Определение № 458 от 27.06.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 458 гр. Шумен, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500259 по описа за 2024 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 3212 от 30.04.2024г., депозирана от П.

В. П. с ЕГН **********, чрез адв. Д. М. от САК срещу определение № 322 от 10.04.2024г. по гр. д. № 20233620101133 по описа на РС – Нови пазар, с което на осн. чл. 129, ал. 3 във вр. чл. 128, т. 2 от ГПК e прекратено производството по делото, поради неотстраняване на нередовности на исковата молба в срок.

Жалбоподателят излага, че съдът правилно е дал указания и допълнителен срок за представяне на доказателства за заплащане на депозит за особен представител на ответника, но не е указал последиците от неизпълнение на същите. Отделно от това, за да определи, че на страната следва да се назначи особен представител, съдът е приел отсъствието на ответника от страната, а в постъпилия по делото отговор от граничните власти било видно, че лицето Д. Ч. е влязла в България преди ищеца да получи указанията за заплащане на депозит за особен представител на ответника. Моли съда да отмени определението, като неправилно и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата, материалите по делото и като съобрази закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба на жалбоподателя П. В. П., чрез адв. Д. М. от САК, по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 127а, ал. 2 от СК, 127б от СК и чл. 143 от СК срещу Ч. Н. Д. родена на **********г.. С разпореждане № 1938/21.11.2023 г. съдът е 1 разпоредил връчване на исковата молба и приложенията на ответницате а и й предоставил едномесечен срок за отговор. Съобщението е било изпратено на посочения в исковата молба адрес, който е еднакъв с постоянния адрес на ищеца, като е било върнато в цялост, ведно с писмо от кмета на с. ......, че на този адрес живее П. В. П., а за лицето Ч. Н. Д. има данни, че е заминала за Англия. С разпореждане от 07.12.2023 г. съдът е разпоредил връчването на съобщението да се извърши чрез залепване на уведомление по постоянен адрес на лицето и е изискал справка за адресната му регистрация от НБД. С разпореждане № 1939/21.11.2023 г. съдът е насрочил съдебно заседание по привременни мерки, за което призовката за ответницата е била връчена по описания по-горе начин. Въз основа искане на съда от 04.12.2023 г., по делото е била извършена и приложена служебна справка за предоставяне на данни по Наредба № 14/18.11.2009 г., от която се установява, че ответницата няма регистрирани постоянен и настоящ адрес в РБ. С определение № 60/22.01.2024г. съдът е определил, на основание чл.47, ал.6 от ГПК, разноски за първоначално възнаграждение за особен представител на ответницата в размер на 2000 лева и е указал на ищеца да ги внесе в едноседмичен срок от уведомлението. Определението е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Д. М. на 29.01.2024г.. По молба на ищеца на осн. чл.

63 от ГПК, срокът за внасяне на определения депозит за особен представител е бил продължен с още един месец, считано от датата на изтичане на първоначално определения или до 05.03.2024г.. До изтичането на продължения срок, по делото не са били представени доказателства за внасяне на определените разноски за назначаване особен представител на ответницата в размер на 2000 лева, с оглед на което, с обжалваното определение № 322/10.04.2024г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК вр. чл. 128, т. 2 от ГПК.

Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното определение за неправилно, тъй като не са били налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, а от там и за прекратяване на производството на посоченото в него правно основание – невнасяне на дължими от страната разноски – чл. 128, т. 2 от ГПК. От материалите по делото е видно, че ответницата не е била намерена на посочения в исковата молба адрес и не се е явила в съда да получи съобщението в срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК от залепване на уведомлението на същия адрес, като на съда са били предоставени данни от кмета на с. ......, в качеството му на връчител, че тя пребивава в Англия. Същевременно, преди постановяване на определението, от изисканите служебни справки на съда е станало известно, че към датата на подаване на исковата молба и призоваването й ответницата няма регистриран настоящ и постоянен адрес в Република България и се е завърнала в страна на 26.01.2024 г. на неизвестен такъв.

Съгласно чл.48 от ГПК, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник". Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен 2 адресът на ответника в чужбина. Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

Съобразно практиката на ВКС (решение № 41 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 861/2020 г., III г. о., решение № 97 от 25.06.2013 г. по гр. д. № 1707/2013 г., III г. о., определение № 1989/05.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 2097/2023 г. и др.), при наличието на данни за местоживеене на ответника в чужбина при завеждане на делото, съдът е длъжен да проведе процедурата по чл. 48, ал. 1, изр. последно ГПК, след което да приложи разпоредбата на чл.

48, ал. 1, изр. първо от ГПК и едва след това да пристъпи към назначаване особен представител на лицето на основание чл. 48, ал.2 от ГПК.

В случая, от материалите по делото се установява с категоричност, че към датата на завеждане на исковата молба ответницата не е имала регистриран постоянен и настоящ адрес в РБ и не е пребивала на територията на страната при връчване на съобщението по чл.131 от ГПК, от което следва, че съдът е бил длъжен да остави исковата молба без движение, с указания до ищеца или да посочи адреса на ответницата в чужбина или да потвърди с декларация (под страх от отговорността по чл. 313 от НК), че не му е известен адреса й в чужбина, след което да прецени налице ли са основанията за призоваване на лицето чрез публично уведомление и, съответно за назначаване на особен представител на разноски на ищеца – чл. 48, ал. 2 от ГПК, респ. – за призоваване на същото лице на адреса му в чужбина, ако има известен такъв. Ето защо, като е приложил нормата на чл.47, ал.6, вр. ал.1 от ГПК съдът е допуснал съществено процесуално нарушение относно реда за призоваване на ответницата, съответно е учредил представителство на същата, дал е указания на ищеца да внесе разноски за особен представител и е прекратил производството по делото поради неизпълнението им без правно основание за това.

За пълнота, следва да се отбележи, че твърдението на жалбоподателя, че след завеждане на исковата молба и преди изтичане на предоставяния му срок за внасяне на разноски за особен представител ответницата се е завърнала в страната е ирелевантно, доколкото не се установява на какъв адрес се е установила същата и възможно ли е било да бъде редовно призована на него, съобразно изискванията на ГПК.

В съответствие с изложеното приема, че обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото е незаконосъобразно и следва да се отмени, като същото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно изложените мотиви.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 322 от 10.04.2024г. по гр. д. № 20233620101133 по описа на РС – Нови пазар, с което на осн. чл. 129, ал. 3 във вр. чл. 128, т. 2 от ГПК e прекратено производството по делото, поради неотстраняване на нередовности на исковата молбата и 3

ВРЪЩА делото на РС – Нови пазар, за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4