Решение № 46 от 15.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. *, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330206508 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, бул. * № *, ет. *, ап. * срещу Наказателно постановление № 25-0333001177/08.10.2025 г., издадено от С.И.Б. – Началник група в ОДМВР - *, РУ *, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева/102,26 евро за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди от страна на наказващия орган да са игнорирани съществени обстоятелства за разкрИ.е на обективната истина и за степента на обществена опасност на деянието. Признава на предното стъкло на автомобила да е имало пукнатина, но твърди тя да се е получила в деня преди проверката и след края на работното му време. Поддържа още автомобилът да не е негова собственост, а да е служебен и когато е спрян от полицейските служители, да го е транспортирал до работна база в с. *. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. В условията на евентуалност моли да бъде намален размерът на административното наказание глоба.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 120202/20.11.2025 г. взема становище производството по издаване на наказателното постановление 1 да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г. Н. Д., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 29.10.2025 г., установено от разписката за връчване, а жалбата е подадена на 12.11.2025 г. пред Районен съд – * и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 09.08.2025 г. в с. *, общ. * жалбоподателят Г. Н. Д. управлявал товарен автомобил "*" с рег. № ** **** ** собственост на " ***-***" ЕООД с ЕИК.

*********. В десния ъгъл на предното обзорно стъкло на автомобила имало пукнатина, за която по делото не се доказва да е засягала зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло.

В 08:26 часа на 09.08.2025 г. жалбоподателят Д. управлявал автомобила "*" с рег. № ******** по ул. * в с. * в посока от изток към запад, когато до № * му бил подаден сигнал за спиране от свид. И. Д. Ю.. Свидетелят Ю. бил мл. автоконтрольор в РУ * при ОДМВР – * и по това време изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение.

След като жалбоподателят спрял на указаното му място, свид. Ю. пристъпил към извършването на проверка, в хода на която забелязал пукнатината на предното обзорно стъкло на управлявания от жалбоподателя автомобил.

На място свид. Ю. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 4477606 срещу жалбоподателя Д., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка, който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на 2 събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителят И. Д. Ю., който поддържа акта. От разпита му се установяват обстоятелствата, които свидетелят е наблюдавал по време на проверката. Изяснява се на първо място, че на предното обзорно стъкло на провереното превозно средство свидетелят е забелязал пукнатина. Установява се и че автомобилът е бил в движение, когато е забелязан от свидетеля. В тези части съдът дава вяра на показанията на свид. Ю., който възпроизвежда обстоятелства, непосредствено наблюдавани от него като очевидец. В жалбата също не се правят възражения срещу тези констатации на свидетеля, поради което липсва противоречие в тази част от доказателствения материал. По въпросите за размерите и разположението на пукнатината на предното обзорно стъкло на автомобила съдът намира, че в показанията на свид. Ю. не се съдържа доказателствена информация, тъй като същият твърди да няма спомен за тези обстоятелства.

Поради това с доверие се възприема направеното от жалбоподателя описание, като по делото липсват събрани доказателства, които да го оборват или да му противоречат. Описанието по акта, където е записано единствено наличието на пукнатина, но без отбелязване за нейни размери или разположение, е напълно съвместимо с тезата на жалбоподателя, който съобщава пукнатината да се е намирала в десния ъгъл на стъклото и да е с дължина от няколко сантиметра. Това и съдът приема от фактическа страна.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя Д..

Нередовност в съдържанието на наказателното постановление представлява противоречивото посочване веднъж, че управляваното от дееца превозно средство е лек автомобил, а след това, че е товарен. Този недостатък не е процесуално нарушение от категорията на съществените и не дава основание за цялостна отмяна на наказателното постановление. Както санкционната, така и нарушената материалноправна норма предвиждат, че деянието ще е съставомерно, ако нарушителят управлява пътно превозно средство, което е с техническа неизправност. Съгласно легалната дефиниция 3 по § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП пътно превозно средство (ППС) е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Моторните превозни средства са определени за вид ППС.

Следователно по делото е доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят Д. е управлявал пътно превозно средство, поради което нередовността в НП не предизвиква съмнение относно подлежащите на доказване, съставомерни обстоятелства. Самото превозно средство е надлежно индивидуализирано с марка, модел и регистрационен номер. По делото жалбоподателят признава да е управлявал този автомобил и той да му е познат, тъй като да е служебен и да го използва при изпълнение на трудовите си задължения. По тези съображения съдът приема, че не е нарушено правото на защита, а констатираната нередовност е несъществена от гледна точка на предмета на доказване по делото.

По приложението на материалния закон от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 09.08.2025 г. в 08:26 ч. в с. *, по ул. * до № * в посока от изток към запад жалбоподателят Д. е управлявал автомобил "*" с рег. № ******** със спукано предно обзорно стъкло. Доказано е авторството на деянието, тъй като жалбоподателят е установен като водач на автомобила по време на извършената проверка от свид. Ю.. Фактът, че именно жалбоподателят е управлявал превозното средство, не се оспорва по делото. Това е достатъчно, за да бъде определен субектът на отговорността, тъй като съгласно чл. 179, ал.

6 от ЗДвП тя се носи от този, който управлява технически неизправно ППС.

Поради това неотносими са възраженията на жалбоподателя, че автомобилът се управлявал и от други лица. Нарушителят не е наказан за това да е причинил неизправността, поради което ирелевантно за делото е да се изследва дали и някой друг е управлявал автомобила. Фактът, че превозното средство е чужда собственост – на работодателя на жалб. Д., също не изключва отговорността на нарушителя, тъй като беше изяснено, че за извършеното нарушение отговаря водачът, а не собственикът, доколкото последният не може да упражнява непрекъснат надзор над автомобила, когато го е предоставил за управление на друго лица. Затова водачът е длъжен, след като установи неизправността, да не предприема управление на това превозно средство до нейното отстраняване.

Доказан от обективна страна е и фактът, че автомобилът е приведен в движение от жалбоподателя, след като предното стъкло е било спукано.

Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез действие и представлява поведението по управление на превозното средство при условията на наличната техническа неизправност. От показанията на свид. Ю., който е очевидец, се установява, че автомобилът е управляван по път, отворен за обществено ползване, като свидетелят го е забелязал по време на движение.

Фактът, че към този момент предното стъкло на МПС е вече спукано, също е несъмнено установен. На първо място това се доказва от показанията на свид.

Ю., който е забелязал пукнатината при проверката. Твърденията на 4 жалбоподателя Д. внасят допълнителна яснота, като същият изяснява, че пукнатината се е получила в деня преди деянието и е забелязана от него преди да предприеме пътуването с автомобила.

С факта на осъществяване на управлението на автомобила със спукано предно стъкло нарушението е било довършено от обективна страна, тъй като то е формално и не е необходимо настъпването на определен вредоносен резултат. В наказателното постановление неизправността в предното стъкло на автомобила е квалифицирана като значителна.

С разпоредбите на т. 1 до т. 3 от чл. 179, ал. 6 от ЗДвП отговорността на водачите е диференцирана в зависимост от вида на констатираната неизправност. Легална дефиниция на понятията незначителни, значителни и опасни неизправности се съдържа в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Според чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от закона, а това е Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В Наредбата е доразвито разграничението на видовете неизправности на ППС, като същите се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението (така чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.). Единствената доказана по делото неизправност в управлявания от жалбоподателя автомобил е досежно целостта на предното му обзорно стъкло. Установява се, че то е било само пукнато, което е по-леката степен на засягане на целостта му. Съгласно т. 3.2 от част I от Методиката по приложение № 5 към Наредбата наличието на пукнато стъкло може да се квалифицира като значителна или незначителна неизправност. Когато пукнатината засяга зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло, ще е налице значителна неизправност, респ. когато пукнатината обхваща само пространството извън зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло – неизправността е незначителна.