Решение № 260843 от 24.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260843 град

Пловдив, 24.06.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, в публичното заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА

Светлана СТАНЕВА при секретаря Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №722 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявана от изпълнителния директор Д. Б., чрез юрк. Г. Г., срещу решение № 260149 от 23.12.2020 г. по гр. дело №3/2020 г. на РС - Карлово, ІІ гр. състав, с което са отхвърлени предявените искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за признаване на установено по отношение на Д.В.Р., че същият дължи следните суми, за които по ч.гр.д. №2712/2019 г. по описа на РС Враца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: сумата от 799.98 лв. – главница по договор за паричен заем; сумата от 110.16 лв. – договорна лихва за периода от 27.04.2018 г. до 24.10.2018 г.; сумата от 45 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата от 714.62 лв.

– неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.04.2018 г. до 24.10.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 73.15 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 05.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се навеждат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Съобщение за цесията е връчено на ответника с препис от исковата молба. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Фактът кога и на кого е връчено уведомлението за извършената цесия е без значение за основателността на иска, след като задължението не е погасено. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, като се присъдят и разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д. - особен представител на ответника Д.Р., с който се иска жалбата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че решението е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди, като се заплатят и разноски. Акцентира се, че на ответника не е връчено съобщение за извършената цесия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят не изпрати представител. В писмено становище поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не се яви и не изрази становище. Особеният представител адв. Д. счита, че решението на районния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а жалбата – неоснователна, като следва да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е неизпълнение на договор за потребителски кредит. Нормите, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са императивни. По отношение на тях намира приложение даденото разрешение в т.1 от посоченото ТР (което е задължително за съдилищата в съответствие с чл.130, ал.2 от ЗСВ).

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Предявените пред първоинстанционния съд искове са квалифицирани като такива с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумите: 799.98 лв. – главница по договор за паричен заем; 110.16 лв. – договорна лихва за периода от 27.04.2018 г. до 24.10.2018 г.; 45 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 714.62 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.04.2018 г. до 24.10.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 73.15 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 05.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 26.02.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и Д.В.Р. /заемател/ е сключен договор за паричен заем №3162180 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 900 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които е отпуснат кредита, се уреждали от договора. Погасителните вноски включвали изплащане на част от главницата по кредита, надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на заема и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него. Общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1040.16 лв., като договорната лихва била уговорена в размер на 140.16 лв. Отпуснатите средства следвало да се върнат до 24.10.2018 г. на 8 равни месечни погасителни вноски, в размер на 130.02 лева всяка. Съгласно тарифата за таксите на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в случай, че заемателят забави заплащането на погасителна вноска по заема с повече от 30 календарни дни, дължи заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лв. за всеки следващ 30 дневен период, през който има забавено плащане на погасителна вноска, но не повече от 45 лв., като тази сума била начислена. Съгласно чл.4, ал.1 от договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение на задълженията си, което не направил, и била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 817.60 лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски, всяка в размер на 102.20 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят, била в общ размер на 232.22 лева. Начислена била и лихва за забава за периода от 28.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер 73.15 лева. Длъжникът изплатил общо 233 лв., с които били погасени неустойка за неизпълнение 102.98 лв., договорна лихва 30 лв. и главница 100.02 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 24.10.2018 г. и не бил обявен за предсрочно изискуем.

На

01.11.2018 г. било подписано приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Изпратени са уведомителни писма до ответника, но не били получени. Уведомително писмо е приложено и към исковата молба за връчване на ответника ведно с нея.

Ответникът не изпълнил задължението си по договора, като въз основа на подадено заявление по ч.гр.д. №2712/2019 г. по описа на Районен съд – Враца е издадена заповед за изпълнение за исковите суми.

Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обусловило правния интерес на ищеца от подаване на искова молба. Иска се да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи описаните суми, за които по ч.гр.д. №2712/2019 г. по описа на РС Враца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като се присъдят и направените разноски по делото, включително и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител, с който се оспорват претенциите. Възразява се, че няма уведомяване на ответника за заповедното производство и за цесията, като тя не е породила действие спрямо него. Иска се отхвърляне на предявения иск.

Искът е процесуално допустим – предявен е в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК от легитимирана страна – заявител в развило се заповедно производство по ч.гр.д. №2712/2019 г. на Районен съд Враца, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства съставът на районния съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Между „Изи

Асет Мениджмънт” АД в качеството му на кредитодател, и ответника Д.Р. в качеството му на кредитополучател, е сключен на 09.12.2013 г. договор за паричен заем с №1968264, като е отпуснат такъв в размер на 900 лв. при поето задължение от кредитополучателя да го погаси на 8 равни вноски, всяка в размер на 232.20 лева Падежът на първата погасителна вноска бил на 28.03.2018 г., а на последната – на 24.10.2018 г.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ООД /сега – ЕАД/ вземанията си, произтичащи от договори за потребителски кредити, включително и според представено препис-извлечение от приложение №1 от 01.11.2018 г. това от Р. Приложено е заверено копие на потвърждение за сключената цесия. С пълномощно от 09.09.2015 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да извърши от негово име, в качеството му на цедент, уведомяването на длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им рамков договор за цесия от 16.11.2010 г.

До Р. са изпратени уведомителни писма с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3162180 от 02.11.2018 г. и изх. № УПЦ-С-ИАМ/3162180 от 13.11.2019 г. за извършеното прехвърляне на вземания, изходящо от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, но същите не са връчени на получателя.

От приложеното по делото заверено копие от ч.гр.д. №2712/2019 г. по описа на РС Враца е видно, че по заявление на ищцовото дружество от 05.07.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е била издадена заповед №1690/09.07.2019 г. за следните суми: 799.98 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 110.16 лв. – договорна лихва за периода от 27.04.2018 г. до 24.10.2018 г.; 45.00 лв. – такса разходи; 714.62 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.04.2018 г. до 24.10.2018 г.; 73.15 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2019 г; 34.86 лв. – разноски по делото за внесена държавна такса; 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за паричен заем №3162180, сключен на 26.02.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д.В.Р.. Заповедта е връчена на ответника (тогава длъжник) при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът на основание чл.415, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск.