Определение № 37938 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37938 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110143429 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на П. И. П., подадена чрез адв. Б. Й., срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която е предявен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № 7053692488 от 14.02.2025 г., сключен между П. И. П. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е нищожен поради противоречието му със закона.

Ищцата П. И. П. твърди, че на 14.02.2025 г. сключила с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от разстояние Договор за потребителски кредит № 7053692488, по силата на който ответното дружество предоставило заемна сума в размер на 10 000 лв. при фиксиран ГЛП - 30,39 % и ГПР - 35,04 % и дължима застрахователна премия в размер на 2 987,64 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата в срок от 36 месеца.

Поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречието му със закона, тъй като отбелязаният в него ГПР не включвал всички разходи по кредита - в частност застрахователната премия. Навежда подробни доводи, че застрахователната премия представлява разход по кредита, тъй като нейният размер бил предварително известен на кредитора, премията била включена в погасителния план, по-конкретно в стойността на главницата, и се явявала задължително условие за възникване на кредитното правоотношение. В резултат на това посоченият в сделката ГПР не кореспондирал с действителния такъв, което обстоятелство обосновавало нейната недействителност. Като самостоятелно основание за нищожност на договора за потребителски кредит се сочи и липсата на яснота как е формиран ГПР и какви разходи са включени в тази величина.

Поддържа, че са налице нарушения и на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, тъй като в процесния договор не било упоменато какво е разпределението на вноските между различните неизплатени суми, а в погасителния план отсъствала разбивка на погасителните вноски, от която да е видно каква част от тях представлява главница и каква възнаградителна лихва. Счита, че така сключената сделка е в колизия и с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото чл. 9 единствено възпроизвеждал съдържанието на нормата, но не е било отбелязано дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Поради изложените съображения моли да бъде установена нищожността на договора за потребителски поради противоречието му със закона. Претендира разноски.

Прави доказателствено искане за събиране на писмени доказателства, както и за 1 изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 вр. чл. 62, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, представляван от юрк. Красимир Запрянов, е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит № 7053692488 от 14.02.2025г., както и че застрахователната премия не е включена като разход по кредита в ГПР. Поддържа, че застрахователната премия не следва да се инкорпорира при изчисляването на тази величина, тъй като не е задължително условие за отпускане на кредита, което обстоятелство било доведено до знанието на кредитополучателя по ясен, незаблуждаващ и прозрачен начин още към момента на кандидатстване. Навежда твърдения, че с процесния застрахователен договор на потребителя била реално предоставена допълнителна услуга, от която той е могъл както да се възползва при настъпване на застрахователно събитие, така и да извърши отказ съобразно чл. 4.4, чл. 10 и чл. 13. Излага подробни съображения за валидност на клаузата за заплащане на застрахователна премия, която била информирано, доброволно и изрична заявена от потребителя и кореспондирала с изискванията за добросъвестност.

Релевира възражение, че договорът съответствал на нормативните изисквания по чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК за отбелязване на ГПР, а неговата стойност била правилно изчислена. Счита, че разбивката в погасителния план дава ясна информация на кредитополучателя каква част от дълга се погасява, като поддържа, че изискването за отделно посочване на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска е приложимо само при предсрочно погасяване на задълженията. Липсвало нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за посочване на лихвения процент. Твърди, че в погашение на задълженията по кредитното правоотношение ищцата извършила плащания на обща стойност от 3 399,81 евро. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прави доказателствено искане за събиране на писмени доказателства. Не се противопоставя на искането за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, представляван от юрк.

Красимир Запрянов, е депозирал насрещна искова молба, с която е предявен евентуален осъдителен иск за осъждане на П. И. П. да заплати на ищеца сумата от 1 713,10 евро, представляваща чистата стойност на главницата по Договор за потребителски кредит № 7053692488 от 14.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба - 17.02.2026 г. Ищецът по насрещния иск твърди, че на ответницата била предоставена заемна сума в размер на 5 112,91 евро, като в погашение на задълженията си по кредитното правоотношение същата извършила плащания на обща стойност от 3 399,81 евро, поради което непогасеният остатък възлизал на 1 713,10 евро.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от П. И. П. чрез адв. Б. Й., с който признава иск. Излага съображения, че в поведението си ответникът по насрещния иск не е дал повод за образуване на делото, поради което моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца по насрещния иск.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съдът намира, че исковата молба и насрещната искова молба са редовни и допустими.

Следва да бъде изготвен ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Правна квалификация на главния иск – установителен иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 7053692488 поради противоречието му със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с вр. с чл. 10, ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК.

По доказателствената тежест:

2

В тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че на 14.02.2025 г. между нея и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 7053692488 с описаното в исковата молба съдържание, както и обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявените правни основания - че липсва яснота относно годишния лихвен процент, относно формирането на ГПР, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв.

В тежест на ответника е да установи възраженията си, че е сключен валиден договор за кредит между страните, в частност оспорените клаузи са валидни, че при сключването на договора са спазени изискванията на ЗПК, че на потребителя е била предоставена информация, за да прецени икономическите последици от сключването на договора, че клаузите са индивидуално уговорени.

Правна квалификация на евентуалния насрещен иск –евентуален осъдителен иск за заплащане на чистата стойност по Договор за потребителски кредит № 7053692488 – чл.

23 ЗПК.

С оглед процесуалното поведение на ответника, съдът не дължи разпределянето на доказателствена тежест по този иск към момента.

К а т о безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъде отделени обстоятелствата, че на 14.02.2025 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. И. П. е сключен Договор за потребителски кредит № 7053692488, по силата на който на П. И. П. е отпуснат потребителски кредит в размер на 5 112,91 евро при ГЛП - 30,39 % и ГПР - 35,04 %, както и че застрахователната премия не е включена при определяне на ГПР.

Съдът указва на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител.

По доказателствените искания:

Страните са представили писмени доказателства, които са относими и необходими за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, поради което събирането им следва да бъде допуснато.

Доказателственото искане на ищеца П. И. П. за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза се явява допустимо и относимо, но следва да бъде оставено без уважение, доколкото обстоятелствата, чието установяване се цели с доказателственото искане, не са спорни между страните. Отделно в исковата молба са наведени доводи за недействителност на сключения договор единствено базирани на невключването на застрахователната премия в ГПР, а не и на други такси, каквито въпроси са поставени към вещото лице.

Така мотивиран и на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.12.2026г. от 14.15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба, както и на ищеца по насрещния иск – препис от отговора.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

3

УКАЗВА НА ИЩЕЦА ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК В СРОК ДО ПЪРВОТО

СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ да посочи дали иска съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признание на иска.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, , както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, както и насрещните отговори на исковата молба. Ответникът да бъде призован по реда на чл. 50, ал. 5 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4