Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4985 от 31.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14795/2024
Вид
Решение № 4985
Подписан
31.07.2025
В сила
31.07.2025
Състав
Станимира Иванова, Райна Мартинова, Евгени Стоилов Станоев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4985 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.а И.

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100514795 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 14491/23.07.2024 г. по гр. д. № 49054/2021 г. по описа на СРС, 150 състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК искове с правни основания чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът С. И. И. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 4171 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 36, находящ се в гр. София, общ. Младост, кв. ****, аб. № 160762, през периода 01.05.2017-30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 666,95 лева, представляваща мораторна лихва за цената на топлинна енергия, начислена от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г. и сумата от 18,36 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които задължение е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 64294/2020 г. по описа на СРС, 150 състав, като е отхвърлен предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за 1 установяване, че ответникът С. И. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 4,32 лева, представляваща лихва за забава за стойността на услугата дялово разпределение, начислена от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г. С Решението е признато да установено по по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК искове с правни основания чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът С. И. И. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 4171 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 36, находящ се в гр.

София, общ. Младост, кв. ****, аб. № 160762, през периода 01.05.201730.04.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 666,95 лева, представляваща мораторна лихва за цената на топлинна енергия, начислена от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г. и сумата от 18,36 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които задължение е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 64294/2020 г. по описа на СРС, 150 състав, като е отхвърлен предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване, че ответникът С. И. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 4,32 лева, представляваща лихва за забава за стойността на услугата дялово разпределение, начислена от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени по отношение на С. И. И., е постъпила въззивна жалба вх. № 285232/10.09.2024 г., подадена от особения представител на С. И. И., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че ищецът не доказал, че ответникът е потребител на топлинна енергия (собственик или ползвател), не доказал, че дължи главница за дялово разпределение, като последвало да е дължима на топлинния счетоводител, а не на ищеца. Не било доказано, че ищецът е канил ответника да плати главницата за доставена енергия, поради което искът бил неоснователен за мораторна лихва. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част като бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 373214/19.11.2024 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

2

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 49054/2021 г. по описа на СРС, 150 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против С. И. И. и С. И. И., с която са предявени искове по чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че С. И. И. и С. И. И. са собственици на топлоснабден имот в гр. София, кв. ****, ап. 36, с абонатен № 160762, при равни дялове и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответниците не е упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, кв. ****, ап. 36, с абонатен 3

№ 160762. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2017 – 04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 8343,20 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2018-15.12.2020 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 1330,90 лева. Твърди, че дължат и суми за дялово разпределение в размер на 36,72 лева – главница за периода от м.

11.2017 г. до м. 04.2019 г., както и 8,64 лева – лихва за периода от 31.12.201715.12.2020 г. Моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат исковите суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на С. И. И., с който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер и моли те да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 64294/2020 г. по описа на СРС, 150 състав. По заявление от 21.12.2020 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на С. И. И. и С. И. И. да заплатят на заявителя, при дялове по 1/2 част от следните суми: сумата от 8343,20 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот в гр. София, кв. ****, ап.

36, с абонатен № 160762 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1330,90 лева за периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г. върху цена на топлинна енергия, сумата от 36,72 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8,64 лева за периода от 31.12.2017-15.12.2020 г. върху цена на услугата дялово разпределение и 244,39 лева – направени разноски в заповедното производство.

С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като съществувало облигационно правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в процесния период на установената стойност, както и че е извършено дялово разпределение от „Директ“ ЕООД, както и че част от вземането е погасен по 4 давност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 64294/2020 г. по описа на СРС, 150 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.

2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода 5 или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

Във връзка с установяване на съществуването на облигационно правоотношение с ответниците са събрани писмени доказателства, от които се установява, че С. И. И. и С. И. И. са придобили право на собственост при равни дялове върху недвижим имот в гр. София, кв. ****, ап. 36, по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на НДИ от 18.12.1987 г. и наследствено правоприемство от И.С. И. и Л.С. И..

С въззивната жалба са направени оспорвания на дължимостта на стойността на доставена топлинна енергия, на стойността на дяловото разпределение и мораторната лихва, които не са били заявени в отговора на исковата молба и са преклудирани. Независимо от това, следва да се посочи, че те са и неоснователни. В заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че до имота е доставена топлинна енергия на установената по делото стойност, като правилно първоинстанционният съд е възприел направените от вещото лице изводи.