателствената тежест за наличието на предпоставките за обезщетение лежи върху ищеца.

Поддържа се, че съгласно наличните данни в оперативната система на превозвача към релевантния момент не е открит билет на името на Kujtesa Saramati в базата данни на ответника. Това обстоятелство поставя под съмнение наличието на доказано договорно правоотношение.

Претендират се разноски.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 7, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004г.

2 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети /Регламент /ЕО/ 261/2004/.

Съобразно разпределената доказателствената тежест в тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване наличието действащ договор за превоз между страните/ пътник - КДС и превозвач- ***************“ ЕООД /, наличие на потвърдена резервация за полет *********** излитащ по разписание от Международно летище ****** (GVA) и пристигащ по разписание на 22.09.2024 г. 10:10 часа (местно време) на Международно летище ************ (PRN), неизпълнение на полета от ответника, вид на неизпълнението – отмяна на полета, договор за цесия, с който пътникът е прехвърлил на ищеца вземанията си спрямо ответника за обезщетение от отмяна на полета, уведомяване на ответника за цесията.

Ответникът следва, при условията на непълно и насрещно доказване, да опровергае ищцовите твърдения, респ. главно и пълно да докаже, че е заплатил исковите суми или да установи наличието на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички разумни мерки.

Представен по делото е документ за билет, издаден на 05.09.2024, 20:57 с Референтен номер: 3183314/4 за пътник Дураку Сарамати / Куйтеса за полет ********* на 22 септември 2024 г. от ****** до ************. От същия се установява, че между КДС една страна, в качеството му на пътник, и *************** ЕООД, от друга страна, в качеството му на превозвач, бил сключен договор за въздушен превоз чрез закупуването на един брой самолетен билети за полет *********, излитащ по разписание в 08.10 ч. от ****** (GVA) и кацащ по разписание в 10.10 ч. в ************ (PRN)

Представена е разпечатка от интернет страницата на GP Aviation относно статуса на полет *********. Описано е, че ********* е полет на GP Aviation от ****** до ************. Този полет излита от летище ****** на 22.09.2024 г. в 09:00 ч. от изход C58.

Кацането на летище ************ е на 22.09.2024 г. в 11:00 ч. Очакваната продължителност на полета е 2 часа. Полет ********* покрива разстояние от 1252 км между ****** (GVA) и ************ (PRN). Типът самолет е Boeing 737- 430 B734 от GP Aviation. Статута на полета е: отменен. От същата се установява, че е процесния полет не е изпълнен и е отменен.

Съгласно чл. 5, т. 1, б. „в” от Регламента, при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, освен ако не са: i)информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не покъсно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не покъсно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В т.

4 е предвидено, че тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.

В чл. 7 от Регламента е регламентирано право на обезщетение, като съгласно т. 1, б.

„а.“, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети до 1 500 километра. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.

От събраните доказателства може да се направи извод, че разстоянието между 3

Международно летище ****** (GVA) - Международно летище ************ (PRN) е до 1500 км. Същевременно това обстоятелство не е и спорно между страните в производството Първият спорен по делото въпрос е дали е налице „извънредно обстоятелство“ по смисъла на регламента., а именно (Указание 14): „Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.“ В Решение по Дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane се отбелязва, че „всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в регламента), не са непременно причини за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) от този регламент.“, както и „съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.“. Такова виждане е отразено и в параграф 22 на Решение на съда но ЕС по дело С-315/15 Marcela Pešková и Jiří Peška срещу Travel S. a.s.

„сблъсъкът на самолета с птица, както и евентуално причинените от това повреди не са неразривно свързани с операционната система на самолета, тъй като поради своето естество или произход този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Следователно такъв сблъсък трябва да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004.“. В това решение се определя също, че не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, а само когато се докаже, че не са могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки.