Решение № 281 от 16.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Русе, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20254500500368 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Р. М. чрез адв. В. В. против Решение № 134/23.01.2025 г., постановено пo гр. д. 2969/2024 пo oпиca на РPC в частта, с която е отхвърлени предявените от него против "ЗД "БУЛ ИHC" AД искове с правно основание чл. 432, aл. 1 KЗ за разликите над 7 256,55лв. до 13 256 лв. и над 735,05 лв. до 816,72, представляващи обезщетение за причинените мy неимуществени вреди претърпени болки, страдания, неудобства и негативни преживявания и имуществени вреди - заплатени разходи за лечение от деликт в резултат на ПTП на **.**.**** г., виновно причинено от Е. М. М. при управление на л. а. „**** *****” с peг. № ** **** ** в гр. Русе, ведно със законната лихва върху тях, считано от 09.01.2023 г . до окончателното им изплащане. Жалбоподателят намира решението за неправилно като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Възразява, че първоинстанционният съд е определил несправедливо нисък размер на дължимото на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди от произшествието от 10000 лв., като не е съотнесъл правилно 1 установените и релевантни към спора факти към указаните в ППBC № 4/1968г. на ВС общи критерии за определяне размера на това обезщетение като: характера и тежестта на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитета и продължителността на понесените болки и страданията, получените физически и психически последици от уврежданията и възстановяването на последните. Заяма позиция, че при съобразяване на вида и характера на увреждането, проведеното лечение, продължителността и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, негативните психични изживявания на въззивника no повод процесното ПTП и травматичното му увреждане, свързани с промяната му, възрастта на въззивника към момента на увреждането - ** години и социално-икономическите условия към **.**.**** г., както и като cc вземат под внимание всички правнорелевантни факти, настъпили до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство (2024г.), включително и инфлацията за времето след увреждането следва да се приеме, че необходимо и справедливо е за компенсирането на претърпените неимуществени вреди от Г. Р. М. е обезщетението да е в размер на 15 000 лв. Заявява, че предвидената в чл.492, т.1 К3 минимална застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 420 0 0 0 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, поради което и претендираното от него обезщетение от 15 000 лв., съответно 13 256 лв. след приспадане на платената извънсъдебно сума от 1 744 лв. се явява съобразено със закона и е съобразено със съдебната практика пo аналогични случаи.

Възразява също така, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че Г. Р.

М. е съпричинил настъпването на телесното си увреждане - скрито счупване на пета предкиткова кост на лява ръка, вследствие неизползване на предпазен колан при управление на „********** *****" с peг. № * **** ** към момента на настъпване на процесното произшествие и е определил приносът в размер на 10 %. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.4 3ДвП могат да не използват обезопасителни колани водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място, т. е. ищецът при управление на превозното средство на процесната дата Г. Р. М. не е бил задължен да използва обезопасителен колан, тъй като е извършвал таксиметрова дейност пo превоз на клиент в рамките на гр. Русе. Заема позиция, че при съобразяване на заключението на приетата САТЕ се установява, че не е налице причинно-следствена връзка между неизползването на предпазен колен от ищеца и настъпването на вредоносния резултат. Липсва, според въззивника, обективен принос, с който пострадалият да е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за насгьпване на вредите или да е улеснил механизма на увреждането, обуславя неоснователност на възражението за съпричиняване на увреждането от пострадалия. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на предявените от него съединени искове в пълните им размери, както и 2 присъждане на разноски в производството пред двете съдебни инстанции, включително и тези пo реда на чл.38, ал.2 ЗА.

По реда и в срока по чл. 263 ГПК не е постипъл писмен отговор от въззиваемата страна "ЗД "БУЛ ИHC" AД.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба "ЗД "БУЛ ИHC" AД чрез адв. М. Г.

Решение № 134/23.01.2025 г., постановено пo гр. д. 2969/2024 пo oпиca на РPC в частта, с която е уважен предявеният против него от Г. Р. М. иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 4556,55 лв. до присъдения размер от 7256,55лв.

Намира съдебния акт в тази част за неправилен като необоснован, както и поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира отмяна на решението в обжалваната от него част и постановяване на ново, с което искът по отношение на нея да бъде отхвърлен, ведно със законните последици от това, досежно присъдената законна лихва и разноски. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е оценил претърпените от ищеца болки и страдания на 10000 лв. Тази сума, според въззивника, не отговоря на принципа на справедливостта, съгласно чл. 52 ЗЗД. Заема позиция, че правилното и кореспондиращо с претърпените от ищеца болки и страдания обезщетение възлиза на 7000 лв., като след редуцирането му с приетото съпричиняване от 10 % и приспадане на доброволно платеното обезщетение, крайният размер на присъденото обезщетение следва да бъде 4556,55 лв. Излага съображения, че установения по делото възстановителен период е 2 месеца, липсват каквито и да било усложнения, не се констатира атрофия, налице е пълно възстановяване на функцията на лявата ръка. По отношение на възражението за съпричиняване заема становище, че изводът на първоинстанционния съд е правилен и обоснован.

Претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Г. Р. М.. В о. с. з. пред настоящата инстанция процесулния му представител взема становище за нейната неоснователност.

Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Г. Р. М., с която е поискано да се осъди "ЗД "БУЛ ИHC" AД да му заплати сумите от 13256 лв., представляваща разлика между дължимата сума от 15 000 лв. и платената извънсъдебно сума в размер на 1744 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 788,72 лв. обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на **.**.**** г. с 3

МПС, както и 1000 лв., частично от 4257,09 лв. представляващо разлика между дължимата сума от 600 лв. и платената извънсъдебно 1742,91 лв. за причинените от същото ПТП имуществени вреди по собствения му лек автомобил, застраховано при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.02.2024 г. до окончателното им изплащане.

В постъпилия в срок отговор на исковата молба ответното дружество е подало отговор, чрез адв. М. Г., като оспорва исковете по основание и по размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за лек автомобил „**** *****“. При наличие на влязло в сила решение по АНД № 445/23 на РРС не оспорва фактите в чл. 300 ГПК, относно извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва твърдените в ИМ телесни повреди по вид и степен, че същите са резултат от твърдяното ПТП. Прави възражение за съпричиняване на пострадалия, управлявал без предпазен колан. Оспорва претенцията за неимуществени вреди, като завишена по размер. Оспорва претенцията за имуществени вреди за разходи за лечение, които счита, че не се намират във връзка с проведеното лечение и не са били необходими. Оспорва претенцията за имуществени вреди по увреденото МПС и причинноследствената връзка между инцидента и всички повреди. Оспорва и размера на щетите, който се претендира като завишен. Оспорва претенцията за забава, счита че датата на търсената лихва следва да бъде определена съобразно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, обуславящ ангажирането на отговорността на ответното дружество за обезщетяване на претендираните от ищеца неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ПТП на **.**.**** г. с МПС, което е имало валидна застраховка "Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Възражението за съпричиняване, обосновано с липсата на поставен от ищеца предпазен колан районният съд намерил за основателно, позовавайки се на приетите по делото САТЕ и СМЕ, като определил размерът му на 10 %. При определяне на размера на неимуществените вреди обсъдил причинените физически увреждания като съобразил, както заключението по приетата СМЕ, така и показанията на свидетелите М. и И. и при прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД определил обезщетението в размер на 10 000 лв., което намалил с приетия процент на съпричиняване от 10 % , след което приспаднал платената от застрахователя сума от 1743,45 лв. и присъдил на ищеца 7256,55 лв., като за горницата над нея до пълния предявен размер от 13 256 лв. отхвърлил иска. а до пълния предявен размер от 8 000 лв. искът е отхвърлен като недоказан. Претенцията за обезщетение за имуществени вреди от заплатени разходи за медицински изделия, консумативи и такси от същото ПТП съдът приел за изцяло основателна и доказана за сумата 816,72 лв. Предвид 4 наличието на съпричиняване я намалил с 10 % и извел извод за дължимост на сумата от 735,05 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 09.01.2023 г. до окончателното изплащане, а за горницата над нея до пълния предявен размер от 788,72 лв. отхвърлил иска.

Претенцията за обезщетение за имуществени вреди на собствения на ищеца л. а.

„********** *****“ с рег. № ******* районният съд приел за основателна за сумата 5831,76 лв., като се позовал на заключението на САТЕ. Предвид наличието на съпричиняване я намалил с 10 % и извел извод, че ответникът дължи сумата 5248,58 лв., от които следва да се приспадне платената от застрахователя сума от 1743,45 лв..

Така, според първоинстанционният съд, този иск се явява основателен за сумата 3505,13 лв. Тъй като е предявен като частичен за сумата от 1000 лв. го уважил изцяло.

Решението се обжалва относно присъдените неимуществени вреди за сумата над 4556,55 лв. до до 13 256 лв., както и относно присъдените имуществени вреди за сумата над над 735,05 лв. до 816,72 лв. В останалата част като необжалвано е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира следното:

Във въззивното производство са безспорни предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество по реда на чл. 432 КЗ.

Единствените спорни обстоятелства са сведени до размера на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди от ищеца и въведеното от ответника и уважено от районния съд възражение за съпричиняване. Настоящият съд следва да се произнесе в така очертаните предели на въззивна проверка.