Определение № 712 от 24.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 413/2025
- Вид
- Определение № 712
- Подписан
- 24.11.2025
- В сила
- 24.11.2025
- Състав
- Веселина Димитрова Джонева, Елисавета Георгиева Деянчева, Мина Цветанова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 712 гр. Кюстендил, 24.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселина Д. Джонева
Членове:
Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500413 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 - чл.279 от ГПК във вр. с чл.413 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по постъпила частна жалба от Р. Т. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, кв.****, бл.***,вх.***, ет.*** подадена чрез пълномощника й адв.А. Р. от АК-Варна, срещу заповед за изпълнение с рег.
№816/07.08.2025г., издадена по ч.гр.д.№20251510101442 по описа за 2025г. на Районен съд (РС) – Дупница, в частта, в която на заявителя по посоченото дело – „Кредит Инс“ АД, са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 100.00 лева.
В частната жалба се излагат доводи, че присъденото възнаграждение от 700.00 лева е прекомерно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, като се изтъква, че същото надхвърля трикратно минималния размер по Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, като същевременно се сочи, че съдът е длъжен да съобрази общностното право, както и задължителната сила на решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016г. и С-428/2016г. на СЕС.
Прави се искане да бъде намалено, поради прекомерност, адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на заявителя от 700.00 лева на 100.00 лева и да бъде отменена заповедта за изпълнение в частта за разликата над 100.00 лева.
Претендира разноски за настоящото производство.
В срока за отговор, насрещната страна - „Кредит Инс“ АД, с ЕИК 205997727, чрез пълномощника си ю.к.А.И., е депозирала отговор на жалбата.
Изразява се несъгласие с позицията на жалбоподателя, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение било прекомерно, като се изтъква, че съгласно чл36 ал.2 от ЗА, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Нередбата. Счита се, че с оглед материалния интерес и броя на предявените искове, дължимото минимално адвокатско възнаграждение възлиза на сума в размер на 1 200 лева, а договорената и заплатена сума е значително под този размер. Същевременно се поддържа, че искането на 1 жалбоподателя за намаляване на адвокатското възнаграждение до сума в размер на 100 лева е абсурдно и обезценяващо адвокатския труд. Счита се, че разноски за настоящото производство не следва да се присъждат и се моли оставяне на жалбата без уважение.
Окръжен съд – Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази разясненията, дадени с Тълкувателно решение №6/15.01.2019г. по тълк.д.
№6/2017г. на ОСГТК на ВКС относно обхвата на въззивната проверка в производството по разглеждане на частни жалби, намира следното:
Частната жалба е подадена в указания в заповедта срок, от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт в частта му, за която изрично в чл.413 ал.1 от ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 13.08.2025г. и в едномесечния срок по чл.414 ал.2 от ГПК не е постъпило възражение, поради което и съобразно разясненията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№№4/2013г., ОСГТК, частната жалба е процесуално допустима.
Съгласно т.7 от същото тълкувателно решение, разпоредбата на чл.248 от ГПК намира приложение в заповедното производство само в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски, какъвто настоящият случай не е .
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Заповедното производство по ч.гр.д.№20251510101442 по описа за 2025г. на Районен съд – Дупница, е било образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, подадено от „Кредит Инс“ АД, с ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.
„Лъвски рид“ №3, ет.1, офис 2, чрез пълномощника адв.Р.Д. от АК-София, срещу Р. Т.
К. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми, дължими на основание договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ с №ДЗ013279/28.02.2025г., а именно: 734.54 BGN лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 04.08.2025г. до изплащане на вземането; 96.00 BGN лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.03.2025г. до 28.07.2025г.; 7.82 BGN лева, представляваща законна лихва за периода от 29.03.2025г. до 04.08.2025г.
Със заявлението е било поискано присъждане и на сторените по делото разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 BGN лева и държавна такса в размер на 21.25 BGN лева. Към заявлението е било приложено пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие, според който заявителят е възложил на адв.Р.Даньовска от САК да осъществи правна помощ и съдействие на дружеството при завеждане на заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК срещу Р. Т. К., при заплащане на възнаграждение за извършената работа в размер на 700.00 лева. В договора е било удостоверено заплащането на посочената сума.
На 07.08.2025г. в полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът да заплати и претендираните суми за разноски.
При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, която се намира в част I “Общи правила”, поради което е приложима и в заповедното производство.
2
Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В настоящия случай по делото се установи, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева е удостоверено, че е било заплатено.
Съдът приема за основателно възражението на длъжника, че възнаграждението е прекомерно.
Съобразно чл.7 ал.7 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при процесуално представителство по дела за издаване на заповед за изпълнение минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл.7 ал.2 от Наредбата върху половината от стойността на претендираните суми, като по делата с материален интерес до 1 000 лева, както е в случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева.
След постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, което съдът е длъжен да съобрази, няма основание да се прилагат определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални възнаграждения, поради което и не следва да се обсъжда какъв минимален размер на възнаграждението предвижда тя, дали е в рамките на законовата делегация в частта относно нормите за определяне на възнаграждение при обективно съединяване на искове, частичен иск и прочее.
Критериите за решаване на въпросите относно размера на възнагражденията, в случаите, в които тези възнаграждения се определят от съда, както и при възражения за прекомерност на заплатени от страните възнаграждения, ако бъдат повдигнати от насрещната страна, следва да бъдат фактическата и правна сложност на делата, произтичаща от предмета им, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производствата.
В аспекта на изложеното се налага еднозначен извод, че конкретното заповедно производство не се характеризира с каквато и да било правна и/или фактическа сложност, доколкото не се събират доказателства и не се провеждат открити съдебни заседания, като извършените от процесуалния представител на заявителя действия на този етап от процеса се свеждат единствено до попълване на заявление по образец, в което се индивидуализира претендираното вземане. Целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство не е да установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Заповедното производство е едностранно, при липса на насрещни възражения и искания по доказателствата, без да са възможни усложнения по отношение на страните или неговия предмет. С оглед на това, при преценката по чл.78 ал.5 от ГПК, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева за попълване и подаване по 3 електронен път на заявление по образец не е справедливо и обосновано, то се явява и почти равно на общата стойност на сумите, които са претендирани със заявлението, като всички посочено недвусмислено очертава извод за прекомерност на заплатената сума.
Настоящият състав приема, че адекватната парична оценка на предоставената адвокатска услуга в производството е в размер на 200 лева, която кореспондира на вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност на спора. Разпореждането на първоинстанционния съд в частта му за присъдените в полза на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение следва да се отмени в частта, в която са присъдени такива за сумата над 200 лева.
Въпреки частичната основателност на жалбата, на частния жалбоподател не се следват разноски за настоящото производство. В производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег.№816/07.08.2025г., издадена по ч.гр.д.
№20251510101442 по описа за 2025г. на Районен съд, в частта, в която на заявителя по посоченото дело – „Кредит Инс“ АД, са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200.00 лева до размер от 700.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. Т. К., в частта, в която е направено искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на заявителя в производството по ч.гр.д.№20251510101442 по описа за 2025г. на Районен съд, за разликата над 100 лева до присъдения с настоящото определение размер от 200 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 712 гр. Кюстендил, 24.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселина Д. Джонева
Членове:
Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500413 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 - чл.279 от ГПК във вр. с чл.413 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по постъпила частна жалба от Р. Т. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, кв.****, бл.***,вх.***, ет.*** подадена чрез пълномощника й адв.А. Р. от АК-Варна, срещу заповед за изпълнение с рег.
№816/07.08.2025г., издадена по ч.гр.д.№20251510101442 по описа за 2025г. на Районен съд (РС) – Дупница, в частта, в която на заявителя по посоченото дело – „Кредит Инс“ АД, са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 100.00 лева.