Решение № 411 от 08.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно гражданско дело № 20231000503370 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С Решение № 261028/27.07.2023год., постановено по гр.д.№ 2908/2021год. по описа на СГС е отхвърлен иска на Д. К. по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че В. Ц. дължи на Д. К. сумата от 250 000 лева , представляваща задължение по Запис на Заповед от 11.07.2020год. с падеж 10.08.2020год., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 09.10.2020год. и изпълнителен лист от 21.10.2021год. на основание чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1798/2020год. на Видинския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2020год. до окончателното изплащане на вземането, както и е отхвърлен предявения от Д. К. против В. Ц. иск за присъждане на сумата от 250 000 лева , представляваща задължение по Запис на Заповед от 11.07.2020год. с падеж 10.08.2020год., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 09.10.2020год. и изпълнителен лист от 21.10.2021год. на основание чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1798/2020год. на Видинския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2020год. до окончателното изплащане на вземането и в полза на В. Ц. са присъдени разноски в размер на 9 300 лева , платими от Д. К..

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Д. К., в която се поддържа че е неправилно. Сочи се като неправилен крайния извод на първоинстанционния съд , че процесния запис на заповед не е подписан от издателя В. Ц. , въпреки че в този смисъл били заключенията на изготвените съдебно- почеркови експертизи . Според жалбоподателя експертизите не давали основание за такъв категоричен извод, предвид използваните за изготвянето й сравнителни и експериментални образци , констатираните общи и частни признаци на подписа и почерка на издателя, както и предвид липсата на яснота относно условията, при които сравнителните и експериментални образци от подписа са положени , неизследването на възможността да е налице „ автоподлог“ и неизследването на възможността дали лицето, чийто подпис е оспорен, съзнателно при полагането му не е използвало друго „ графично изображение“, което формално да се различава от обичайния му подпис.

1

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което предявеният иск по чл.422 от ГПК да бъде уважен, или при отхвърляне на установителния иск – да бъде уважен предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за сумата по издадената Заповед за незабавно изпълнение. При уважаване на жалбата се претендират разноски за двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания, по които е налице произнасяне на въззивния съд с Определение № 381/13.02.2024год.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият- ответник, чрез процесуалния си представител депозира писмен отговор, в които излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва наличието на твърдените от въззивника пороци на обжалвания съдебен акт . Счита , че първоинстанционният съд правилно е кредитирал повторното заключение на съдебнографологическата експертиза, кеито определя като изчерпателно и достатъчно обосновано , непротиворечиво и категорично .

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените разноски във въззивното производство.

С Определение № 265459/09.10.2023год. , постановено по делото е оставено без уважение искане на Д. К. по чл. 248 от ГПК.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от Д. К. с искане то да бъде отменено и постановено ново , с което в полза на В. Ц. да се присъдят разноски само в размер на 300 лева или при условията на евентуалност - да се намалят присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 9 300 лева на 6 530 лева . Поддържа се, че по делото няма реални доказателства за заплащането на сумата от 9 000лева на процесуалния представител на ответника, а в случай че се приеме наличието на такива - се твърди че същото е прекомерно и се прави искане то да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1 / 2004год. минимален размер.

Писмен отговор по частната жалба не е подаден от В. Ц. .

В открито съдебно заседание въззивникът- ищец чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Прави възражение за прекомреност на претендираното за присъждане в полза на въззиваемия адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание въззиваемият- ответник чрез своя процесуален представител моли съда да остави без уважение въззивната и частна жалби, като излага и съображения за това.

Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Апелативен съд-София, в настоящия си състав, след като прецени твърденията и доводите на страните и на събраните доказателства, намира следното от фактическа страна :

Софийски градски съд е бил сезиран с иск предявен от Д. В. К. против В. М. Ц. по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на дължимостта на вземане с правно основание чл. 485, ал.1 във връзка с чл. 535, т.2, чл. 538 и чл. 481, ал.1 от ТЗ, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 09.10. 2020год. , постановена по ч. гр. д. № 1798/2020год. на РС- Видин , както и с евентуален осъдителен иск за присъждане на сумата по заповедта за незабавно изпълнение.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Пред РС- Видин е било подадено от ищеца Д. К. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е допуснато незабавно изпълнение. Със заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е разпоредено ответникът-длъжник В. Ц. да заплати на Д. К. сумите: 250 000лева главница и разноски в размер на 5 000 лева държавна такса и 5 000 лева адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 07.10.2020год. до изплащане на вземането . В заявлението е посочено, че вземането е удостоверено със запис на заповед от 11.07.2020год.

В законоустановения срок е постъпило възражение от ответника, че не дължи изпълнение на 2 вземането по издадената заповед за изпълнение.

Със съобщение, връчено на ищеца на 04.03.2021год. , последният е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Искът пред първоинстанционния съд е предявен на 04.03.2021год. , тоест в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

По делото е представен запис на заповед от 11.07.2020год. , с който В. М. Ц. се е задължил безусловно да заплати по записа на заповед на Д. В. К. сумата от 250 000лева в гр. ***, ж.к.“ ***“ бл. *, вх. *, ап. *, без протест и без разноски и на датата 10.08.2020год.

Ищецът-въззивник е твърдял ,че така издадения запис на заповед е редовен от външна страна , съдържа всички необходими реквизити по чл.535 от ТЗ и тъй като издателят не е заплатил на уговорения ден и място сумата по записа на заповед ,то в негова полза-в качеството му на поемател , е възникнало вземане срещу издателя за сумата по записа на заповед.

Ответникът-виззиваем е оспорил истинността на записа на заповед като неавтентичен.

Твърдял е , че положеният в записа на заповед подпис не е негов, респ. не е задължен към ищеца по процесния запис на заповед и твръдяното от него вземане не съществува, респ. не дължи претендираната сума. Посочил е също така , че документът е и с невярно съдържание , доколкото не се познавал с ищеца- Д. К., никога не го бил срещал, между тях никога не са съществували договорни или каквито и да било други правоотношения, че да поема задължения за заплащане на определена сума пари. Твърдял е и че записа на заповед не му бил предявяван .

Във връзка с оспорената от ответника автентичност на процесния запис на заповед с твърдението, че същият не е подписан от него първоинстанционният съд е открил производство по оспорване на основание чл.193 от ГПК . Допуснал е изготвянето на СГЕ, каквато е изготвена и депозирана по делото на 04.04.2022год. От експертизата се установява ,че при сравняване на изследвания подпис върху Запис за заповед от 11.07.2020год. с представените сравнителни образци са констатирани различия в общите и частни признаци на подписа, които са устойчиви и съществени. Предвид тези констатации е заключено ,че подписът в графа „ подпис: В. М. Ц.“ на Запис на заповед с дата на издаване 11.07.2020год. с издател В. М. Ц. , не е положен от В. М. Ц..

Това заключение е оспорено от ищеца, по чието искане първоинстанционния съд е допуснал повторна тричленна съдебно-графологическа експертиза . При допускането й и с оглед наведените от ищеца доводи по оспорването първоинстанционният съд е указал експертизата да бъде изготвена от вещи лица-експерти при НИК-МВР, които да ползват образци от подписа на обследваното лице от Дирекция „ Български документи за самоличност“. Указал е също така ,че следва да се предоставят от ответника и образци от подписа му, които да се положат пред вещите лица.

Във връзка с изготвяне на експертизата МВР, Областна дирекция на МВР-Видин е предоставило по делото 3 броя заявления от В. М. Ц. за издаване на лична карта , ведно с приложените към тях документи- заявление от 25.11.2022год., заявление от 26.03.2012год. и заявление от 22.02.2002год. Заявленията и документите са изпратени в оригинал.

На 16.03.2023год. по делото пред първоинстанционния съд е постъпила експертиза , изготвена от вещи лица при Национален институт по криминалистика към МВР, Център експертни криминалистични изследвания, в която е заключено , че подписът на В. М. Ц. в Запис на заповед от 11.07.2020год. не е положен от В. М. Ц..

Така изготвената тройна съдебно-графологическа експертиза е оспорена от ищеца и е направено искане за допускане на ново повторно заключение на основание чл. 201 от ГПК, което е отказано от първоинстанционния съд.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че процесният запис на заповед не е подписан от ответника В. Ц. –сочен като негов издател, поради което не съществува валидно менителнично правоотношение по процесния запис на заповед, породило задължението за плащане на сумата от 250 000лева на посочения в ценната книга падеж – 10.08.2020год., поради което главният и евентуален иск са неоснователни. Кредитирал е изцяло двете , непротиворечиви съдебно- графологически експертизи и е приел , че процесният запис на заповед е неавтентичен.

3

Обжалваното решение е валидно , допустимо и правилно .

С оглед събраните в първоинстанциононото производство доказателства /нови такива не са допуснати във въззивното производство / са налице две заключения на единична и повторна тройна съдебно-графическа експертизи със съвпадащи изводи относно авторството на положения върху процесния запис на заповед подпис, а именно , че същият не е положен от В. Ц. . При тези констатации правилно и обосновано първоинстанционния съд е направил извод , че не съществува валидно менителнично правоотношение по процесния запис на заповед, породило задължението за плащане от В. Ц. на Д. К. на сумата от 250 000лева и на посочения в ценната книга падеж – 10.08.2020год.Този извод напълно се споделя и от настоящата съдебна инстанция, която препраща към изложените в негова обосновка мотиви на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК.