Решение № 948 от 26.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. Благоевград, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Г. Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Г. Тричкова Гражданско дело № 20251210100904 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. Г. Ор. чрез адвокат Н. М. М. против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, бул. “Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от управителя Н. П. П.

Твърди се в исковата молба, че на 17.05.2024г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1072098, по силата на който е получила в собственост сумата от 800.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50.00 % и ГПР в размер на 65.23%, платима на 16 двуседмични вноски с размер на погасителната вноска 4x15.56лв. и 12x75.93лв. с крайна падежна дата 24.12.2024г. Навежда се, че съгласно чл. 5 от договора за кредит страните се споразумели, че договорът трябва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: Поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на определени изисквания или безусловна банкова гаранция, като съгласно чл.11 при неизпълнение на изискването на чл. 5 от договора заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 617.08 лв., която ще се плаща разсрочено, като се кумулира към падежните вземания по погасителния план. Твърди се, че ищцата не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка. Поддържа се, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД/, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди се, че кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Сочи се, че договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл.19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече се сочи, че разписаният в договора ГПР 65.23 % излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. На собствено основание се твърди, че е нищожна и неустоечната клауза, която предвижда силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението, което създава предпоставки кредиторът да получи вземането, 1 некоректно именувано „неустойка“. Сочи се, че тази неустойка изначално не притежава обезпечителна и обезщетителна функции и съставлява скрито оскъпяване на кредита, като по силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договорът за потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. Навежда се, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави по чл. 26 ЗЗД, като неравноправна по смисъла на общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и като заобикаляща изискванията на ЗПК по смисъла на чл. 21 ЗПК, като договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50.00% се явява прекомерно висок, като договорката за лихва се явява нищожна поради прекомерност, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Излага се, че максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от втората хипотеза на чл.9 на ЗПК касаеща добрите нрави. В случая се сочи, че договорената възнаградителна лихва е в годишен размер 50.00%, като за сравнение, законната лихва по чл.86 ЗЗД е 10% на година/месец май 2024г. надбавката е била 3.78%/, следователно се сочи, че уговорената възнаградителна лихва в процесния договор надвишава над 3 пъти законната лихва. Уговарянето на такъв висок размер на възнаградителната лихва, надхвърлящ над три пъти законната лихва за забава, според ищеца се явява противно на добрите нрави, тъй като се получава неравноправно третиране на кредитополучателя като икономически по-слаб участник в оборота. Излага се още, че уговорката за размера на лихвата до такава степен противоречи на справедливостта, че се явява нищожна, поради което кредиторът не може да я ползва за правно основание да претендира заплащането на лихвата по съдебен ред. На следващо място се сочи, че размерът на договорната лихва е подвеждащ, тъй като към нея би следвало да се добави уговорената по договора неустойка за подсигуряване на поръчител или банкова гаранция, която се явява скрита лихва. Посочва се, че вземането по чл. 11 от потребителския договор има характера на възнаградителна лихва, а не на неустойка, тъй като не притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции.

Сочи, се че кредиторът го е именувал „неустойка”, за да преодолее ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК разходите за обезщетения не се вземали предвид при изчисляване на ГПР. Счита се, че уговорената възнаградителна лихва е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. На следващо място се твърди, че поради неравноправността на уговорката на ГПР клаузата за ГПР е нищожна, с произтичащите правни последици по чл. 23ПК, нищожност на цялата кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. II, ал.1,т. 10 от ЗПК. По силата на чл. 19, ал. I ЗПК. Сочи се, че вземането по чл. 11 от процесния договор не съставлява неустойка, на което основание включването му в размера на ГПР не се дерогира от правилото на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Излага се, че невярното посочване на лихвения процент по договора в размер на 50.00 %. без в него да е включена скритата лихва по чл. 11(1) от договора е имало за резултат и невярно разписване на ГПР в размер на 65.23 %, следователно посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. С оглед на горното се сочи, че сключеният между страните Договор за паричен заем № 1072098/14.05.2024г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.1 / ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 1072098/14.05.2024г., сключен между Г. С. И., ЕГН ********** и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Направено е искане за присъждане в полза на ищеца на сторените от него съдебно-деловодни разноски по делото, като по отношение на претендираното от ответника юрисконсултско /адвокатско/ възнаграждение се прави възражение за прекомерност.

Към исковата молба са приложени писмени документи, които се иска да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

2

С разпореждане рег. № 1242/04.04.2025 г., съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК. Съобщението до ответника е връчено на 22.04.2025 година чрез юрисконсулт А..

В указания от съда едномесечен срок на 23.05.2025 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявения иск.

Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи се, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, какъвто е настоящия случай.

Посочва се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а се твърди, че тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме за нищожна, се твърди, че същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР се считат за неоснователни. Сочи се, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това се навежда, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ се твърди, че са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания, като както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Навежда се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна се сочи, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Сочи се, че ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга, като за да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена.

Именно поради това се сочи, че законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Излага се, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай се твърди, че неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора се сочи, че кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Сочи се, че неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. По отношение на действителността на лихвата по договора се твърди, че клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език, като ясно изразеният размер на лихвения разход върху предоставената сума не изисква преценка за неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е част от основния предмет на договора. Сочи се, че в процесния договор лихвата е уговорена като фиксирана за целия срок и е посочена, както в проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска е изрично описана в Погасителния план. В настоящия случай се сочи, че лихвата по кредита е фиксирано уговорена за целия срок на договора, като при това обстоятелство "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869 не си е запазило правото да променя едностранно същата. Сочи се, че между страните е уговорено, че договорената лихва ще се разпределя във всяка една от вноските по кредита, а няма да се заплаща на кредитодателя еднократно в пълен размер. По този начин според ответника се цели поставяне на кредитополучателя в по-благоприятно положение, тъй като не е ангажиран от връщане на 3 суми в пълен размер в кратки срокове. По отношение твърденията на ищеца, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва се сочи, че същите са неправилни и необосновани, като в тази насока се излагат подробни съображения и се цитира съдебна практика. Твърди се, че не е налице заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя, в сочения от ищеца смисъл. Твърди се, че ГПР е ясно посочен в договора, неустойката не е част от него и това недвусмислено е уговорено между страните, като от договора и от Стандартния европейски формуляр е видно, че преди сключването и при подписването му кредитополучателят е бил наясно, че ГПР не включва неустойката и, че последната ще се дължи, ако не се предостави обезпечение на кредита. Като неоснователни се оспорват и аргументите на ищеца за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Сочи се, че такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя. Твърди се, че оспорената неустойка е действителна, тъй като същата е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, се твърди, че кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. На следващо място се твърди, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Сочи се, че всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни, като се твърди, че клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Твърди се, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Сочи се, че всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане на предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП. Твърди се, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител. На самостоятелно основание се твърди, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2022 г. - 2024 г. ищецът е сключил шест договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Излага се, че наличието на шест договора за идентични кредитни продукти, всеки от които съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца по отношение твърденията за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави; по отношение на твърденията за заблуждаваща търговска практика; по отношение на твърдението за неравноправност.