Решение № 146 от 14.10.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. З., 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100315 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от С. В. Г.

ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Б.Ш.“ № *, чрез адв. Е. М. В., ЕГН ********** - Адвокатска колегия С., със служебен адрес и адрес за призоваване: обл. С., общ. Н., гр. Н., *** срещу ОБЩИНА Н., Булстат ****, със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, представлявана от кмета Б. Р. ., за признаване за установено спрямо ответната община, че ищецът С. В. Г. е собственик на основание давностно владение на идентификатор ***; вид територия – Земеделска; категория – Девет; начин на трайно ползване – Пасище; площ - 19937 кв. м.; стар номер - 000093, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, ***.

В исковата молба пълномощникът на ищеца твърди, че от фактическа страна ищецът е собственик на процесния имот, като го владее от 2000 г., когато баща му го дарил, а преди това имотът се е владял от бащата на ищеца от 1970 г.

От 1970 г., включително (бащата на ищеца), а от 2000 г. и ищецът, до настоящия момент, в период по-дълъг от 10 години, е упражнявал фактическата власт по отношение на процесния имот без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и от който и да е било другиго.

Именно във връзка с горното към владението на ищеца следва на 1 основание чл. 82 ЗС да се присъедини и това на неговия праводател с начало от 1970 г.

Сочи се още, че имотът в западната си част представлява ливада, която се коси ежегодно и от нея се събира сеното, както и че в една част е засаден с овощни дръвчета, като имотът е с ясно означени граници. Винаги се е владял от ищеца явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, като имотът никога не е отнемал от владението на ищеца, респективно от неговия баща.

При направена справка с оглед на изповядване на нотариално производство за снабдяване с нотариален акт за процесния имот ищецът установил, че процесният имот е записан като стопанисван от община Н. и попадащ в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ.

Процесният имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствени, а още по-малко Община Н. някога ги е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ. Имотът никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.

10 ЗСПЗЗ.

При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Ищецът в периода от 2000 г. (а преди това неговия баща от 1970 г.) до настоящия момент, вкл. не е прекъсвал и не е губил владението върху имота, същият постоянно, явно и необезпокоявано от никого е владян от ищеца като негов. Процесният имот не е внасян в блокове на ТКЗС или по друг начин да е бил отнеман от владението на ищеца или неговия праводател чрез отчуждаване или одържавяване.

По този начин и Община Н. не е могла да стане собственик на спорния имот, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността. Съгласно цитираната разпоредба, незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но които не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. Във връзка с горното, в общинския поземлен фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по този ред, Общината не може да го придобие на основание чл. 19 ЗСПЗЗ (цитира съдебна практика - Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС- по чл. 290 от ГПК).

2

Пълномощникът сочи още, че процесният имот, никога не е влизал в блокове на ТКЗС, не се бил отчуждаван и одържавяван. Съгласно чл. 10 от същия ЗСПЗЗ, на възстановяване по реда на закона подлежат селскостопанските имоти, които са притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, но които фактически или юридически са били отнети от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане (ограничаване ) от държавата на правото на лична (частна) собственост по отношение на определена категория имоти - земеделските земи. В процесния случай имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически нито от ищеца, нито от неговия праводател, запазил е статута си на частна собственост, поради което спрямо него не намира приложение разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ.

След като спорният имот не е бил внасян в ТКЗС, не са съществували пречки за придобиването му по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо него не е действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС (изм.), нито основанието за прекъсване на изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.

На следващо място се сочи, че процесният имот, записан като частна общинска собственост може да се придобиват по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24 Февруари 2022 г. по Конституционно дело № 16 от 2021 г., с което се Обявяват за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр.

46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

Така при тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се налага извода, че в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост.

На 01.06.2006 г., е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.). За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., придобивният давностен срок започва да тече от 01.06.1996 г. и изтича на 1.06.2006 г., към който момент е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г., но с горното конституционно решение този мораториум е обявен за противоконституционен.

Решението е обнародвано в Държавен вестник на 04 Март 2022 г. и влиза в сила от същата дата. И както самият КС пише: „...последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила“.

3

Освен това КС изрично постановява, че с обявяването на мораториума за противоконституционен (т.е. на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС, с която е въведен,) не се засяга неговия досегашен ефект. Т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 31 Май 2006 г. до 08 Март 2022 г., давността е била спряна, т.е. ищецът е придобил процесният имот на оригинерно правно основание.

С оглед на гореизложеното ищецът твърди, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като моли съда да постанови съдебен акт, с който да признаете за установено спрямо ответника, че той ищецът С. В. Г. е собственик на основание давностно владение на процесния имот.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.

Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия състав на владението - изтичане на определен срок, намерение за своене (animus), упражняване на фактическа власт над вещта ( corpus).

В осз ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адв.

В., като поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, се представлява он юрисконсулт Д., която поддържа депозирания отговор и пледира за уважаване исковата претенция..

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направил признание на иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.

В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.

То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения.

Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до 4 прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3 ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл.

334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.

Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.

Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл.

18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота – чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство – чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период; ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.