Решение № 814 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. С., 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110110529 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „А.” ЕООД срещу ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на застрахователно обезщетение от ПТП, за увреди по лек автомобил „Дачия Дъстер", peг. № СВ **** СН в размер на 2 582,86 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и иск за сумата от 645,46 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 06.04.2023 г. – 14.02.2025 г., с правно основание чл.86 ЗЗД.

Ищецът „А.” ЕООД твърди, че на 20.02.2023 г., около 11:30 ч., в гр. Хасково, настъпило ПТП при следния механизъм: водачът на лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег.

№ Х **** КР, се движил по бул. „Васил Левски“, с посока на движение от ул. „Дунав“ към бул. „Георги Раковски“, като при жилищен блок № 35, водачът предприел маневра за обратен завой надясно към локалното платно за движение, като в същия момент в обратна посока, в локалното платно на бул. „Васил Левски" направо се движил лек автомобил „Дачия Дъстер", peг. № СВ **** СН, като в зоната пред бл. 35 траекториите на двата автомобила се пресекли и настъпило ПТП. Сочи, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № Х **** КР, който не се съобразил с правилото на чл.

38 ал. 2 от ЗДвП, съгласно което при завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства. В резултат на ПТП били причинени вреди по лек автомобил „Дачия Дъстер", peг. № СВ **** СН. Поддържа, че увреденият автомобил „Дачия Дъстер“, рег. № СВ **** СН е собственост на „А.“ ЕООД, а по отношение на другото МПС била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество. Твърди, че в резултат на описаното ПТП били причинени щети на 1 притежавания от ищеца лек автомобил в размер на сумата от 3 582,86 лв. Поддържа, че с влязло в сила решение от 02.02.2024 г. по гр. д. № 32967/2023 г. по описа на СРС, 167-ти състав, бил уважен предявеният от ищеца частичен иск за сумата от 1000 лв. от общо вземане от 3 582,86 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за отстраняване на уврежданията по МПС. Излага, че до настоящия момент застрахователят не изплатил дължимата разлика в размер на 2 582,86 лв. Счита, че има право и на лихва за забава в размер от 645,46 лв. за периода 06.04.2023 г. до 14.02.2025г. Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2 582,86 лв., представляваща неизплатена разлика до пълния размер на дължимото обезщетение от 3 582,86 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 645,46 лв. – лихва за забава за периода 06.04.2023 г. до 14.02.2025г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № Х **** КР. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита, че същият следва да се определи по реда на раздел III от Методика по Наредба № 49/2014 г. Счита за неоснователен акцесорния иск за забава, поради неоснователността на главния иск. При изложените твърдения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

Уважаването на предявения иск е предпоставено от установяването на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди). Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на „Фолксваген Туран“, рег. № Х **** КР.

Не е спорно между страните, че с влязло в сила решение от 02.02.2024 г. по гр. д. № 2

32967/2023 г. по описа на СРС, 167-ти състав, бил уважен предявеният от ищеца частичен иск за сумата от 1000 лв. от общо вземане от 3 582,86 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за отстраняване на уврежданията на л.а. „Дачия Дъстер“, рег.

№ СВ **** СН, вследствие от настъпило на 20.02.2023 г. в гр. Хасково пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Фолксваген Туаран“, рег. № Х **** КР, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен със ЗАД „Д.Б. Ж. и З.” АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съобразно т.3 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3 по описа за 2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. При отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Следователно СПН обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува.

Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН.

При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.

Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и 3 преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск.

По изложените по-горе съображения, съдът счита за преклудирани правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН на решението, постановено по гр.д. 32967/2023 г. на СРС, 167 състав, е недопустимо в настоящия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

По отношение на размера на претендираното обезщетение съдът съобразява съдебната практика, постановена от ВКС, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението се присъжда по средни пазарни цени, а не по пазарни цени, въпреки доказателствата за такива. За размера на средните пазарни цени съдът възприема съдебно-автотехническата експертиза, съгласно която стойността за възстановяване на причинените щети на лек автомобил „Дачия Дъстер“, рег. № СВ **** СН, по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 5629,61 лв. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. Ето защо и съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът приема, че предявеният иск следва да се уважи изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2 582,86 лева, предявена като разлика над размера на уважения частичен иск до пълния размер на паричното вземане, ведно със законната лихва от датата на подаване на 4 исковата молба – 21.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата..