Решение № 114 от 08.05.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Смолян, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500097 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 2/13.01.2025 г. по гр.дело № 129/2024 г. Златоградският районен съд ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че Р. Б. К. дължи на ,,Й. Б.‘‘ ЕАД-гр.С. сумата 665,08 лева, представляваща абонаментни такси, такси за потребление на мобилни услуги и лизингови вноски за взети устройства, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.03.2023г. до окончателното й изплащане.

С решението е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за заплащане на сумата 498,07 лева, представляваща неустойка, формирана от три месечни такси при предсрочно прекратяване на договорите, и разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключените договори за лизинг.

На следващо място, Р. Б. К. е осъден да заплати на ,,Й. Б.‘‘ ЕАД направените разноски, съобразно уважената част от иска, а именно сума в размер на 852,48лв., за исковото производство и 288,76 лв. за заповедното производство; като е ОТХВЪРЕНА претенцията за заплащане на разноски над 852,48 лв. до 1 490,90 лв. в исковото производство и за разликата от 288,76 лв. до 505 лв. в заповедното производство.

Срещу решението в ЧАСТТА, с която са присъдени разноски и е

ОТХВЪРЛЕН искът за установяване дължимост на сумата от 498,07 лв. - общ размер на задълженията за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни слуги от 1

15.05.2020 г., 21.06.2020 г. и 17.07.2021 г., е подадена допустима въззивна жалба от „Й. Б.“ ЕАД[1]гр.С., чрез пълномощника адв.З. Ц.. Дружеството-жалбоподател иска решението да бъде отменено в тази част и искът – уважен и за посочената сума, ведно със законната лихва от 14.03.2023 г. до окончателно изплащане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Жалбата се поддържа посредством писмено становище от пълномощника адв.З. Ц..

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият Р. Б. К., чрез назначения му особен представител адв.Г. Д., оспорва въззивната жалба и моли за присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемият К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От особения му представител адв.Г. Д. доводите в отговора се поддържат в писмена молба.

Въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.

Сумата от 498,07 лв., искът за която е отхвърлен, се формира от претендирани от дружеството-заявител неустойки по договори за мобилни услуги между „Й.

Б.“ ЕАД и Р. К. от 15.05.2020 г., от 21.06.2020 г. и от 17.07.2021 г.

Претендираните неустойки са за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и за преференциалните цени на предоставените апарати.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според която така предвидените неустойки противоречат на добрите нрави, като клаузите, уреждащи заплащането им, са неравноправни от гледище на чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 13 и т. 19 от ЗЗП.

Съгласно т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вид на неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението.

В т. 11 от договора за мобилни услуги е посочено, че неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги се дължи при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя в размер на всички оставащи по договора месечни такси, но не повече от три, както и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в който са били предвидени отстъпки.

2

Договорите, в които се съдържат клаузите за процесните неустойки, са типови и очевидно не са уговорени индивидуално в отношенията между потребителя и търговеца.

В случая е налице хипотезата на чл.143, ал.1 ЗЗП, защото само на едната страна по договора – търговеца – е предоставено правото да претендира неустойка при разваляне на договора по вина на другата, но няма реципрочно уговорено право на неустойка за потребителя.

Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на всички, но не повече от три месечни абонамента, е и необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването им е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването вече не се предоставят. Така, въпреки липсата на съществуващо правоотношение между страните (прекратен договор), мобилният оператор продължава да получава "възнаграждение" по вече прекратения договор, без да предоставя никаква насрещна услуга на потребителя.

Начинът, по който се образува размерът на неустойката, тъй като е записано, че “ месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най – високият според условията на плана“. Така потребителят е поставен в невъзможност към момента на сключване на договора да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ или неизпълнение на договора и какви ще бъдат икономическите последици за него от сключване на договора, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Неустойката се формира от размера на отстъпките, съответстващ на оставащия срок на договора, т. е., на срока след развалянето на договора. Потребителят обаче не знае отнапред и кога точно договорът ще бъде и е в действителност прекратен от търговеца, поради което му е невъзможно да прецени икономическите последици от договора.

Определяне на неустойката на база "стандартна" цена на услугата или устройството, а не договорената такава, сочи, че неустойката няма предназначение да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, а цели неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който очевидно не е претърпял вреди в размер на т.нар. „стандартна“ цена. Наред с това, на практика клаузата дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по смисъла на т.13 от ал.2 на чл.143 ЗЗП.

В обобщение, клаузите за неустойка не изпълняват присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се явяват средство за неоснователно обогатяване на доставчика на услуги, който получава уговорената по договора печалба, без да предоставя насрещната престация – услугата за съответния период. Посочените изводи не 3 се разколебават от обстоятелството, че операторът претендира размер на неустойката съгласно постигнато с КЗП споразумение от януари месец 2018 г., доколкото съдът извършва самостоятелна преценка. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора.

В посочения смисъл е напр.Решение № 615 от 13.02.2025 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 11169/2023 г., Решение № 5390 от 26.03.2025 г. на СРС по гр. д. № 67256/2023 г., Решение № 48 от 13.03.2025 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 55/2025 г., посоченото в обжалвания съдебен акт Решение № 1369 от 8.11.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1638/2022 г. и мн.др.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/13.01.2025 г. по гр.дело № 129/2024 г. на Златоградския районен съд в обжалваната част, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „Й.

Б.“ ЕАД-гр.С. против Р. Б. К. иск за заплащане на сумата 498,07 лева, представляваща неустойка, формирана от три месечни такси при предсрочно прекратяване на договорите, и разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключените договори за лизинг.

В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4