Решение № 102 от 20.04.2023, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 1180/2021
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 20.04.2023
- В сила
- 26.05.2023
- Състав
- ИВАЙЛО ГЕНОВ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.2 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. Б.С., 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ИВАЙЛО Г. Й. при участието на секретаря Т. Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО Г. Й. Гражданско дело №
20211410101180 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: 202527341, /преобразувано в “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: 202527341/ със седалище и адрес на управление гр.С., ул.П.В. № 29, ет.3, представлявано от И.К. и Я.Б.Я. - управители, чрез пълномощника юрисконсулт Й. М. от гр.С., с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Й. И. Й. с ЕГН ********** от гр.С., кв.О., ул. К. № 2, за сумата от 1753,67 лв. главница, договорна лихва в размер на 336,95лв. за периода от 28.09.2018г. до 22.11.2019г., законна лихва за забава в размер на 44,68 лв. за периода от 23.11.2019г. до 27.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда по чл.410 ГПК – 03.11.2020г. (подадено в СРС) до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника Й. И. Й. на адреса по и.м. в гр.С., кв.О., ул. К. № 2, не е открит, нито на настоящ адрес гр.Б.С., обл. В., жк. К.
№ 3, вх.Б, ет.2, ап.20, поради което съдът с определение № 224/12.04.2021г. е допуснал правна помощ на ответника Й. И. Й. за процесуално представителство.
С определение № 308/19.05.2022г. съдът е назначил на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП адв.В.
Х. С. за особен представител на ответника Й. И. Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес и 1 адрес по заявление гр.С., ул. К. № 2, и настоящ адрес гр.Б.С., обл. В., жк. К. № 3, вх.Б, ет.2, ап.20, да го представлява по гр.д.№ 1180/2021г. по описа на БСлРС с определено адвокатско възнаграждение от 379,47 лв. внесено от ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК адв.С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции на ищеца, като твърди, че цесията активно легитимираща ищеца да предяви иска, не е оформена съгласно изискванията на закона, а именно относно личното уведомяване на длъжника за сключването й.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1/2021г. по описа на БСлРС.
Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1/2021г. по описа на БСлРС срещу длъжника Й. И. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.“К.“ № 2 и настоящ адрес гр.Б.С., ж.к.”К.“ № 3, вх.Б, ет.2, ап.20 е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260001/05.01.2021г., в полза на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: 202527341, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.П.В. № 29, ет.3, п.к.1527, представлявано от Я.Б.Я. - управител, чрез пълномощника гл. юрисконсулт И.К.Т., сумата от 1753,67 лв. главница, договорна лихва в размер на 336,95лв. за периода от 28.09.2018г. до 22.11.2019г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 0 лв. и законна лихва в размер на 44,68 лв. за периода от 23.11.2019г. до 27.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда по чл.410 ГПК – 03.11.2020г. (подадено в СРС) до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 42,71 лв. заплатена държавна такса и 200,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково.
При тези данни съдът приема, че иска за установяване на оспореното вземане е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
На 29.08.2018г. между „ Вива Кредит “ ООД, като Заемодател и Й. И. Й. като Заемател е имало сключен договор за паричен заем № 5464515. Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя сумата в размер на 2250 лева, под формата на паричен заем. С подписването на договора Й. Й. удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума от 2250 лев, като договорът има силата на разписка за предадена съответно получена сума.
Заемателя се е задължил да върне заемната сума, съгласно условията на договора, като заплати сума в размер на 2895,75лева, ведно с договорната лихва на 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 193,05лева ( включваща първоначална главница и договорна 2 лихва) . Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 22 ноември 2019г.- последната падежна дата. Вида на предоставения кредитен продукт от „Вива Кредит“ООД на Й. И. Й. е Viva Incredo, със срок на заема 15 месеца . Отпуснатата главница по заема е 2250,00лева , договорена лихва 645,75лева. Към предоставения кредит е приложен и погасителен план по месеци.
На 01.12.2016г. е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения( цесия) на осн.чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 01.04.2020г. между „Вива Кредит“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От заключението по изготвената ССчЕ, което не беше оспорено от страните и което съдът възприема като обективно, всестранно и пълно, е видно, че размера на задължението към ищеца по договора за кредит, предоставен от „Вива Кредит“ООД на ответника е както следва: Останала и непогасена главница в размер на 1753,67 лева, останала и непогасена договорна лихва в размер на 336,95 лева за периода от 28.09.2018г. до 22.11.2019г., лихва за забава - 44,68 лева върху непогасената главница за периода от 23.11.2019г. (датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението 27.10.2020г.) или общо задължение 2135,30 лв.
Направените от представителя на ответника възражения в отговора на исковата молба и писмените становища, депозирани по делото, не се доказват от събраните по делото доказателства.
С оглед обсъденото до тук съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и ще следва да бъде уважен.
Предвид изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски по делото, които са поискани още с исковата молба и е представен списък с разноски по чл.80 от ГПК за тях в размер общо на 1022,18 лева, от които: 42,71 лв. внесена държавна такса, 250,00 лв. депозит за вещо лице, 379,47 лв. възнаграждение за особен представител и 350,00 лв. възнаграждение за процесуално представителство.
Съгласно задължителната на ВКС практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в общ размер на 242,71 лв., от които: 42,71 лв. заплатена държавна такса и 200,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. И. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.“К.“ № 2 и настоящ адрес гр.Б.С., ж.к.”К.“ № 3, вх.Б, ет.2, ап.20, че ДЪЛЖИ 3 на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: 202527341, /преобразувано в “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК:
202527341/ със седалище и адрес на управление гр.С., ул.П.В. № 29, ет.3, на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, сумата от 1753,67 лв. главница, договорна лихва в размер на 336,95лв. за периода от 28.09.2018г. до 22.11.2019г., законна лихва за забава в размер на 44,68 лв. за периода от 23.11.2019г. до 27.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда по чл.410 ГПК – 03.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 260001/05.01.2021г. по ч.гр.д.№ 1/2021 г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА Й. И. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.“К.“ № 2 и настоящ адрес гр.Б.С., ж.к.”К.“ № 3, вх.Б, ет.2, ап.20, ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: 202527341, /преобразувано в “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: 202527341/ със седалище и адрес на управление гр.С., ул.П.В. № 29, ет.3, направените в исковото разноски в размер на общо 1022,18 лева, както и направените разноски по заповедното производство в общ размер на 242,71 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
4