Решение № 124 от 11.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов при участието на секретаря Петя Ив. Петрова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20258002901433 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от П. Р. Г. и М. С. Г., и двамата чрез адв. И.Б. срещу решение №10008 от 28.03.2025 г., постановено по в.гр.д.

№3941/2018 г. по описа на Апелативен съд- София, с което се отменя решение №1167 от 22.02.2018 г. по гр.д. №1069/2017 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която ответникът - кипърско застрахователно дружество „Застрахователна компания „Олимпик“ АД /в ликвидация/ с регистриран КЧТ в РБългария „Застрахователна компания Олимпик - Клон България“ КЧТ, ЕИК 200737120 е осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на всеки от двамата ищци - П. Р. Г. с ЕГН ********** и М.

С. Г. с ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Дейвид М.ов Василев, настъпила на 24.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2016 г., за разликата над сумата от по 120 000 лева до размер на сумата от по 200 000 лева на всеки от тях, и вместо това се отхвърлят исковете им с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им Дейвид М.ов Василев, настъпила на 24.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2016г., за разликата над сумата от 120 000 лева до размер на сумата от 200 000 лева на всеки от двамата, както и в частта, с която се 1 потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над сумата от 200 000 лева до размер на сумата от 400 000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е не правилнопос т а н о в е н о при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл без да обсъди задълбочено и в пълнота събраните доказателства, като необосновано и в противоречие със закона и съдебната пра к т и к а по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е приел съпричиняване на вредите от пострадалия в обем 40 %. Считат, че съдът при опреД.е на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е о пределил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Молят да се отмени решението в обжалваните части, като бъдат уважените исковите им претенции изцяло, ведно със законната лихва.

Ответникът „Застрахователна компания „Олимпик“ АД /в ликвидация/, Кипър, с регистриран КЧТ в РБългария „Застрахователна компания Олимпик Клон България“ КЧТ, ЕИК 200737120 не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок.

С определение №3667 от 23.12.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 Г ПК касационно обжалване на въззивното решение по значимите за изхода на делото процесуалноправен въпрос - за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните и материалноправен въпрос - относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и по-конкретно о т н о с н о предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му ч а с т по отношение на претенциите за сумите над 200 000 лева до претендираните 400 000 лева и да го отмени частично в осъдителната част, като отхвърли исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумите над 120 000 лева до присъдените 200 000 лева, въззивният съд намира за установено, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на техния син Дейвид М.ов Г., настъпил а при ПТП на 24.01.2016 г., причинено 2 виновно от водача на лек автомобил „Ситроен Саксо“, рег.№СН 7770 ВВ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество. Решаващият съдебен състав приема, че с влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за него съгласно чл.300 ГПК, са установени извършването на деянието от водача на МПС, неговата противоправност и виновността на дееца.

Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищците възлиза на сумата от 200 000 лева за всеки от тях. Излага доводи, че този размер е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление №4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото възрастта на пострадалия; близките отношения, които ищците са имали със своя син; болките и страданията, които са претърпели от неговата внезапна и преждевременна смърт; обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.

С оглед приетите заключенията на основната и до пълнителна комплексна АТЕ и медицинска експертиза, решаващият състав приема, че лекият автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан, но Дейвид Г., като пътник на предна дясна седалка при процесното ПТП, не е ползвал колана и е изпаднал от автомобила. Счита, че вещите лица категорично са изразили извод в основното заключение, че ако Дейвид Г. е ползвал обезопасителния колан е нямало да изпадне от автомобила и да получи тези травми, които са довели до неговата смърт.

С оглед изложеното, апелативният състав стига до извод, че пострадалият пряко и непосредствено с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат при съотношение: 60% за водача и 40% за починалия, поради което обезщетенията следва да се намалят с приетото процентно съотношение на съпричиняване /40 %/. Въззивният съд намира, че всеки един от преките искове е основателен до размер на сумата от 120 000 лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 400 000 лева.

По поставения процесуалноправен въпрос:

Със задължителното за съдилищата ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, както и в множество решения по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора, ОСГТК на ВКС приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените ф а к т и под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд, на основание чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи във 3 въззивната жалба. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, но при наличие на порок е задължена да го отстрани чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.

По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:

Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.

№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/13г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290

ГПК/, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП.

По касационната жалба:

Законосъобразни и обосновани са изводите на въззивния съд, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на техния син Дейвид М.ов Г., настъпил а при процесното ПТП на 24.01.2016 г., причинено виновно от водач на лек автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното застрахователно дружество, респ. че имат право на обезщетение за тези вреди, което следва да се о предели по правилата на чл.52 ЗЗД. Основателни са обаче оплакванията в касационната жалба за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доводите и възраженията на страните, излагане на схематични мотиви, анализ само на част от доказателствата и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, относими както към опреД.е размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, така и към преценката за наличие на съпричиняване на вредите от самия пострадал.

Неимуществените вреди, изразяващи се в изживени морални болки и страдания, се обезщетяват от съда по справедливост /чл.52 ЗЗД/. С оглед 4 задължителната съдебна пра к т и к а - ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения- №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., №158/28.12.2011г. по т.д №157/2011г., I т.о., №66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г., II т.о., №124/11.11.2010г. по т. д. №708/2009 г. на II т. о., №749/05.12.2008г. по т.д.

№387/2008г. на II т.о., №25/17.03.2010 г. по т. д. №211/2009 г., II т.о. , №206/12.03.2010г. по т. д. №35/2009г. на II т.о., №1/26.03.2012г., по т.д.№ 299/2011г. на ІІ т.о., №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на І т.о. и много д р у г и , понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи обстоятелства, като при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Посочените обстоятелства следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите .

Установява се от приетите писмени доказателства /влязла в сила присъда по н.о.х.д. №141/2016 г. на ОС-Сливен, удостоверение за раждане, медицинско свидетелство за смърт, удостоверение за наследници/, че при процесното ПТП, реализирано на 24.01.2016 г., ищците П. Г. /47 г./ и М. Г. /38 г./ са загубили неочаквано, внезапно и по трагичен начин своя непълнолетен син Дейвид /16 г./. Нелепата загуба на сина им в толкова ранна възраст е причинила дълбоки и продължителни емоционални болки и страдания на двамата ищци. От събраните гласни доказателства /показания на св.