Определение № 377 от 17.04.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. Перник, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241700100681 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК от ответното дружество ЗК „Бул Инс“ АД ЕИК 831830482, чрез процесуалния му представител адв. М. Г. от САК, е постъпила молба вх. №176/12.01.2026 г., с която се иска изменение на постановеното по делото решение №334/22.12.2025 г. в частта за присъдените в полза на страната разноски, като се поддържа, че по делото са представени доказателства за реалното заплащане на претендираното адвоктаско възнаграждение, като моли да му бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

От ответника по молбата в законоустановения срок не е постъпило становище по същата.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК от ищеца чрез пълномощика -адв.Г. Й. от САК, е постъпила молба вх. №751/02.02.2026 г., с която се иска изменение на постановеното по делото решение №334/22.12.2025 г. и увеличаване на присъдения на основание чл.38 ал.2 ЗА адвокатски хонорар от 1000 лв. на 1850 лв. съобразно уважената част от иска до размера по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.

От ответника по молбата в законоустановения срок е постъпило становище за неоснователност на същата по подробно изложени аргументи.

Предвид доказателствата и становищата на страните съдът намира следното:

По молба вх. №176/12.01.2026 г. от ответното дружество ЗК „Бул Инс“ АД:

Молбата е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е /представен е списък по чл.80 ГПК на л. 51 от делото/ и следва да бъде разгледана. По същество молбата е частично основателна.

С решение №334/22.12.2025 г. съдът е осъдил ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Д. Г. В., ЕГН **********, действащ чрез своя родител и законен представител М. Ж. В., ЕГН ****, съдебен адрес **** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди 1 вследствие телесни увреждания, настъпили при ПТП на 22.12.2023 г., което е причинено от водача на л.а. „***“, модел ***, с peг. № *** чиято отговорност е застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № ***, валидна от 02.04.2023 г. до 01.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.01.2024 г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като е отхвърлил претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в частта за горницата над присъдената сума от 20 000 лева до пълния размер от 60 000 лева.

Със същото решение съдът е осъдил Д. Г. В., ЕГН **********, действащ чрез своя родител и законен представител М. Ж. В., ЕГН **** да заплати на ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 сумата в размер на 66,67 лева съдебно-деловодни разноски.

С молба вх.№ 1441/06.03.2025 г., преди подаване на отговор на исковата молба, пълномощникът на ответното дружество адв. Г. е представил списък по чл.80 ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие № 0000007064/21.02.2025 г., удостоверяващ заплащането изцяло в брой на адвокатски хонорар за процесуално представителство по настоящето дело в размер на 6600 лв. С молба вх.

№7430/21.11.2025 г. на л.151-152 от делото ищецът е релевирал своевременно възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 Г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно задължителното за него решение от 25.01.2024 година С-438/2022 година на СЕС. С него е прието, че чл. 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Прието е също, че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. След цитираното решение на СЕС в практиката на българските съдилища, включително на ВКС, непротиворечиво се приема, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, според която при прекомерност не може да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който препраща към размерите по цитираната наредба, не съответства на правото на ЕС, респ. не следва да се прилага от съда. Преценката на съда за прекомерност на адвокатското възнаграждение се основава на вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко на фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай по делото са били проведени общо три открити съдебни заседания, в които пълномощникът на ответника се е явил, разпитани са били трима свидетели, приети са били две съдебни експертизи- съдебно-медицинска експертиза и съдебна автотехническа експертиза, по поставени и от двете страни въпроси. Исковата претенция е била отхвърлена за сумата от 40 000 лева, а минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. е 5450 лв. В разглеждания случай обаче се касае се касае за типичен спор с правно основание чл. 432 КЗ, по чийто предмет е налице трайна съдебна практика. На фона на горното съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК е 2 частично основателна, като постановеното по делото решение №334/22.12.2025 г. бъде изменено в частта за определеното на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, като същото бъде намалено на 3000 лв., от които на страната се следват 1 230.77 евро с левова равностойност от 2400 лв. с ДДС, съобразно отхвърлената част от исковете.

По молба вх. №751/02.02.2026 г. от ищеца:

Молбата е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е /представен е списък по чл.80 ГПК на л. 154 от делото/ и следва да бъде разгледана. По същество молбата е неоснователна.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 Г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно задължителното за него решение от 25.01.2024 година С-438/2022 година на СЕС. С него е прието, че чл. 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Прието е също, че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. След цитираното решение на СЕС в практиката на българските съдилища, включително на ВКС, непротиворечиво се приема, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, според която при прекомерност не може да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който препраща към размерите по цитираната наредба, не съответства на правото на ЕС, респ. не следва да се прилага от съда. Преценката на съда за прекомерност на адвокатското възнаграждение се основава на вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко на фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай по делото са били проведени общо три открити съдебни заседания, като пълномощникът на ищеца е взел участие единствено в първото, разпитани са били трима свидетели, приети са били две съдебни експертизи- съдебномедицинска експертиза и съдебна автотехническа експертиза, по поставени и от двете страни въпроси. Исковата претенция е била уважена за сумата от 20 000 лева, а минимумът по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. е 5450 лв., който съдът счита за прекомерен, поради което и е определил същото в размер от 3000 лв., от които на пълномощника се следват 512.82 евро с левова равностойност 1000 лв. съобразно уважената част от иска. В молбата за изменение на решението в частта за разноските не се сочат обстоятелства, които да мотивират извод, различен от достигнатия в решението и тя следва да бъде оставена без уважение. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. Така определеният размер на адвокатското възнаграждение отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и 3 несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение №334/22.12.2025 г. по гр.д.№681/2024 г. по описа на ОСПерник, като ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН **********, действащ чрез своя родител и законен представител М. Ж. В., ЕГН ****, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.78 ал.3 ГПК, на ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, сумата в размер на 1 230.77 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички искания по молба вх. №751/02.02.2026 г.от адв. Г. Й. Й. от САК, в качеството му на пълномощник на Д. Г. В., ЕГН **********, действащ чрез своя родител и законен представител М. Ж. В., ЕГН ****.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-София в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4