Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4637 от 22.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11386/2025
Вид
Решение № 4637
Подписан
22.12.2025
В сила
18.09.2026
Състав
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 4637 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110211386 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „***“ ЕООД с *** със седалище и адрес на управление в гр. ***б и с управител С. С. Т., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявано от адвокат А. Б.Н. от *** адвокатска колегия, срещу наказателно постановление №23-2400406, издадено на 11. Х.

2024 година от инженер К.Й.В. в качеството на директорка на СОФИЙСКАТА

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ с код по БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. „***“ №6 на етаж II, представлявана от директорката си.

Пълномощникът на жалбоподателя оспорва процесното наказателно постановление.

Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че свидетелката М. М. С. с ЕГН********** не полагала труд през месец април 2024 година. Обстоятелството, че името на свидетелката фигурирало в разпечатка на „***“ АД не доказвало противното.

Обжалваното наказателно постановление съдържало неясноти – от съдържанието му не можело да се установи безспорно дали наказващият орган приема, че свидетелката е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, друг вид отпуск или е полагала труд.

Освен това в постановлението било записано, че нарушението е извършено на 26. V. 2024 година. Посоченият ден обаче бил неделя и тогава работодателят не изплащал трудови 1 възнаграждения.

Представител на жалбоподателя не се явява в открито съдебно заседание. За него се явява надлежно упълномощената процесуална представителка адвокат К. И. А.. Поддържа жалбата и претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

За административнонаказващия орган се явява надлежно упълномощената юрисконсулт Василена Г. Г.. Излага доводи за неоснователност на жалбата и претендира разноски.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 23. I. 2024 година в гр. *** дружеството-жалбоподател сключва със свидетелката М. М. С. с ЕГН********** представен по делото трудов договор. По силата на договора свидетелката заема длъжността “куриер, служба офис”. Уговорено е основно трудово възнаграждение от 470.00 лева месечно, платимо до 25то число на всеки месец.

При постъпване на работа на свидетелката е създаден електронен профил в приложението на „***“ АД – *** който не може да бъде използван от други работници на дружеството-жалбоподател. Съдът установи обстоятелството от събраните по делото свидетелски показания.

През месец април свидетелката М. М. С. с ЕГН********** полага труд за дружеството-жалбоподател през всички работни дни на месеца, с изключение на 2 дни, през които ползва отпуск за временна неработоспособност. Въпреки това, работодателят отбелязва в документацията си, че свидетелката е ползвала разрешен неплатен отпуск.

Съдът установява обстоятелствата от показанията на самата свидетелка М. М. С. с ЕГН**********, както и от показанията на свидетелките К. Г. К. с ЕГН********** и Е. Х.

А. с

ЕГН**********.

Последните две свидетелки са служителки на административнонаказващия орган и подробно описват в показанията си по какъв начин са установили, че в електронната система на „***“ АД има отбелязвания, че профилът на свидетелката М. М. С. с ЕГН********** е бил активен и следователно тя е полагала труд.

Изводът на двете свидетелки се подкрепя от представените по делото документи, получени от „***“ АД – неучастващо в делото лице, незаинтересовано от изхода му.

Ето защо съдът намира, че вписванията в документите на дружеството-жалбоподател относно ползването на неплатен отпуск от свидетелката М. М. С. с ЕГН********** през месец април 2024 година не отговарят на действителните факти.

На 08. V. 2024 година Управителят на дружество-жалбоподател издава Заповед №120, с която прекратява трудовото правоотношение със свидетелката на основание чл. 71, ал. 1, т.

1 от Кодекса на труда – преди изтичането на уговорения изпитателен срок. Заповедта е 2 представена по делото.

На 27. V. 2024 година жалбоподателят плаща на свидетелката М. М. С. с ЕГН********** сумата от 210.00 лева по банков път с посочено основание „работна заплата“, видно от представено по делото банково извлечение.

На 03. VI. 2024 година свидетелката М. М. С. с ЕГН********** изпраща до административнонаказващия орган представен по делото сигнал.

В изпълнение на правомощията си, свидетелките К. Г. К. с ЕГН********** и Е. Х. А. с ЕГН********** извършват проверка на документите на дружеството-жалбоподател и на 13. VIII. 2024 година съставят представен по делото Протокол за извършена проверка №ПР2422326.

На 19. VIII. 2024 година жалбоподателят плаща на свидетелката М. М. С. с ЕГН********** още 239.89 лева по банков път с посочено основание „заплата месец февруари март, април“. Съдът установява обстоятелството от представено по делото банково извлечение.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелките М. М. С. с ЕГН**********, К. Г. К. с ЕГН********** и Е. Х. А. с ЕГН**********, които съдът кредитира с доверие, както и приобщените по делото писмени доказателства: процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, заповеди за компетентност и длъжностни характеристики, длъжностна характеристика и трудов договор на свидетелката М. М. С. с ЕГН**********, както и заповед за прекратяването му, справки, представени от „***“ АД, справки за извършени плащания по банков път, призовки, справки, писма, известия за доставяне, служебна бележка, идентификационна карта, декларации, молби за ползване на неплатен отпуск и заповеди за разрешаването му, сигнал на свидетелката М. М. С. с ЕГН********** до наказващия орган, протокол за извършена проверка.

При обсъждането на доказателствата, съдът взе предвид още, че свидетелките К. Г. К. с ЕГН********** и Е. Х. А. с ЕГН********** са и лица, даващи показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните им задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото.

3

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 13. VIII. 2024 година под №23-2400406 от свидетелката К. Г. К. с ЕГН**********, заемаща длъжността главен инспектор в Софийската областна дирекция „Инспекция по труда“ – компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №1415, издадена на 08. VIII. 2022 година от Изпълнителната директорка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Актът е съставен в присъствието на свидетелката Е. Х. А. с ЕГН********** и е връчен на представител на дружеството-жалбоподател в деня на съставянето. Жалбоподателят се възползва от правото да подаде възражение.

Въз основа на установеното в акта на 11. Х. 2024 година инженер К.Й.В. в качеството на директорка на СОФИЙСКАТА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ с код по БУЛСТАТ ***, компетентно длъжностно лице по силата на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, издава процесното наказателно постановление под №23-2400406, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, не приема на възраженията по направените в него констатации и налага на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 270, ал. 3 от същия кодекс.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 23. Х. 2024 година, а жалбата подадена чрез административнонаказващия орган на 04. ХI. 2024 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление от външна страна, съдът намира, че:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представената по делото Заповед №1415, издадена на 08. VIII. 2022 година от Изпълнителната директорка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а по отношение на лицето, от което изхожда наказателното постановление – чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Съдът приема, че са спазени и сроковете по чл. 34 от Закона за административните 4 нарушения и наказания. Срокът за изготвяне на акта за установяване на административно нарушение е започнал да тече едва когато е приключила проверката, извършена от двете свидетелки и те са се снабдили с поисканите от „***“ АД документи – на 13. VIII. 2024 година. На същата дата е издаден и актът за установяване на административно нарушение.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 11. Х. 2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

Съдът не приема наведените с жалбата доводи, според които било неясно колко дни според наказващия орган свидетелката М. М. С. с ЕГН********** е полагала труд през месец април 2024 година. От текста на обжалваното наказателно постановление се установява еднозначно становище на наказващия орган – полаган е труд в дните, посочени в справката на „***“ АД, като са ползвани и два дни отпуск поради временна неработоспособност. Ползването на неплатен отпуск е посочено единствено във връзка с документите, представени от работодателя, доколкото е обсъдена разликата между тях и останалите събрани при проверката данни.

Времето на извършване на нарушението също е съвсем ясно посочено – 26. IV. 2024 година, датата следваща деня, до който според трудовия договор работодателят е бил длъжен да изпълни.

В случая е без значение изтъкнатото в жалбата обстоятелство, че денят бил неприсъствен. Според договора, представен по делото, работодателят се задължава да плаща трудово възнаграждение до 25то число на всеки месец. Ако в някой конкретен месец денят е неприсъствен, работодателят има възможност да изпълни задължението си и на по-ранна дата в присъствен ден.