Решение № 293 от 24.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. С.З., 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. К. Телбизова-Я.

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. А. при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500614 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 294, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.229, ал.2 и чл.230, ал.1 от ГПК и във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. С. А. от гр.С.З. против Решение № 808 от 13.07.2020г., постановено по гр.дело № 5665/2019г. по описа на Районен съд – С.З..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца В.А.И. чрез упълномощения му представител адв. Й.П. от АК-С.З.. На 25.01.2021 год. ищецът В.А.И. е починал при първоначалното разглеждане на делото от друг състав на въззивния ОС-С.З. и на негово място е конституирана като ищец по делото неговата законна наследница Е. А. П..

Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по делото писмени и гласни доказателства по приложените дела, намира за установено следното:

С въззивно Решение под № 260163/02.06.2023 год., постановено по в.гр. дело с № 1006/2021 год. ОС-С.З. при първоначалното разглеждане на делото, съдът е отменил изцяло Решение с № 808 от 13.07.2020г., постановено по гр.дело № 5665/2019 год. по описа на Районен съд – С.З. и е отхвърлил предявения от В.А.И., починал на 25.01.2021 година и заместен в производството от Е. А. П., против В. С. А. и Н. С. А., иск с правно основание 1 чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на сключения между тях договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 86, т. II, peг. № 2205, дело № 240/2012 година на И.В.Т.-нотариус с район на действие района на Районен съд С.З., вписана под № ** в регистъра на Нотариалната камара, в частта, с която В.А.И. е прехвърлил на В. С. А. и Н. С. А., 2/6 идеални части от собствения си недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. С.З., представляващ апартамент с № 16 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-65/30.05.2008 година на изпълнителния директор на АГКК гр. София, намиращ се в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор ***, съгласно схема на Агенцията по кадастъра, заедно с избено помещение № 13, заедно с 2,68 % идеални части от общите части на сградата съгласно чл. 38 от ЗС и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в което е построена сградата срещу задължението приобретателите да гледат и издържат, лично или чрез трето лице, прехвърлителя В.А.И., докато е жив, при запазване вещното право на ползване върху прехвърляните идеални части от имота пожизнено и безвъзмездно, поради виновно неизпълнение на това задължение от страна на Н. С. А. и В. С. А., като неоснователен, като е ПРЕКРАТИЛ и производството по делото по отношение на останалите 2/6 идеални части от описания недвижим имот поради сливането на качеството на ищци и ответници, след смъртта на В.А.И. и наследствено правоприемство на В. С. А. и Н. С. А. върху тези идеални части.

Впоследствие с Решение под № 50258 от 11.09.2023 год. , постановено по к.гр. дело с № 3800/2023 год., ВКС на РБ, ІІІ-то Г.О. е ОТМЕНИЛ изцяло решение под № 260 163/02.06.2021 година на Окръжен съд С.З., 2ри граждански състав, постановено по в.гр. д. № 1006/2021 година като е ВЪРНАЛ делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд С.З..

Съобразно мотивите на касационната инстанция, които са задължителни за въззивния съд в съответствие с императивната разпоредба на чл.294, ал.1 от ГПК в процесния случай касационната инстанция констатира, че съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът спира производството по делото в случай на смърт на някоя от страните по делото, като съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК производството се възобновява след отпадане на пречките за спирането. В случаите на смърт на страна по делото отпадането на пречката за спиране означава, заместването на починалата страна от нейните правоприемници, които встъпват в делото в същото процесуално качество каквото е имал техния праводател. Доколкото ответникът по делото се посочва от ищеца, то при смъртта на първия именно ищецът е този, който следва да посочи правоприемниците на ответника-чл.230, ал. 2 от ГПК, като неизпълнението на това задължение има за последица прекратяването на производството, поради липса на надлежна страна. В случаите на смърт на ищеца обаче ответникът 2 може, но не е длъжен да посочи неговите правоприемници. В тези случаи, доколкото съдът е длъжен да се грижи за законосъобразното развитие на производството, по силата на чл. 230, ал. 1 от ГПК той е задължен да предприеме служебно действия по установяването на правоприемниците на ищеца и за конституирането им като страни по делото. При това съдът е длъжен да следи служебно и за допустимостта на производството, което включва и това дали то се развива между надлежни страни. Разглеждани заедно посочените две задължения на съда водят до извода, че съдът трябва да издири и конституира като страни по делото действителните правоприемници на ищеца-било неговите общи правоприемници или частните му такова, ако в обхвата на частното правоприемство е включено и спорното право. В случаите на спор относно това кои са действителните правоприемници на ищеца съдът следва да конституира като такива по делото онези, чието правоприемство произтича от закона с оглед установените по делото факти, като самото оспорване е без значение и не предполага конституирането на оспорващите като страна в производството. Последните могат да предявят правата си срещу правоприемниците по установения за това ред, като в този случай съдът следва да спре производството пред него на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, което следва от обстоятелството, че това кой е действителният правоприемник на починалото лице предопределя кой е надлежна страна в спряното производство, поради което е налице обусловеност на второто производство от първото. В случая ищец по делото е бил В.А.И., който е починал на 25.01.2021 година, след постановяване на първоинстанционното решение. Въззивният съд е предприел действия по чл.

230, ал. 1 от ГПК като е изискал данни за наследниците по закон на починалия ищец. Установено е, че такива са двамата ответници В. С. А. и Н. С. А., а също така и Е. А. П., като въззивният съд е конституирал последната като страна по делото вместо починалия В.А.И.. Същевременно обаче В. С. А. е представил протокол за обявяване на общо саморъчно завещание, с което И. му бил завещал цялото си имущество (самото завещание не е приложено към молбата нито като оригинал, нито като заверен препис), като е поискал да бъде конституиран по делото и като единствен правоприемник на ищеца по силата на завещателното разпореждане. Съставът на Окръжен съд С.З. обаче не се е произнесъл по така направеното искане с нарочно определение. Затова по делото е останало неизяснено кои са действителните правоприемници на В.А.И., а оттам дали участващите в производството страни са надлежни такива по спора и дали решението отговаря на действителното положение по спора. При наличието на данни за изготвено от В.А.И. саморъчно завещание , което обаче не е било представено от позоваващия се на него В. С. А. нито в оригинал, нито в препис, въззивният съд с оглед служебното си задължение да установи действителните правоприемници на починалия ищец е следвало да укаже на А. да представи завещанието или препис от същото, като му определи и срок за това. В случай, че завещанието или препис от него са били представени въззивният съд е щял да установи дали същото е редовно от 3 външна страна и дали установява твърдяното от В. С. А. общо правоприемство, това не е направено поради което по делото е останал неизяснен въпросът за това кои са действителните правоприемници на починалия в хода на производството В.А.И. и какви са притежаваните от тях права от наследството. Този въпрос е от значение да правилното установяване на надлежните страни по предявения иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и за правилното разрешаване на спора. Изясняването му обаче налага извършване на допълнителни процесуални действия като даване на указания за представяне на твърдяното общо завещание на В.А.И., установяването на действителността му от външна страна и на обема на прехвърлените с него права и съответно определяне кои са надлежните страни по спора с оглед на това. Тези процесуални действия не могат да бъдат извършени от касационната инстанция, поради което е налице хипотезата на чл. 283, ал. 3 от ГПК.

С оглед на горното ВКС на РБ е приел, че решението на Окръжен съд С.З. следва да бъде изцяло отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При така установената фактическа обстановка и дадените от ВКС задължителни указания на основание чл.294, ал.1 от ГПК, съдът, от правна страна, намира следното:

Жалбата е своевременно заведена, поради което е и процесуално допустима. Но съобразно горецитираните указания на ВКС на РБ предходната въззивна съдебна инстанция се е произнесла с Решение при наличието на съществен процесуален пропуск, поради следното:

В случая ищец по делото е бил В.А.И., който е починал на 25.01.2021 година, след постановяване на първоинстанционното решение. Въззивният съд е предприел действия по чл. 230, ал. 1 от ГПК като е изискал данни за наследниците по закон на починалия ищец. Установено е, че такива са двамата ответници В. С. А. и Н. С. А., а също така и Е. А. П., като въззивният съд е конституирал последната като страна по делото вместо починалия В.А.И..

Същевременно обаче В. С. А. е представил протокол за обявяване на общо саморъчно завещание, с което И. му бил завещал цялото си имущество (самото завещание не е приложено към молбата нито като оригинал, нито като заверен препис), като е поискал да бъде конституиран по делото и като единствен правоприемник на ищеца по силата на завещателното разпореждане. Съставът на Окръжен съд С.З. обаче не се е произнесъл по така направеното искане с нарочно определение. Затова по делото е останало неизяснено кои са действителните правоприемници на В.А.И., а оттам дали участващите в производството страни са надлежни такива по спора и дали решението отговаря на действителното положение по спора.

При наличието на данни за изготвено от В.А.И. саморъчно завещание , което обаче не е било представено от позоваващия се на него В. С. А. нито в оригинал, нито в препис, въззивният съд с оглед служебното си задължение да установи действителните правоприемници на починалия 4 ищец е следвало да укаже на А. да представи завещанието или препис от същото, като му определи и срок за това. В случай, че завещанието или препис от него са били представени въззивният съд е щял да установи дали същото е редовно от външна страна и дали установява твърдяното от В. С. А. общо правоприемство, това не е направено поради което по делото е останал неизяснен въпросът за това кои са действителните правоприемници на починалия в хода на производството В.А.И. и какви са притежаваните от тях права от наследството. Този въпрос е от значение да правилното установяване на надлежните страни по предявения иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и за правилното разрешаване на спора. Изясняването му обаче налага извършване на допълнителни процесуални действия като даване на указания за представяне на твърдяното общо завещание на В.А.И., установяването на действителността му от външна страна и на обема на прехвърлените с него права и съответно определяне кои са надлежните страни по спора с оглед на това. Тези процесуални действия не могат да бъдат извършени от касационната инстанция, поради което е налице хипотезата на чл. 283, ал. 3 от ГПК.

В тази насока на основание чл.230, ал.1 във връзка с чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, въззивният съд при новото разглеждане на делото е указал на лицето В.