Определение № 31737 от 05.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31737 гр. София, 05.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20241110124371 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Д. В. С. срещу „П. К. Б.“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, допустими и необходими за разрешаването на спора, поради което следва да бъдат приети.

Ищцата е посочила, че с оглед данните по делото, намира, че в случая не е необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза, като е направено евентуално такова искане в случай на преценка от страна на съда. Съдът намира, че допускането на съдебносчетоводна експертиза по първия поставен въпрос не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, тъй като за извършване на изчислението относно размера на ГПР не са необходими специални познания. Допускането на експертиза по отношение на втория поставен въпрос е неотносимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, тъй като размерът на заплатените от ищцата суми е ирелевантен при предявени установителни искове за недействителност на договора, евентуално на негови клаузи.

Като неотносимо следва да се отхвърли и искането на ищцата за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи справка за заплатените суми по договора за кредит, както и справка за дължимите суми. В случая не е предявен осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми, а иск за установяване нищожност на процесния договор, поради което събирането на посоченото доказателство не е необходимо в настоящото производство по арг. от чл. 146, ал. 4 ГПК. Искането следва да бъде отхвърлено.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.09.2024 г. от 11:15 часа, за когато да се призоват страните.

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответното 1 дружество да представи справка за заплатените суми по договора за кредит, както и справка за дължимите суми.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - препис от подадения отговор на исковата молба.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит „П. .... Стандарт” № ........... от 25.06.2022 г., сключен между Д. В. С. в качеството й на кредитополучател и „П. КРЕДИТ Б.“ ЕООД в качеството му на кредитодател.

В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли главният иск, се предявяват обективно съединени:

- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит „П. Кредит Стандарт“ № ........... от 25.06.2022 г., сключен между страните, в частта му относно клаузите „Фаст“ и „Флекси“;

- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит „П. Кредит Стандарт“ № ........... от 25.06.2022 г., сключен между страните, в частта му относно възнаградителната лихва.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили процесния Договор за потребителски кредит „П. Кредит Стандарт“ № ........... от 25.06.2022 г., за сумата от .... лв. със задължение за връщането й на 36 погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент на кредита в размер от 0,11 % на ден. В договора е посочено, че ГПР е в размер на 48,60 %, а ГЛП е в размер на 41 %, при общо дължима сума по кредита в размер на .... лв., страните са уговорили и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на .. лв., която услуга е уредена в чл. 6 от договора и в чл. 15 от ОУ. Ищцата твърди, че след закупуване на допълнителната услуга, общият размер на задължението е .... лв., общият размер на вноската - 368,48 лв., при дата на погасяване: 25-ти ден от месеца. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като таксите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че неправилно е отразен размерът на ГПР , тъй като таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ погрешно не били включени в него, а същите представляват пряк разход по кредита по смисъла на § 1, т.

1 от ДР на ЗПК. Намира, че тъй като отразеният размер на ГП не е реално прилагания в отношенията между страните, то целия договор се явява нищожен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл.

11, т. 10 ЗПК. Отделно сочи, че не е упоменато в договора точно кои разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Поради тези и останалите подробно изложени съображения счита, че процесният договор е недействителен.

В условията на евентуалност, в случай че предявеният главен иск бъде отхвърлен, предявява два кумулативно съединени иска за обявяване недействителността на отделни клаузи от договора. Ищцата навежда, че клаузата (чл. 6 от договора), предвиждаща допълнителни възнаграждения за услугата „Фаст“ и за услугата „Флекси“ е нищожна, доколкото е договорена в нарушение на материалния закон - ЗПК, а по арг. от чл. 24 ЗПК и в нарушение на ЗЗП. Счита, че атакуваната клауза от договора е установена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с управление на кредита.

Същевременно заплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на основното задължение на заемодателя представлява скрито оскъпяване на кредита и води до неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение и на добрите нрави. На следващо място твърди, че уговореният размер на възнаградителната лихва 2 противоречи на добрите нрави, тъй като договорената между страните лихва в размер на 41 % годишно надхвърля повече от 4 пъти законната лихва за забава, с което е и в разрез с принципа за добросъвестност. Предвид тези и други доводи, моли съда да постанови решение, с което да уважи главния иск за прогласяване нищожността на целия договор за кредит, а при условията на евентуалност - клаузата на чл. 6 от него, в която са уговорени такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и възнаградителна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „П.

Кредит Стандарт“ № ........... от 25.06.2022 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на .... лв., а ищцата се е задължила да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ съгласно условията на договора.

Счита, че всички императивни изисквания на закона (ЗПК) са спазени, поради което сключеният договор е действителен. Твърди, че не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя. Счита, че дори да се приеме, че ГПР е изчислен неправилно, то това не би довело до недействителност на целия договор за кредит.

Посочва, че закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги, кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Твърди, че услугата „Фаст“ осигурява приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителския кредит, поради което потребителят се е възползвал от нея при сключването на кредита и възнаграждението за тази услуга не следва да се включва при изчисляване на ГПР, който е уговорен в размер, който не надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По отношение на размера на възнаградителната лихва счита, че той не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Посочва, че доколкото е небанкова институция, възнаградителните лихви са по-високи от тези в банковите институции. В допълнение посочва, че ищцата се е възползвала и от услугата „Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски“, включена в предоставената допълнителна услуга „Флекси“, като съгласно Анекс № 1 и № 2 към договора за кредит, по волята на последната, вноска № 2 и вноска № 4, 5, 6 съгласно Погасителния план към договора за заем е отложена и съгласно ОУ към ДПК ще бъде дължима едва в края на погасителния план. Навежда твърдения, че по този начин ищцата е била добре информирана за вида, условията и параметрите на предоставените допълнителни услуги, поради което и сама е изявила желание да се ползва от тях, а необходимостта от анексиране на промените не следва от самоцелната воля на кредитора, а следва от ЗЗП, който изисква всяка промяна на срока да се уговаря писмено между страните. Твърди, че възникналото между страните правоотношение отговаря на формалните изисквания за действителност, установени в ЗПК, поради което твърденията на ищцата, че целият договор за потребителски кредит, както и че отделни негови клаузи са недействителни, са неоснователни, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищцата по предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между нея и ответника е възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит „П. Кредит Стандарт“ № ........... от 25.06.2022 г., който е нищожен на твърдените в исковата молба основания - поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни части от чл. 6 от договора, е да докаже при условията на пълно и главно доказване 3 правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно че посочените договорна клауза в частта, предвиждаща заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, противоречи на закона, респ., че частта на уговорения размер на възнаградителна лихва накърнява добрите нрави, както следва: че клаузата от договора, сключен с ответника - конкретно чл. 6 от договора в частта за допълнителна услуга „Фаст“ е нищожна на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона - чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК, както и че клаузата от договора, сключен с ответника - конкретно чл. 6 от договора в частта за възнаградителната лихва е нищожна на заявените с исковата молба основания, а именно поради накърняване на добрите нрави, както и че клаузата има неравноправен характер.

В тежест на ответника е да докаже направените в отговора на исковата молба възражения.

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ СЛЕДНИТЕ

ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „П. Кредит Стандарт“ № ........... от 25.06.2022 г. и Анекс № 1 към него, с посочената в исковата молба съдържание.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.