Решение № 178 от 10.11.2025, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четИ.десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Георгиева при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело № 20241880100709 по описа за 2024 година

Първоначално съдът е сезиран с искова молба, подадена от "..." ЕАД, ЕИК: ... срещу И. М. М., ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 100, 74 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси, сумата от 76, 41 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски и сумата от 215, 65 лева – дължими неустойки, както следва: 120, 62 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорния абонамент, дължима по Договор за мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер ..., сключен между страните, включваща: 92, 47 лева – стойността на три месечни абонаментни такси и 28, 15 лева, представляваща част от предоставените на абоната отстъпки, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 95, 03 лева – неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A12, 128GB, Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел IV, т. 2 от Допълнително споразумение от 30.04.2021 г., сключено от страните към Договор за мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер ..., 1 ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2024 г., до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 138/ 15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 244/ 2024 г., по описа на Районен съд – Своге.

С молба вх. № 779/ 25.02.2025 г., ищецът (чрез процесуален представител) заявява, че не поддържа исковите претенции с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ за сумата от 100, 74 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и за сумата от 76, 41 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски и моли производството по делото в тази част да бъде прекратено. Посочва, че поддържа иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 215, 65 лева – дължими неустойки, както следва: 120, 62 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорния абонамент, дължима по Договор за мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер ***, сключен между страните, включваща: 92, 47 лева – стойността на три месечни абонаментни такси и 28, 15 лева, представляваща част от предоставените на абоната отстъпки, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 95, 03 лева – неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A12, 128GB, Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел IV, т. 2 от Допълнително споразумение от 30.04.2021 г., сключено от страните към Договор за мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер .......

За преценка относно допустимостта на исковите претенции и определяне на размера на дължимата държавна такса е изискано и приложено заповедното производство.

От материалите по ч.гр.д. № 244/ 2024 г., по описа на РС- Своге, II-ри състав, се установи, че длъжникът е подал в законоустановения едномесечен срок възражение, в което посочва, че не оспорва, че дължи на "......" ЕАД, ЕИК:.... сумата от 100, 74 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и сумата от 76, 41 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски.

Предвид гореизложеното, с Определение № 121 от 24.03.2025 г. по описа на Районен съд – Своге, исковата молба е била върната, а производството по делото е било прекратено в частта относно исковете с 2 правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 100, 74 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и сумата от 76, 41 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, доколкото горецитираните претенции са недопустими, тъй като по отношение на тях Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 138/ 15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 244/ 2024 г., по описа на Районен съд – Своге е влязла в сила (тоест, настоящото производство остава висящо в частта, с която ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 215, 65 лева – дължими неустойки, както следва: 120, 62 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорния абонамент, дължима по Договор за мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер ...., сключен между страните, включваща: 92, 47 лева – стойността на три месечни абонаментни такси и 28, 15 лева, представляваща част от предоставените на абоната отстъпки, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 95, 03 лева – неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A12, 128GB, Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел IV, т. 2 от Допълнително споразумение от 30.04.2021 г., сключено от страните към Договор за мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер ......

В исковата молба и в молба вх. № 779 от 25.02.2025 г. се твърди, че между страните са сключени договор за предоставяне на мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер ...., към който е сключено допълнително споразумение от 30.04.2021 г., с план Тотал+, с месечна абонаментна такса от 31, 99 лева с ДДС, както и договор за лизинг от 30.04.2021 г., с предмет предоставяне ползването на устройство SAMSUNG Galaxy A12 128GB Dual Blue. Ответникът преустановил плащанията по договора за предоставяне на мобилни услуги, както и по лизинговото правоотношение. Предвид това, услугите по договора за предоставяне на мобилни услуги били деактивирани, а процесният договор, включително договора за лизинг, били предсрочно прекратени поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника. С оглед на това, по договора за лизинг се претендира неустойка в размер от 95, 03 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A12 128GB Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, съобразно приложимите към правоотношението условия.

3

Претендира се и неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги в размер от 120, 62 лева и която неустойка представлява размера на три месечни стандартни абонаментни такси за съответния активиран пакет услуги. Моли се исковите претенции да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Р. е подал отговор на исковата молба. Излага становище в насока недопустимост на исковите претенции за сумата от 100, 74 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси, и за сумата от 76, 41 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, доколкото по отношение тях Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 138/ 15.04.2024 г. е влязла в сила.

Оспорва изцяло исковите претенции за дължими неустойки по основание и размер. Възразява се, че клаузата от договора за лизинг, уреждаща неустойката за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A12 128GB Dual Blue с отстъпка от стандартната цена е неравноправна, доколкото в договора не са посочени размерът на направената отстъпка и пазарната цена на предоставеното устройство. Твърди се и че неустойката, представляваща размера на три месечни стандартни абонаментни такси е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

По допустимостта на производството:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 244/ 2024 г. по описа на Районен съдСвоге, II-ри с- в, в полза на ищеца е издадена Заповед № 138 от 15.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Вземанията, обективирани в издадената заповед по чл. 410 ГПК, по пера са идентични с тези, заявени с исковата молба.

Така издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена лично на длъжника на 19.08.2024 г., като в разписания в чл. 414 ГПК месечен срок (на 05.09.2024г.) е подадено възражение. Впоследствие, в предоставения на ищеца едномесечен срок, е подадена настоящата искова молба - съобщението с указанията е връчено на 24.09.2024 г., а исковата молба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на 23.10.2024 г. Ето защо и предявените 4 установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В настоящия случай, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните са възникнали правоотношения по повод на сключени договор за предоставяне на мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер 359877779395, към който е сключено допълнително споразумение от 30.04.2021 г., с план Тотал+, с месечна абонаментна такса от 31, 99 лева с ДДС, както и договор за лизинг от 30.04.2021 г., с предмет предоставяне ползването на устройство SAMSUNG Galaxy A12 128GB Dual Blue.

Горецитираните съглашения за предоставяне на мобилни услуги и лизингова вещ отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите/вещите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

Предвид обстоятелството, че процесната искова молба се поддържа от ищеца единствено досежно претенциите за неустойки, съдът не счита за нужно да подлага на коментар дължимостта на абонаментните услуги и лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство.

Във всеки от процесните договори и допълнителни споразумения за мобилни услуги е залегнала клауза, според която при предсрочно прекратяване на договора по инициатива или вина на потребителя, както и при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, включително ОУ, същият дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на месечния абонамент, както и разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната такава за оставащия срок на договора. Видно от формулировката на клаузата, неустойката се дължи само при наличието на една от трите хипотези – 5 прекратяване на договора по вина на потребителя, прекратяване на договора по инициатива на потребителя или при нарушения на задължения на потребителя по договора. Тоест, предпоставка за начисляването на такава неустойка е едностранното прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. В случая не се установява процесните договори да са били развалени по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД се упражнява от изправната по договора страна с едностранно изявление, упражняването на което изисква предупреждение, което от своя страна следва да съдържа две изявления: искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален, в случай на неизпълнение в дадения срок.

Във всички случаи волята трябва да бъде недвусмислено изразена. След като договорът е сключен в писмена форма и предупреждението следва да е писмено като същото следва да достигне до другата страна. По делото липсват доказателства, че последната покана за доброволно плащане от 05.07.2022 г. е връчена на длъжника, респективно не може да се направи извод, че договорът е развален.

Несъстоятелен е аргументът на ищеца, че при разваляне по реда на чл.