Решение № 1122 от 25.09.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. Варна, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20263110201871 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. Д. К. с ЕГН **********, чрез адв.Д.П., АК-Варна против НП № 1133/27.02.2026 г., издадено от на зам. кмет на Община Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и несправедливо.Оспорва се фактическата обстановка, твърди се, че нарушението не е извършено виновно, тъй като мястото на което жалбоподателката е паркирала било маркирано като паркомясто.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована не се явява, представлява се от адв.П., АК Варна, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна –зам. кмет на Община Варна, редовно призован се представлява от юк Д., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 07.01.2026 г. в 09:45 часа К. Г. Д. полицейски служител в „Общинска полиция” ОД МВР – Варна съставил на жалбоподателката Д. К. в качеството и на собственик на лек автомобил „Нисан” с рег. № *** глоба с фиш № 1000308226 за нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, затова, че на същата дата паркира ППС върху тротоар в гр.Варна, жк Чайка до бл.181.

К. обжалвала съставения фиш, като във възражението си оспорила фактическата обстановка 1 изложена във фиша , твърдейки, че мястото на което е паркирала е било обозначено с линии с бяла боя.

При така депозираното възражение на К. бил съставен АУАН № 00007503/04.02.2026 г. от св.

К.Т. за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, затова, че на 07.01.2026 г. в 09:45 часа в гр.Варна, кв."Чайка",до блок № 181 е паркирала лек автомобил "Нисан" с рег.№ *** – лична собственост, върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката, която посочила, че не е съгласна с констатациите и ще подаде възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН са подадени възражения.

АНО не възприел подадените възражения и въз основа на акта за установяване на административно нарушение, издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл.94,ал.3 от същия закон определил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро.

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят св. Т. потвърждава констатациите изложени в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, че е съставил акта въз основа на съставената глоба с фиш.В хода на административно наказателната преписка е изискал становище от ОП "Общински паркинги и синя зона" Община Варна, които отговорили, че паркомястото не е начертано от тях, тъй като имотът попадал в държавна собственост. Твърди, че не разбрали, а и нямало как да се се разбере кой е очертал мястото.

В показанията си дадени след като е била запозната с разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК, св.Павлина К.,майка на жалбоподателката твърди, че мястото на нарушението било срещу блока, в който живеела дъщеря и.Твърди също така, че живее в същия блок от 20 години и мястото се ползвало за паркиране от всички живущи, като никога, до конкретния случай това не било проблем.Твърди, че на процесната дата е била с дъщеря си, като паркирали на посоченото място. Пред мястото на което спрели имало и поставен знак, които определял тежестта на ППС което можело да паркира – до 2 тона.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни,конкретни, безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира изготвените и приложени към административно-наказателната преписка четири броя фотоснимки,направени в хода на проверката и отразените в тях обстоятелства относно мястото на паркиране на автомобила на жалбоподателката.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Т. и К., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

2

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

В случая на жалбоподателката е бил съставен първо фиш по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП. Същата е възразила срещу него, поради което и основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП правилно е съставен АУАН.

Спазени са изискванията на чл. 40, ал.3 и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и свидетел при установяване на нарушението.Налице са и реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен от полицай от Общинска полиция при ОД на МВР – Варна, който е компетентно лице на основание чл.167 ал.2 от ЗДвП.

Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това, процесното наказателно постановление е издадено при законодопустима делегация в полза на заместник кмета на община Варна въз основа на упълномощаване от страна на кмета на общината с негова заповед № 4079/23.11.2023 г. и Заповед № 0128/24.01.2024 г. на кмета на Община Варна.

На жалбоподателката е вменено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, регламентиращ, че "За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.

Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци".

В случая не са налице възраженията относно авторството на деянието от страна на нарушителя, доколкото именно жалбоподателката К. е собственика на автомобила и на нито един етап от развитие на АНП не е твърдяла, че друго лице е управлявало и паркирало МПС на инкриминираните дата и място.

Безспорно е, че на 07.01.2026 г. жалбоподателката К. е паркирала собствения си лек автомобил "Нисан" с рег.№*** в гр.Варна, кв."Чайка" до бл.181.

Въпреки изложено, според съда на първо място не се доказа,че мястото където е паркирала К. представлява " тротоар".

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗДвП т. 6. "тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Видно от приложените по преписката снимки макар по физическите си характеристики да прилича на тротоар (издигната повърхност, бордюр и настилка), според състава на съда, мястото където е паркирала жалбоподателката не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция. Видно от първата снимка 3 приложена по преписката е, че както в ляво, така и в дясно от автомобила на жалбоподателката са разчертани с бяла боя места за паркиране, т.е. мястото не отговаря на критерия да е част от път, която да е предназначена "само за движение на пешеходци".Това, че на снимковия материал е видно, че участъкът е издигнат над пътното платно и има настилка различна от пътното платно не променят извода, че собствениците му не са го обособили като място за паркиране.

На следващо място, видно от съдържанието на писмо, рег.

№ЗК25002318ВН_002ВН/26.01.2026 г. на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“Община Варна е, че нанесената маркировка с бяла боя, обозначаваща паркомясто на тротоара пред бариерата на входа на паркинга на междублоково пространство в ПИ с идентификатор ***, изградена западно от блокове 180-183 в жк „Чайка“ е нанесена в ПИ с идентификатор ***, който не е общинска собственост и е с вид държавна частна, вид територия урбанизирана,т.е. от една страна самата Община Варна посочва, че мястото е "паркинг", а от друга, че Община Варна не е нито собственик нито компетентната администрация, която е следвало да издаде разрешение за осъществяване на паркиране на МПС на посоченото място.

На последно място, видно от приложените снимки е, че мястото на което е паркирала жалбоподателката К. визуално изглежда като място определено за паркиране, тъй като е маркирано с бяла боя и пред него е поставен пътен знак В 18, указващ ограничение за превозните средства спрямо тяхното тегло – в случая до 2 т.,т.е. не се доказва по несъмнен начин, че жалбоподателката е извършила умишлено вмененото й с НП нарушение, от което следва, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение.

Поради всичко изложено незаконосъобразно.

НП следва да бъде отменено като неправилно и

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя, който чрез процесуалния си представител не е направил искане в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 1133/27.02.2026 г., издадено от на зам. кмет на Община Варна, с което на Д. Д. К. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП на осн.чл.178е,ал.2,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 51.13 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, 4 че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5