Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 343 от 29.09.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 994/2026
Вид
Решение № 343
Подписан
29.09.2026
Състав
Таня Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.39 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186а ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.2 и ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • §6 т.65 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Пазарджик, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200994 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Н. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, против Електронен фиш Серия К № 11869675 издаден от ОД на МВРПазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 306.78 евро (равностойността на 600.01 лева).

В жалбата обобщено се излагат възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила, опорочаващи издадения ЕФ, поради което се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, редовно призована, но е депозирала писмено становище, в което излага аргументи в подкрепа на искането си за отмяна на ЕФ поради недоказаност на квалифициращия нарушението признак „повторност“, като се поддържат и възраженията изложени във въззивната жалба.

За въззиваемата страна- ОД на МВР- Пазарджик, редовно призована, в съдебно заседание не се явява представител. По делото не е депозирано 1 писмено становище по същество.

Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложеното в същата и становището на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ за това, че на 01.09.2025 г. в 10:23 часа в обл. Пазарджик, на път І-8, км 193+300, при ограничение от 60 км/ч въведено с пътен знак В26, е управлявала лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като се е движила с 81 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС) ARH САМ S1 с № 1250b2d, насочено към гр. Пловдив. Системата отчела движение със скорост именно от 100 км/час, т.е. превишение на скоростта от 40 км/час, но от това превишение са били извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателката. Така се формирало превишението на скоростта от 37 км/ч или установена стойност на скоростта 97 км/час. По този начин бил нарушен чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Установено било, че нарушението е извършено от водача в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 10534425 на 12.08.2025 г.

Установено било, че МПС, чието движение с превишена скорост било засечено от АТСС е собственост на „Експрес Кар 1“ ООД, представлявано от управителя Ц. И. П.. Поради тази причина на основание чл.188 ал.2 от ЗДвП бил издаден ЕФ Серия К № 11657337, с който бил санкциониран за извършеното нарушение законния представител на дружеството- собственик на МПС. След връчване на този ЕФ на санкционираното лице, на 12.01.2026 г. то подало декларация на осн. чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която декларирало, че на 29.01.2025 г. в 16:00 часа процесното МПС е предоставено на М. З., като към инкриминираната дата и час същото не е било върнато на собственика му. Към декларацията било приложено копие на СУМПС на З.. Поради тази причина издадения ЕФ Серия К № 11657337 бил анулиран и бил издаден процесния ЕФ Серия К № 11869675, с който М. З. била санкционирана за процесното нарушение. ЕФ бил връчен на санкционираното лице на 29.05.2026 г. видно от 2 разписката към ЕФ по реда на чл.186а ал.3 от ЗДвП под формата на отпечатан дигитален образ, като на същото е отбелязано датата на връчване, както и име и подпис на връчителя (л.47). Тези данни са отбелязани и в АИС, видно от приложената справка (л.29) и Справка за нарушител/водач в раздел Фишове т.5 (л.34).

Срещу ЕФ е подадена жалба от санкционираното лице чрез наказващия орган до съда по куриер на 12.06.2026 г. (виж справка от Еконт експрес на л.58). При тези данни жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимка на разположението на АТСС и фотоси от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

Разгледана по същество, жалбата

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: против атакувания

ЕФ е

На първо място, съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице, нито визираните в жалбата, нито посочените в писменото становище, както и други такива при извършената от съда служебна проверка.

ЕФ е издаден в законоустановения срок, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Съдържанието на ЕФ съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Или иначе казано атакуваният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, посоката на движение, вид, марка, модел и регистрационен номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, в това число е посочено ограничението на скоростта и по какъв начин е въведено, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на 3 доброволното й заплащане. В ЕФ е посочено и констатираното превишение на скоростта, като разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от снимките от АТСС и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от минус 3 км/час, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е нарушената разпоредба от ЗДвП- чл.21 ал.2 и ал.1 от ЗДвП, съответстваща на словесното описание на нарушението. Също така ясно е посочен и квалифициращия нарушението признак- повторност и от какви обстоятелства се обуславя, а именно че настоящето нарушение е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на друг ЕФ (посочен серия и номер) и дата на която това е станало. Ето защо съдът не споделя основното от възраженията направени в жалбата относно съдържанието на ЕФ.

Съдът не споделя и останалите възражения във въззивната жалба, а именно, че в ЕФ не било отбелязано дали той може да се обжалва и в какъв срок, кой е конкретният му издател и на коя дата е съставен.

Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП изрично са изброени реквизитите на ЕФ, като посочените от въззивника обстоятелства не попадат сред тях. При положение, че жалбоподателката е обжалвала ЕФ законоустановения срок и пред съда, е показателно че тя в пълна степен е упражнила правото си на защита и по никакъв начин не са накърнени правата й, в това число и на справедлив процес.

Не могат да бъдат споделени от съда и направените в писменото становище възражения относно неспазения ред за използване на АТСС, разположението на АТСС, както и че липсвали доказателства че в посочения участък има поставен знак В26, както и че липсвали доказателства да това къде е ситуирано АТСС и дали мястото на нарушението попада в зоната на действие на пътния знак и че извършването на нарушението не било безспорно доказано.

Също така от значение е да се посочи, че в ЕФ не се отразява дата на съставянето му и конкретния му издател, тъй като те не са сред задължителните реквизити на ЕФ, като единствено следва да се посочи съответното териториално структурно звено на МВР, което издава ЕФ и дата на нарушението, които реквизити са налице в процесния ЕФ, а съдебната практика е наложила разбирането, че за дата на издаване на ЕФ се счита датата 4 на нарушението.

В допълнение извън анализа по конкретните възражения относно процесуалните правила в производството по санкциониране с ЕФ, следва да се отбележи, че то се осъществява в конкретния случай с използване на АТСС по определен ред и условия, съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.165 ал.3 от ЗДвП. В настоящия случай при използването на АТСС са били спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е Протокол за използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата (л.13).

Видно от същия е, че съдържа всички необходими реквизити по Наредбата, а именно посочено е мястото на контрол и посоката на движение на контролираните МПС, какво е ограничението на скоростта и че същото е въведено с пътен знак, разстоянието от пътния знак, с който е въведено ограничението до АТСС, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работния работа на АТСС, броя на регистрираните нарушения, като протоколът е изготвен и подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на системата, проверен от съответния ПИ и регистриран.

Следва да се каже и това, че при заснемането с мобилна радарна система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. Поради тази причина в случая е неприложима забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН.

В Протокола от оператора на системата макар да не е попълнено полето относно разположението и настройката на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя, както и че не е посочил номер на първото и 5 номер на последното изображение, но този пропуск не може да бъде приет за процесуално нарушение, което съществено да опорочава съставения протокол и да нарушава правото на защита на санкционираното лице. Видно е, че както в това поле, така и в по-долната графа са посочени име и фамилия на полицейския служител и същият се е подписал. Освен това всички съществени реквизити на протокола, касаещи процесното нарушение са били отразени правилно, тъй като съответстват на данните от снимките от АТСС, а по отношение и на разположението на АТСС и на посочените GPS-координати на всяка една от снимките.

Непосочването на номера на първото и номера на последното заснето нарушение, също не опорочава съставения протокол, тъй като времето на заснемане на нарушението (отразено върху снимките от АТСС) съвпада с отразения времеви период на работен режим на АТСС отразен в протокола, като всички останали данни в него съответстват на изготвените снимки и снимката на разположение на АТСС.

При експлоатацията на АТСС е спазено и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г., като към Протокола за използване на АТСС е приложена снимка на разположението на уреда за контрол (л.14), като видно от отразените данни на същата, тя е изготвена преди да започне работния режим на системата и преди да бъде заснето процесното нарушение.

От тази снимка и изготвените от АТСС снимки на заснетия автомобил (л.8-12) става ясно, че на процесната дата, място и време е заснето именно управляваното от жалбоподателката МПС.