Решение № 1217 от 11.09.2025, Административен съд - Габрово
- Съд
- Административен съд - Габрово
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 274/2025
- Вид
- Решение № 1217
- Подписан
- 11.09.2025
- В сила
- 11.09.2025
- Състав
- Емилия Кирова-Тодорова, Галин Косев, Мария Ботева
Цитирани разпоредби
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 9, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, предл. трето · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 82, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1217
Габрово, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ГАЛИН КОСЕВ
Членове:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
МАРИЯ БОТЕВА
При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА канд № 20257090600274 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1886 от 28.07.2025 г., подадена от О. М. К. от [населено място], [ЕГН], против Решение № 42 от 30.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 79 от 2025 година на РС – Севлиево /РСС/.
С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0341-000077 от 10.04.2024 г., издадено от началник Районно управление – Севлиево при ОД на МВР - Габрово, с което на касатора К. на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание /глоба/ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия нормативен акт.
Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
На 28.02.2024 г. в 09.25 ч., в [населено място], на посочено кръстовище, същият управлява лек автомобил, собственост на „И**“ ЕООД, като използва пътища, отворени за обществено ползване, за други цели, различни от тяхното предназначение и– за превоз на хора и товари, като на суха пътна настилка и ясно време умишлено форсира двигателя, като чрез превъртане на задните движещи колелета принуждава автомобила да изгуби сцепление с пътната настилка, поднасяйки задната част, прави кръгово движение /дрифт/ в кръстовището, с което застрашава останалите участници в движението.
В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди, че НП е връчено на жалбоподателя близо година след процесната дата – на 24.02.2025 г., поради което е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване за нарушението по чл. 81, ал. 3 от НК. Налице е нарушение на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, като нарушението не е описано достатъчно точно, пълно и ясно, като не са посочени доказателствата, въз основа на които деянието е установено. Тази непълнота на НП е съществено процесуално нарушение на формата на акта, което лишава адресата да узнае съществени обстоятелства относно обвинението и да организира своевременно и ефективно своята защита. Липсата на съществени елементи от описанието на нарушението е лишило АНО от възможността да осъществи преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН и да реализира диспозитива на правната норма. Не е отчетено, че лицето няма други предходни нарушения на този нормативен акт. Не е обсъдена възможността да не се налагат кумулативно две санкции за деянието. Също така нарушението е и несъставомерно, т.к. не се упоменава, нито установява дали на място е имало други участници в движението, които са били застрашени от поведението на водача. Оспорва се и компетентността на лицето, издало процесното НП.
За да постанови съдебния си акт, РСС е приел, че са установени по несъмнен начин деянието, деецът и неговата вина. По направените възражения е изложил следните мотиви за крайния си извод: Фактическата обстановка съдът е счел за установена въз основа на събрания доказателствен материал – свидетелски показания, както и писмено доказателство – подаден сигнал от 01.03.2024 г., Приемо-предавателен протокол от 28.02.2024 г., Декларация за предоставяне на информация във вр. с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП; Покана за съставяне на АУАН и разписка за получаването й; Писмено обяснение на адресата; АУАН от 12.03.2024 г. Авторът на НП е компетентен да издаде същото, като е оправомощен за това със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 на министъра на МВР, а АУАН е съставен от лице, оправомощено за това по силата на същата заповед. Съдът се позовава на ТР № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, според което давността за погасяване на наказателното преследване на водача е 2 години, съгл. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, които не са изтекли от извършването на нарушението до връчването на НП. Не е допуснато и нарушение на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, за които е от значение не връчването на НП, а съставянето на АУАН и НП. Също така съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно и пълно, посочено е за каква друга цел жалбоподателят е използват пътят, предназначен за обществено ползване. Нарушението е доказано от свидетелските показания на П. П. – очевидец на извършването му, от полицейските служители и приложения оптичен носител, съдържащ видеозапис на извършеното нарушение. Безспорно е и това, че на въпросната дата, на посочените място и час именно К. е управлявал процесното МПС, което обстоятелство сам е декларирал. Освен това е обсъдена и приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, като РСС приема, че нормата правилно не е била приложена, законът не изисква АНО да излага задължително мотиви в акта си за това дали и защо не я прилага. В случая не са и налице твърдения и данни, че деянието съставлява маловажен случай, деянието е типично за вида си и не разкрива белези на такова с по-ниска степен на обществена опасност. От приложената по делото справка за водача се установява, че на същия водач са били налагани многократно санкции за извършени от него нарушения на ЗДвП, което е индиция за незачитане от негова страна на изискванията на закона, поради което целите на чл. 12 от ЗАНН биха били реализирани именно чрез ефективно изтърпяване на наложени му санкции, които са предвидени да се наложат заедно от самия законодател и са фиксирани по размер, поради което не подлежащ на промяна и друг начин на индивидуализация.
Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.
В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира отново на възраженията, изтъкнати в първоначалната жалба, адресирана до районния съд. РСС не е обсъдил липсата на посочена в НП дата на съставяне на акта, въз основа на който е издадено. Нарушението е описано бланкетно, без конкретика – посочване на целта, с която е използван пътя. Не се разглежда въпросът за липсата на описание и установяване на възникнала заплаха от поведението на водача. Описаното оскъдно поведение на водача не покрива хипотезата на сочената като нарушена правна норма. Дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез презавиване, довежда до загуба на сцепление на задните гуми, като движение става напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени, т.е. преплъзвавнето на автомобила трябва да се дължи на други обстоятелства. От събраните доказателства не се установява по несъмнен начин лицето да е използвало пътя за друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Поведението му следва да е съзнателно и преднамерено, а не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка. Преплъзването на автомобила на завой може да е в следствие на други обективни причини, вкл. на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на ляв завой. Не е обсъдено от съда и възражението, че дори и да се приеме, че касаторът дрифтира с управлявания от него автомобил, то това негово поведение не следва да бъде санкционирано, отчитайки че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗАНН опитът към административно нарушение не се наказва. Изводите на съда не почиват на събрания поделото доказателствен материал, който не е обсъден в пълнота и съвкупност.
В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.
Ответната страна, също редовно призована, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.
При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:
НП е издадено при спазване на изискуемата от закона форма. Съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 57 от ЗАНН. Не може да се приеме, че не е посочено място на извършване на нарушението – напротив, мястото е описано достатъчно пълно и ясно – въпросното кръстовище между двете посочени улици в съответното населено място. Посоката на движение в случая е ирелевантна за правния спор, уточняването й не би допринесло за изясняването му нито от фактическа, нито от правна страна.
Лицето не е санкционирано за опит за извършване на нарушение, а за фактическо извършване на неправомерно деяние – извършване на въпросния дрифт. А дали и доколко това поведение съставлява нарушение на посочената правна норма е въпрос по съществото на спора.
РСС е постановил акта си, базирайки се правилно на събрания по делото доказателствен материал. Доводите на жалбоподателя не съставляват част от същия материал. Те са твърдения за факти и изводи, но не и доказателства в административнонаказателния процес, освен когато не сочат неблагоприятни за автора им факти, каквато хипотеза в случая не е налице. Твърденията и доводите не могат да се противопоставят на доказателствата, двата типа източници на информация не изпълняват една и съща процесуална функция. В касационната жалба не се конкретизира кои доказателства „съдът в самото начало, по неясни причини, не приема“ и с кои от тях фактическите констатации на съда са в противоречие.
В НП се съдържа информация и за акта, въз основа на който то е издадено – наред пети от текстовата част е посочено, че това е АУАН № 161589 от 12.03.2024 г., издаден против жалбоподателя. Актът е приложен към преписката, същият е съставен в присъствие на адресата и в него той е вписал, че няма възражения против съдържанието му. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тежест на адресата на акта е да обори твърденията за фактите, съдържащи се в него. Съответно – АНО по делото е представил и други доказателства в подкрепа на твърденията, съдържащи се в акта и в издаденото от него НП.
По делото е приложен сигнал на очевидец, който описва въпросния дрифт на посочения в НП лек автомобил, като посочва време и място на събитието, съвпадащи с тази информация, съдържаща се в НП, както и заснет видеоклип от видеорегистратора на автомобила му. Клипът е записан на диск, който е предоставен на органите на РУП посредством Приемо-предавателен протокол от 28.02.2024 г. В саморъчно попълнена от жалбоподателя декларация от 11.03.2024 г. е посочено изрично, че на същите ден и час автомобилът е управляван от него, поради което по този въпрос съдът намира, че не е налице спор. В допълнително представено писмено обяснение от същата дата К. посочва, че съжалява за постъпката си и че тя повече няма да се повтаря.
Лицето, подало сигнала за нарушение, е разпитано в съдебно заседание и като свидетел. В показанията си от о.с.з. сочи, че отивайки на работа с личния си автомобил и спирайки на кръстовището лекият автомобил с процесния ДК № направил пирует /слънце, дрифт/, минавайки доста близо /2-3 метра/ до неговата кола, което го стреснало– дрифт със задни гуми, чрез подаване на газ и правейки кръг в цялото кръстовище, плъзгайки задната част на автомобила. В автомобила на свидетеля е инсталирана камера, фабрично поставена, а не допълнително монтирана, която прави запис автоматично при наличие на опасност или по зададена команда на водача. След случилото се, свидетелят отишъл на работа, като мястото било на около 200 – 300 м. от въпросното кръстовище и проверил дали на флашката на автомобила е наличен запис от ситуацията. След като се убедил, че такъв запис е налице, се обадил на телефон 112, т.к. преценил, че поведението на другия водач е опасно. След това въз основа на сигнала дошла патрулна кола със служители на РУП и те видели записа, след което свидетелят оформил писмен сигнал и им предоставил видео-файла. Месец по-късно бил извикан в управлението, за да се подпише като свидетел на съставен срещу заснетия водач АУАН.
Разпечатката съдържа 29 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad1190a3-6748-4add-babe-24d955f11edf