Решение № 260020 от 09.11.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 09 ноември 2020 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение - втори въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

Членове: КРИСТИНА ТОДОРОВА

АНЕЛИЯ ИГНАТОВА при секретаря Динева и с участието на прокурор от СОП Иванов, като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 235 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 12 от 31.01.2020 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 597/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимия О.А.О.,***, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 03.07.2018 г., около 11,30 ч., в гр.С., на кръстовището на ул.”*******” и ул.”********”, противозаконно е пречил на орган на властта – мл.автоконтрольор при РУ на МВР гр.С. – М. Х. и мл.инспектор при РУ на МВР гр.С. – М. Л., да изпълнят служебните си задължения по ЗДвП – да извършат проверка на лек автомобил марка „Джип Чероки” с рег. № ******* и на неговия водач, на основание чл.165 ал.2, т.1 от ЗДвП, като осуетил извършването на проверката, напускайки самоволно мястото, на което бил спрян от полицейските служители, потегляйки рязко и не спирайки с управлявания от него лек автомобил марка „Джип Чероки” с рег. № *******, въпреки подадените звуков и светлинен сигнал от служебния автомобил марка „Киа” с рег. № ****** и предприетото преследване на водача от страна на полицейските служители, поради което и на основание чл.270 ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лева.

Със същата присъда подсъдимия О.А.О. е признат за виновен и в това, че на 03.07.2018 г., около 11,30 ч., в гр.С., област Софийска, по ул.”*******”, с посока на движение от ул.”*******” към ул.*******”, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Джип Чероки” с рег. № *******, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена му със Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0344-000058/09.03.2018 г. на началника на РУ на МВР – гр.С., за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, поради което и на основание чл.343в ал.3, във вр. ал.1 от НК и във вр. с чл.54 ал.1 от НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимия О.А.О. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година, считано от влизане в сила на присъдата.

С присъдата е наложено на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия О.А.О. най-тежкото от така наложените му наказания, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.23 ал.2 и ал.3 от НК към това наказание са присъединени наказанията - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година, считано от влизане в сила на присъдата и глоба в размер на 1 000 лева.

С горепосочената присъда, подсъдимия О.А.О. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати по сметка на РУ на МВР – гр.С. направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 220,28 лева, както и по сметка на Районен съд – гр.С. – тези, направени във фазата на първоинстанционното съдебно производство, възлизащи на сумата от 13,60 лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Н.А. – упълномощен защитник на подсъдимия О.А.О., с оплакване за нейната неправилност и незаконосъобразност. Сочи се от защитникът, че атакуваната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в разпоредбите на чл.14 и чл.107 от НПК, тъй като решаващия съд не е извършил обективна и всестранна оценка на доказателствената съвкупност и установените от същата обстоятелства. В тази насока се релевира допуснато по смисъла на чл.348 ал.3, т.2 НПК съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото първостепенния съд не е изпълнил задължението си по чл.305 ал.3 от НПК да посочи в мотивите си кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и с какви аргументи. Оспорва се от защитникът и авторството на подсъдимия в извършването на инкриминираните му престъпни деяния. Аргументацията в тази насока е свързана с твърдяната за извършена от първата инстанция превратна оценка на доказателствените източници – необоснованото кредитиране на показанията на свидетелите М. Х. и М. Л., а същевременно дискредитирането на свидетелските показания на Таков. Иска се от въззивния съд на основание чл.336 ал.1, т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда, като постанови нова такава, с която подсъдимия О. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.270 ал.1 от НК и по чл.343в ал.3, вр. ал.1 от НК. В условията на алтернативност се прави искане от защитата въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от първата инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия О.А.О. в лицето на адвокат В.К., поддържа подадената въззивна жалбата срещу първоинстанционната присъдата, по съображенията и съобразно исканията, изложени в нея. В частност, изтъкват се доводи от защитата за недоказаност на авторството на инкриминираните на подсъдимия О. деяния, като се твърди, че по този съществен въпрос, атакуваната присъда почива на предположения. Съображенията на защитникът в този смисъл касаят допуснати според него „пропуски в разследването”, резултирали в изграждане на обвинителната теза единствено на показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители. Твърди се, че дадените от тези свидетели сведения в насока авторството на подсъдимия О. в извършването на процесните деяния, са останали неподкрепени, тъй като не е бил събран възможния обем от доказателства – не е извършено разпознаване на подсъдимия от свидетелите Х. и Л., не са били назначени дактилоскопна и мирисова експертиза. Съобразно така изложените доводи и оплаквания на защитата, се прави искане за отмяна на оспорената първоинстнационна присъда и постановяване на нова, изцяло оправдателна спрямо подсъдимия.

В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият О.А.О. моли да бъде оправдан, тъй като не е извършител на деянията.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на С.о.п. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Възразява се срещу оплакването на защитата за недоказаност на авторството на подсъдимия в осъществяването на инкриминираните му деяния, като се твърди, че същото не намира доказателствено основание. Твърди се, че атакуваната присъда е правилна и в частта й, относно наложеното с нея на подсъдимия наказание, поради справедливото му и законосъобразно определяне.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият О.А.О. е роден на ***

***, с постоянен адрес ***, български гражданин. Същият не е осъждан, с висше образование, работи на длъжност „охранител” в ЕООД „Ф.”. О. е правоспособен водач на МПС – категории „В”, „АМ” и притежава свидетелство за управление на МПС № *********/12.09.2017 г. с валидност до 12.09.2027 г. Наказван е моногкратно по административен ред за извършени от него нарушения на ЗДвП /по шет на брой влезли в сила наказателни постановления и девет на брой фишове/.

По силата на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0344-000058/09.03.2018 г., издадена от началника на РУ на МВР – гр.С., на подсъдимия О. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, във връзка със съставен му АУАН № Д/327675/08.03.2018 г. – за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Тази заповед е била връчена лично на подсъдимия на датата 05.05.2018 г., не е била обжалвана от него и съответно е влязла в сила на датата 20.05.2018 г. Във връзка с това деяние на О., е образувано наказателно производство за престъпление по чл.343б ал.3, вр. ал.1 от НК, приключило с влязъл в сила съдебен акт от 08.11.2018 г. на РС С., по НОХД № 514/2018 г. по описа на същия съд, с което му е наложено наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 9 месеца. Това наказание подсъдимия О. е изтърпял на датата 02.01.2019 г., когато му е възстановено отнетото СУМПС.

На 03.07.2018 г., за времето от

08,30 ч. до 20,30 ч. , полицейските служители при РУ на МВР – гр.С. – свидетелите М. П. Х. и М. П. Л. изпълнявали служебните си задължения в състава на автопатрул – 88, обслужващ територията на гр.С.. Същите извършвали обход на района със служебен автомобил марка „Кия”, модел „Сийд” с ДК № ******, оборудван с полицейска лампа и обозначен с отличителни знаци „Полиция”. Около 11,30 часа, движейки с автомобила се по ул.”******”, в посока от ул.”*******” към ул.”*******”, посочените полицейски служители се разминали с автомобил /джип/ марка „Чероки” с рег. № ******. Двамата свидетели веднага разпознали водача на този автомобил – подсъдимия О.А.О., тъй като през месец март същата година му били съставили акт за установяване на административно нарушение – за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Обстоятелството, че във връзка с това деяние на О., му било отнето свидетелството за правоуправление и същия нямал право да управлява МПС на въпросната дата, също било известно на полицейските служители и поради тази причина същите решили да го спрат за извършване на проверка.

В същият момент, в който забелязали подсъдимия О. да управлява лекия автомобил „Чероки”, водачът на патрулния автомобил – свидетеля М. Х. обърнал посоката на движение и се отправил след него, като му подал звуков и светлинен сигнал за спиране.

Полицейските служители забелязали, че на предната дясна седалка до подсъдимия О. имало и друг пътник, но последния не им бил познат. На кръстовището на ул.”*******” и ул.”********” подсъдимия спрял управлявания от него автомобил. В момента, в който свидетелят Л. слязъл от служебния автомобил, за да извърши полицейската проверка, подсъдимия рязко потеглил с автомобила си. Веднага след потеглянето му, полицейските служители предприели преследване, като тръгнали след автомобила на подсъдимия. По време на преследването, подали към последния отново светлинен и звуков сигнал за спиране. Подсъдимият О. не спрял, а увеличил скоростта си на движение, като продължил да се движи по пътното платно в посока с.А.. Преди да достигне селото, след летището, подсъдимият О. завил в ляво по черен път и се насочил към местността „К.”, преминавайки през река „А.” и през земеделски земи, като се отправил в посока с.Г.. Предвид особеностите на терена, свидетелят Х., който управлявал полицейския автомобил, решил, че не могат да продължат с този автомобил преследването на подсъдимия. Поради това уведомил полицейското управление и поискал да им бъде изпратен за съдействие друг автомобил с висока проходимост. Около десет минути по-късно, при свидетелите Х. и Л. пристигнал свидетеля Ц. К. /също служител на РУ на МВР С./, управлявайки лек автомобил „Лада”, модел „Нива”. Веднага полицейските служители потеглили в посоката, в която се насочил автомобила на подсъдимия, преминавайки през земеделски земи, като се движили по оставените в мократа почва следи от автомобилни гуми. До една от нивите, забелязали управлявания от подсъдимия лек автомобил „Чероки”.

Разпечатката съдържа 23 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad16b814-b1dd-452f-94e6-4b6b5bd1dd94