Определение № 642 от 18.02.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д

Е Л Е Н И Е

№………./ .02.2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН

ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА мл.с. ИВАН СТОЙНОВ като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов въззивно гражданско дело № 344 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от К.Т.Т., чрез адв. К.Д., срещу Решение № 5778 от 16.12.2019 г., постановено по гр.д. № 6696/2019 г. по описа на ВРС, VIII с-в, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от К.Т.Т., ЕГН ********** с адрес ***, срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС на ДП 616/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР, пр.пр.

12799/2017 г. по описа на ВРП, изразяващи се в страдание, чувство на безизходица, за липса на справедливост, влошено психично състояние и прекъсване на образованието му.

Жалбоподателят К.Т.Т. счита постановеното решение за незаконосъобразно, неоснователно, необосновано и немотивирано. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че воденото две години наказателно производство срещу непълнолетен, е приключило в разумен срок. Излага, че са му били нарушени правата като непълнолетния обвиняем, защото не е имал възможност да работи с психолог и не му е осигурен защитник, нито родител по време на проведения му разпит. Сочи, че от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че в резултат на повдигнатото обвинение са му причинени страдания и дискомфорт за период от близо две години. В тази връзка твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил факта, че е непълнолетен, без достатъчно житейски опит, което е допълнително е допринесло за претърпените неимуществени вреди. Излага, че пряка последица от действията на Прокуратурата е прогресиращото му здравословно заболяване – разстройство в адаптацията, прогресиращо депресивно разстройство.

Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с трайно установената практика на ЕСПЧОС по отношение на приключване на предварителното производство в разумен срок, който в случая е следвало да бъде една година от образуването му. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на претендираните неимуществени вреди.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Прокуратурата на Република

България не е депозирал писмен отговор.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Държавната такса е заплатена.

Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от К.Т.Т., чрез адв. К.Д., срещу Решение № 5778 от 16.12.2019 г., постановено по гр.д. № 6696/2019 г. по описа на ВРС, VIII с-в, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от К.Т.Т., ЕГН ********** с адрес ***, срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС на ДП 616/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР, пр.пр.

12799/2017 г. по описа на ВРП, изразяващи се в страдание, чувство на безизходица, за липса на справедливост, влошено психично състояние и прекъсване на образованието му.

НАПЪТВА на основание чл. 273, вр. чл.

140, ал. 3 ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения между тях. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 344/2020 г. на ВОС за 30.03.2020 г. от 14,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: