Определение № 2728 от 03.11.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2728 гр. София, 02.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Хайдукова

Членове:

В. Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от В. Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20221000501751 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК и се развива по частна жалба на Н. С., Й.

С., В. С. и Н. Н. С., всички чрез адв.И. Ч. от АК Благоевград против Разпореждане № 238/10.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1313/2022 г. по описа на ОС Благоевград, с което поправената искова молба на частните жалбоподатели, по която е образувано гр.д. № 1313/2020 г. по описа на ОС Благоевград, е върната.

В жалбата се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид че частните жалбоподатели – ищци в първоинстанционното производство, не били редовно уведомени за разпореждането на съда за оставяне на исковата им молба без движение, поради което и не успели да изпълнят указанията му за отстраняване на констатираните нередовности в срок.

По изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания и предвид ангажираните допълнително доказателства в производството пред настоящата инстанция се иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

От ответниците по исковото производство ЗК“Лев инс“АД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и изразява становище, че по предявения иск по отношение на това дружество е изтекла погасителната давност.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните по делото, данните по първоинстанционното такова, както и събраните пред настоящата инстанция доказателства, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирана страна – ищците по първоинстанционното производство, чиято искова молба е върната, чрез изрично и нарочно упълномощен процесуален представител срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното разпореждане настоящата инстанция приема за основателни, по следните съображения:

1

Безсъмнено се установява от данните по първоинстанционното дело, че след възобновяването му с определение под № 431/14.04.2022 г. първоинстанционният съд е констатирал, че исковата молба, по която е образувано делото, е нередовна. Поради тази причина с последващо разпореждане от същата дата - № 196, е посочил изрично всяка една от нередовностите и е дал указания как да бъдат отстранени, вкл. какви са последиците от неотстраняването им.

Съобщение за последното и препис от самото разпореждане са изпратени на посочения от ищците съдебен адрес същия ден - на 14.04.2022 г., като видно от отразяването в него от длъжностното лице по връчване на книжа /призовкар при РС Сандански/ И. и. Н., процесуалният представител и съдебен адресат на ищците адв.Ч. на 28.04.2022 г. е отказал да получи съобщението с мотива, че няма връзка с този клиент и не е пълномощник по това дело.

Съобразявайки това обстоятелство с обжалваното разпореждане първоинстанционният съд приел, че връчването на съобщението е редовно по смисъла на чл.51, ал.3 ГПК, поради необоснован отказ на адвоката да приеме съобщението – не е налице нито една от уредените в цитирания текст хипотези, т.к. съдът не е уведомен пълномощното на адв.Ч. да е оттеглено по реда на чл.35 ГПК или да е извършен отказ от пълномощие по чл.36 ГПК, а отказът същия да получи съобщението е надлежно удостоверен с подписа на връчителя.

Затова приел, че връчването на преписа от разпореждането от 14.04.2022 г. за оставяне на исковата молба без движение е извършено редовно на 28.04.2022 г., срокът за неговото изпълнение е изтекъл на 05.05.2022 г., а в рамките на същия констатираните от съда нередовности на исковата молба не са отстранени.

Поради изпълване на хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

Разпитан в качеството му на свидетел И. Н. заявява в открито с.з. пред настоящата инстанция, че работи на длъжност „поддръжка сгради и огняр“ при РС Сандански, като за периода от 01.10. до 01.05 всяка година със заповед на председателя на съда изпълнява длъжността „призовкар“.

Твърди, че си спомня много добре процесното връчване – срещнал се с адв.Ч., за който имал много съобщения, пред съда. ОТ съобщенията за едно или две адв.Ч. казал, че няма връзка с клиента си и да ги върне, но за конкретното съобщение, както и за останалите го помолил да ги занесе в кантората, защото има заседание, бърза и не може да получи съобщенията и да се запознае с тях. Поради грешка, вместо да сложи процесното съобщение в тази част от чантата за връчването им в кантората, свидетелят го сложил заедно с другите, които му били отказани. Така удостоверяването, че адв.Ч. отказва да го получи, извършил по грешка и то не отговаряло на това, което се случило в действителност. Твърди, че е сигурен, че това именно съобщение адвокатът го помолил да го предаде в кантората.

Решаващият състав счита, че следва да кредитира показанията на свидетеля Н. безкритично, предвид че са плод на неговите лични възприятия и действия, логични и последователни са и досежно релевантния факт дали процесното съобщение за връчване на разпореждане № 196/14.04.2022 г. по гр.д. № 1313/2020 г. по описа на ОС Благоевград е било отказано за получаване от адв.Ч. на 28.04.2022 г. в гр.Сандански косвено се подкрепят от останалите приобщени по делото доказателства.

Затова приема за безсъмнено установен фактът, че посоченото разпореждане не е било надлежно връчено на същия, в качеството му на пълномощник на частните жалбоподатели, който факт от своя страна предпоставя извод, че процедурата за връчването му е опорочена, срокът за предприемане на съответните процесуални действия в изпълнение на дадените с него указания на страната не е започнал да тече, респ. – не е текъл и не е бил пропуснат, поради което и не са налице условията на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба.

Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил обжалваното разпореждане в нарушение на приложимите съдопроизводствени правила, поради което и същото следва да се отмени, а делото – да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като се даде ход на поправената искова молба, депозирана по делото.

2

Горният извод се налага предвид че релевантно за настъпване на последиците, предвидени в чл.129, ал.3 ГПК е само неоправданото процесуално бездействие на ищеца, който в рамките на започнал да тече седмодневен срок за поправяне дефектите на исковата молба не е изпълнил дадените му от съда указания, каквото процесното се установи, че не е.

По изложените съображения и на посочените основания, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 238/10.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1313/2022 г. по описа на ОС Благоевград.

ВРЪЩА делото на ОС Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената поправена искова молба.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3