Решение № 18 от 08.01.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. П., 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20241720104676 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД .

По изложените в исковата молба обстоятелства и съображения, ищеца Р. Д. А., ЕГН **********, от гр.П., ул.„В.” ** е поискал да бъде осъдена Община П., ЕИК 000386751, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1, да му заплати сумата от 24 000 лева, като частична искова претенция от общо 50 000 лева, за причинените неимуществени вреди на ищеца, вследствие от счупване на бедрената шийка на десния крак и тотална смяна на дясна тазобедрена става по вина на ответника, ведно със законната лихва върху претенцията за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането - ****г., до окончателното й изплащане, а също и направените по делото разноски.

Община П., чрез процесуалния си представител оспорва исковете по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излагат се доводи, че по повод предшестващ частичен иск, уважен от съда, ищеца е бил обезщетен напълно от ответната община по повод настъпилия деликт на ****г.

Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намери следното:

Видно от представените писмени доказателства се установява, че от страна на ищеца, поради обстоятелството, че на **** г. около 18:30 часа в гр. П. на ул. „Б.” в отсечката между ул.’’С.” и ул.“М.“, същия вървейки по десния тротоар на ул. „Б.” в посока МБАЛ „Рахила А.а“ - гр. П. се спъва и пада от изключително нагънатата и неравна настилка на тротоара, състояща се от разбити, стърчащи, разместени, изпочупени и липсващи тротоарни плочки и падайки на дясната си страна рефлексно подложил дясната си ръка, за да не си удари главата 1 от земята, вследствие на което удря дясната си ръка и десния си крак в областта на таза в земята, от което настъпват травматични увреждания, изразяващи се в счупване на бедрената шийка на десния крак, е било заведено исково производство пред ОС-П. и образувано гр. дело №****г., по което бе постановено Решение ****г. С въпросното решение е бил уважен изцяло предявеният иск за неимуществени вреди от 26 000 лева, предявен като частичен от 50 000 лева. В мотивите на Решението съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД на стойност над 26 000 лева. Първоинстанционното решение е било обжалвано от ответника и образувано в.гр.дело № ****г., ГК. 8 с-в, по описа на САС, по което е постановено Решение ****г., с което решение е било потвърдено това на ОС-П., като в мотивите на същото е посочено, че претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът определя в размер на сумата поне от 50 000 лева, но доколкото ищецът претендира частично сума в размер на 26 000 лева, то частичната му претенция следва да бъде уважена изцяло.

Въпросното въззивно решение също е било обжалвано от Общината, по повод на което е образувано гр.д. № ****г. по описа на ВКС, I ГО, по което е постановено Определение ****г., с което съдът не допуска касационно обжалване на въззивно решение на САС. В мотивите си ВКС сочи, че съобразявайки всички обстоятелства, както и възрастта на ищеца към момента на увреждането /63 години/, правилно въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за действителното претърпените болки и страдания е в размер на 50 000 лева, но доколкото ищецът претендира частично сумата от 26 000 лв., претенцията му следва да бъде уважена до претендирания размер.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.2 от Тълкувателно решение от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на силата на присъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на присъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

2

След като със сила на присъдено нещо е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната сила на присъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

Поради изложеното, с влязлото в сила Решение ****г. на ОС-П. по гр. дело №****г., е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49. вр. с 45. ал.1 ЗЗД. а именно бездействието на длъжностните лица, на които Общината е възложила изпълнението на определени задължения, в резултат на което бездействие вследствие на падането са получени посочените по-горе травматични увреждания у ищеца.

Въз основа на изложеното, не следва да се обсъждат представените и събрани доказателства в настоящето производство, касаещи от обективна страна настъпването на деликта, вината на ответната страна и негативните последици за ищеца изразяващи се в болки и страдания търпени от ищеца в следствие установена причинна връзка между същите и настъпилото увреждане.

Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.

Съдът като съобрази характера и интензитета на претърпените от ищеца болки, периодът на възстановяване и времето необходимо за отшумяване на страданията, възрастта м у , както и че са ангажирани доказателства вследствие на инцидента на ищеца да са причинени трайни увреждания намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него негативни изживявания възлиза на 50 000 лева, като се присъдят претендираните 24 000 лева, доколкото за разликата до пълния размер от 50 000 лева, ищеца вече е бил 3 обезщетен с вляло в сила съдебно решение по гр. дело №****г., по описа на ПОС .

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй като вредите са причинени от негово виновно и противоправно поведение. Задължението е изискуемо веднага /от момента на настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/. От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл.

86, ал.1 ЗЗД, до окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от ****г., до окончателно изплащане на вземанията за неимуществени вреди.

Съдът не споделя доводите на ответната страна, която позовавайки се на практиката на ВКС /Решение№1 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № **** г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б./, че при присъждане на законна лихва по предишно дело ответника вече е бил обезщетен в пълен размер, както и че не се дължи лихва от момента на увреждането. В посоченото съдебно решение изрично е отразено, че законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от момента на деянието, когато размерът на обезщетението е определено от съда към този момент, ако според обстоятелствата съдът е определил размера на обезщетението към по-късен момент, какъвто не е настоящия случай, законна лихва се дължи от този покъсен момент.

По разноските :

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по главния иск следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Видно от приложения списък с разноски, поради затруднено материално състояние не е заплатил адвокатско възнаграждение, като се моли такова да бъде определено от съда на осн. чл.38, ал.1, т.2 и чл.38, ал.2 от ЗА. Доколкото такова ще бъде определено от съда, се явява неоснователно възражението на ответната страна, за прекомерност на изплатено в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.

На основание Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения съдът определя такова в полза на процесуалния представител на ищеца в размер на 2560.00 лева.

Доколкото ищеца е бил първоначално освободен от заплащане на държавна такса и с оглед изхода на делото ответната община следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – П., държавна такса в размер на 960.00 лева.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община П. с ЕИК 000386751, с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A, да заплати на Р. Д. А., ЕГН **********, о т гр.П., ул.„В.” ** сумата от 24 000 лева, като частична искова претенция от общо 50 000 лева, за причинени неимуществени вреди на ищеца, вследствие от счупване на бедрената шийка на десния крак и тотална смяна на дясна тазобедрена става по вина на ответника, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането - ****г., до окончателното й изплащане.