Решение № 23248 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23248 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110145205 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „******************** ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ***********, срещу Л. П. Х, ЕГН **********, с адрес: *****************, с искане бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сума от 14 351,61 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на сграда с идентификатор ****************, находяща се в *************** с площ от 90 кв.м., представляваща постройка на допълващо застрояване, с предназначение: гараж, състоящ се от два гаража,за периода от 01.09.2020 г. до 26.08.2024 г. (вкл.), ведно със законната лихва за забава върху главницата от депозиране на исковата молба (01.09.2025 г.) до окончателното й изплащане.

Излагат се доводи, че по силата на *********** г., непарична апортна вноска в капитала на дружеството, направена въз основа на Заповед № **************** на министъра на външните работи на ******* извлечение от Приложение № 2 - Опис и оценка на сградите по сметка **** към 31.10.2001 г., представляващо неразделна част от горната заповед, Решение № 1 от 15.11.2001 г. на Софийски градски съд, влязлото в законна сила на 07.01.2003 г., Решение от 02.08.2001г., постановено по гр.д. № ********., ГК, 1 с-в, по описа на САС и действащата кадастрална карта и кадастралните регистри, „******************** ЕООД е собственик на следния недвижим имот, а именно: сграда е идентификатор

****************

/*********************/, находяща се в

*************** с площ от 90 кв.м., представляваща постройка на допълващо застрояване, с предназначение: гараж, състоящ се от два гаража.

Родителите на ответницата по настоящия иск с нотариален акт за дарение от г. са й прехвърлили собствеността върху поземления имот, както и попадащата в него сграда и собствените на дружеството два гаража, поради което през 2015 г. „****** ЕООД предявило срещу изброените по-горе лица обективно съединени искове по реда на чл. 108 ЗС и чл. 212 ГПК, във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК и чл. 59 от ЗЗД. Описаният спор приключил с влязло в 1 законна сила Решение № ********* от 17.02.2022 г., постановено по гр.д. № **********/2019 г., ГК, II - Б по описа на СГС, по силата на което било признато по реда на чл. 108 ЗС по отношение на насрещните страни, включително и на настоящата ответница, че „****** ЕООД е собственик на валидно правно основание и редовен титул за собственост на процесиите два гаража. С въпросното съдебно решение по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК бил отменен нотариалният акт за собственост *******************изд. на осн. 587, ал. 1 ГПК, по силата на който родителите на ответната страна са признати за собственици на процесиите гаражи. С въпросния съдебен акт насрещните страни, включително и настоящата ответница, били осъдени разделно на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплатят на „****** ЕООД обезщетение за неоснователно ползване на гаражите за периодите от 20.10.2010 г. до 23.10.2015 г. С Определение №***** г., постановено по гр.д. № ************* г. на второ гр. отделение по описа на ВКС са оставени без разглеждане касационните жалби на изброените по-горе лица, като не е допуснато касационно обжалване на решение Решение № ********* от 17.02.2022 г., постановено по гр.д. № **********/2019 г., ГК, II - Б по описа на СГС. В периода на съдебния спор ответната страна е ползвала процесиите гаражи, като на 27.08.2024 г. в изпълнение на съдебното решение и издадения изпълнителен лист, **********ЕООД бил въведен във владение на собствения си недвижим имот с идентификатор ****************. Насрещната страна на 25.09.2023 г. инициирала производство по реда на чл. 303, ал, 1, т.1 ГПК за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила Решение № ********* от 17.02.2022 г., постановено по гр.д. № **********/2019 г., ГК, II - Б по описа на СГС. Въпросното отменително производство приключило с окончателно Решение №**************** г., постановено по гр. д.

**********/********г., I ГО по описа на ВКС, с което е оставена без уважение молбата на Л.

П. Б. за отмяна на влязло в сила Решение № ********* от 17.02.2022 г., постановено по гр.д.

№ **********/2019 г., ГК, II - Б по описа на СГС.

Сочи се, че предвид факта, че Л. П. Х ползвала без правно основание процесния недвижим имот, състоящ се от два гаража, в периода от 01.09.2020 г. до 26.08.2024 г. (вкл.) същата дължи на **********ЕООД обезщетение по чл. 59, ал.1 от ЗЗД в размер на 300,00 лева за всеки месец.

Представени са писмени доказателства.

Иска се да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане, които с показанията си ще установят, кой е ползвал процесния имот до 27.08.2024 г.

Иска с да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след като се запознае с документацията по настоящото дело да даде заключение, като отговори на следния въпрос: Какъв би бил размера на средномесечната пазарна наемна цена за исковия период от 01,09.2020 г, до 26.08.2025 г. (вкл.), за процесния недвижим имот?

Препис от исковата молба е връчен на ответницата, като в срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор, с който не се оспорват изложените в исковата молба факти.

Признава се, че предявеният иск е основателен, поради което и след получаването на исковата молба ответницата заплатила на ищцовото дружество изцяло претендираната от нея сума, ведно с лихвата за забава. Представя се платежно нареждане.

Сочи се, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответницата не е дала повод за инициирането на делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имот, собствен на ищеца.

По делото са безспорни и ненуждаещи се от доказване всички елементи на иска с 2 правно основание чл. 59 ЗЗД -неоснователното обогатяване на ответницата за сметка на ищеца/ чрез установяване на фактите, че ответницата е ползвала без правно основание недвижимия имот собствен на ищеца- сграда с идентификатор **************** през посочения период-01.09.2020 г. до 26.08.2024 г. и така е лишила ищеца от възможността той да го ползва по предназначението му/ връзката между обедняването и обогатяването и размера на сумата, с която е обеднял.

С отговор на исковата молба е представено платежно нареждане с ****************************** сума в общ размер на 14 737.40 лева от които сумата в размер на 14 351.61 лв. за претендираното от ищеца обезщетение и сумата в размер на 385.79 лв. / законна лихва за забава за периода от 01.09.2025 г. (датата на депозиране на исковата молба) до датата на плащането 10.11.2025 г.

Поради изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане.

Спорно е между страните дали ответната страна е дала повод за завеждане на делото и дали намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

С писмо с вх. № *************г. на ищцовото дружество Л. Б. и ПАХ искат ищеца да приемем изпълнение на части на присъдената сума - обезщетение за неоснователно ползване на гаражите за периодите от 20.10.2010 г. до 24.09.2014 г. Изразява се готовност за сключване на договор за наем за недвижимия имот- сграда с идентификатор ****************, находяща се в ************** с площ от 90 кв.м., представляваща:

Постройка на допълващо застрояване, с предназначение - гараж, като се предлага месечна наемна цена за всеки един от двата гаража в размер на 120.00 лева- общо 240.00 лева.

Представена е електронна кореспонденция между процесуалните представители на страните. Юрк. ***** е посочил, че **************** и Л. П. Х имат задължения към ***********в общ размер от 21 000,00 евро, за нов пет годишен период, преди м.януари 2023 г., произтичащи от ползването без правно основание на процесния недвижим имот.

Изразява се съгласие ***************и Л. П. Х да ползват като наематели, считано от м. януари 2023 г., за период от три години гараж с идентификатор ****************, находящ се в ******************, с площ от 90 кв.м., състоящ се от два гаража, срещу месечен наем от 350,00 евро. В отговор на този мейл на 30.03.2023 г. адв. Й. предлага да бъде организирана среща за обсъждане на предложената месечна наемна цена от 350.00 евро, както и определеното обезщетение в размер на 21 000.00 евро за ползване на гаражите за период от пет години преди м.януари 2023 г. , на която среща да бъдат обсъдени конкретните параметри на договорното отношение, доколкото от писмото не става ясно как са определени посочените в писмото размери на месечната наемна цена, както и обезщетението за ползване. В случай, че последното е определено на база посочената месечна наемна цена от 350 евро, то следва да се обсъди как се е актуализирала месечната наемна цена през всяка отделна година от посочения пет годишен период на ползване или сте приели, че 350 евро е наемната цена на месец за всички пет години назад.

В отговор на това с писмо от 04.04.2023 г. юрк.*** кани * и Л. П. Х да заплатят о****************безщетение за неоснователно ползване на гаража 5 години назад, считано от м. декември 2022 г., както и да бъде подписан наемен договор за имота ни, считано от м. януари 2023г.

Съдът намира, че липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Действително с отговора на исковата молба се признава иска и са заплатени процесните суми. Съдът обаче намира, че извънсъдебното процесуално поведение на ответницата е в причинна връзка със завеждане на делото, доколкото не е указаното необходимото съдействие за извънсъдебно разрешаване на спора. На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват сумата от 574.06 лева- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК Софийският районен съд РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявения от „******************** ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ***********, срещу Л. П. Х, ЕГН **********, с адрес:

*****************иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сума от 14 351,61 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на сграда с идентификатор ****************, находяща се в *************** с площ от 90 кв.м., представляваща постройка на допълващо застрояване, с предназначение: гараж, състоящ се от два гаража,за периода от 01.09.2020 г. до 26.08.2024 г. (вкл.), ведно със законната лихва за забава върху главницата от депозиране на исковата молба (01.09.2025 г.) до окончателното й изплащане, поради извършено в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА Л. П. Х, ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „******************** ЕООД, ЕИК ***********, съдебно-деловодни разноски в размер на 674.06 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните. Препис от решението да се връчи на страните Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4