Определение № 16792 от 06.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16792 гр. София, 06.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20251100106622 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от З. К. С. ЕГН ********** ******** София ж.к.“******** против Прокуратура на Република България и Върховен касационен съд.

За изясняване предмета на делото, предявените искове и надлежните ответници, делото беше оставена без движение с Разпореждане №16524/30.06.2025г и разпореждане № 19393/03.08.2025г.

Предвид установеното служебно от съда приключило предходно дело по иск на ищеца против ответника ПРБ, с разпореждане № 8829/25.03.2026г съдът изиска гр.д.№ 112/2022г по описа на СГС за преценка допустимостта на исковете против ответника ПРБ и за преценка редовността на исковете, предявени против ответника ВКС.

След постъпване на изисканото дело съдът установи идентичност на въведените по приключилото дело твърдения, с тези, въведени от ищеца в исковата молба, по която беше образувано настоящото дело, поради което прецени, че следва да даде възможност на ищеца да уточни твърденията си спрямо ПРБ, като и по отношение на ВКС. Конкретни указания съдът даде на ищеца с разпореждане № 10158/06.04.2026г, като на първо място му указа, че с подадената от ищеца молба от 09.07.2025г, л.40 от делото твърди, че ВКС умишлено се е отклонил от собствената си практика, не е спазил собствените си принципи, което е форма на институционна корупция и поради това е налице извършено умишлено неспазване на закона, конкретно извършено с действието на ВКС да потвърди присъда по НОХД № 318/2010г по описа на 1

РС – Карлово. Поради това ищецът заявява, че предявява против ВКС иск на основание чл.2б от ЗОДОВ. За така посочената правна норма съдът указана на ищеца, че е приложима в хипотезата на търсено обезщетение за неразглеждане на делото в разумен срок, каквито твърдения от ищеца липсват.

На следващо място съдът указана на ищеца, че с последваща негова молба от 12.08.2025г, л.50 от делото, твърди, че ВКС го е лишил от право на справедлив процес, право на ефективно средство за защита, право на защита и предвидимост и цитира различни текстове от ЕКПЧОС и от Хартата на основните права на ЕС.

От ищеца е подадена и следваща молба от 28.01.2026г, в която заявява, че предявява искове на основание чл.2в от ЗОДОВ против двамата ответника и като същност на нарушението им посочва, че наказателният процес бил използван като средство за заобикаляне на гражданския ред, с цел да се блокира възможността на ищеца да предявя иск за възстановяване на сума, удостоверена в нотариален констативен протокол. Това било в пряко противоречие с Решение №150/2003 г. по н.д. № 847/2002 г. на ВКС, според което използването на наказателния процес за решаване на граждански спорове било недопустимо и опасно за правосъдието. Въпреки това с Решение №397/24.10.2011 г. по КНД №2137/2011 г., ВКС отказал възобновяване, като приел, че в наказателния процес се прилагат нормите на НПК, а не тези на ГПК, включително относно допустимостта на свидетелски показания срещу официален документ. Това становище противоречало на предходната практика на ВКС и представлявало отказ от защита, в нарушение на чл. 47 от Хартата и чл. 6 от ЕКПЧ.

По отношение на твърденията за предявен против ответника ПРБ иск, с други, подадени молби по делото ищецът заявява, че предявеният от него по настоящото дело иск против ПРБ е различен от този, разгледан по гр.д.№ 112/2022г на СГС, по който искът му против ПРБ е бил отхвърлен.

Според ищеца той ясно е посочил правната квалификация на исковете си, като съдът му указа, че определянето на правната квалификация на един иск е задължение на съда и тя се определя въз основа на твърденията на ищеца, каквито в случая липсват. Съдът му указа, че той сочи отделни текстове от различни актове, вкл. и такива от Общностното право, но посочването им не може да замести излагането на конкретните обстоятелства 2 по конкретно извършените от двамата ответника действия, с които те съществено са нарушили правото на Европейския съюз. Оплакванията на ищеца се свеждат до разглеждането на приключилото НОХД, чието възобновяване е отказано и до приетите там съдебно-медицински експертизи.

От постъпилото гр.д.№ 112/2022г на СГС съдът установи, че и по него, от ищеца са били въведени същите оплакванията против ПРБ, каквито се твърдят и по настоящото дело, поради което ако счита, че сега предявеният против ПРБ иск е различен, той дължи да въведе нови твърдения, нови обстоятелства, различни от вече разгледаните от съда по цитираното дело.

Съдът също му указа, че ако от него ще се твърди допуснато от ответниците достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС е длъжен да посочи конкретната норма от правото на ЕС, която му предоставя права и как, чрез какви действия, теза права са били съществено нарушени от двамата ответника, т.е. с действията им явно и значително да са увредили интересите на ищеца и като пряка последица от тези именно действия, а не на други лица, напр. вещи лица, той да търпи вреди.

Съдът също констатира, че от твърденията по настоящото дело не може да се установи защо за изготвените от вещи лица експертизи отговорност трябва да носят двамата ответника, след като ищецът е предявил отделни искове за вреди от тези експертизи. Също, не са посочени конкретните действия на всеки от двамата ответника, какво точно те са извършили, с което явно и съществено да са нарушили правата на ищеца или да са го увредили.

Съдът също уведоми ищеца, че от него не се обосновава търсената солидарна отговорност на ответниците, като той дължи да посочи конкретните обстоятелства, от които като логична и правна последица да може да се направи извод, че за ответниците възниква солидарната отговорност, а не само механично да я посочва.

За изпълнение на всички тези указания съдът остави делото без движение.

С постъпилите от ищеца молби нередовностите не са отстранени, отново се сочат различни текстове от различни актове, въвеждат се нови обстоятелства по делото, твърди се и се представят експертизи, които нямат връзка с настоящия спор и конкретните посочени ответници. Това мотивира съдът да приеме, че продължава да е сезиран с нередовна искова, макар 3 многократно да даде ясни и пълни указания на ищеца и на основание основание чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство - прекратено.

По отоншение предявения против ПРБ иск, съдът намира, че същият е и недопустим, като предявен при формирана сила на пресъдено нещо, на основание приключилото гр.д.№ 112/2022г на СГС и на основание чл.130 във вр. чл.299 от ГПК подлежи на прекратяване и на това самостоятелно основание.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА предявената от З. К. С. ЕГН ********** ******** София ж.к.“******** искова молба против Прокуратура на Република България и Върховен касационен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4