Определение № 39604 от 27.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39604 гр. София, 27.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20261110116554 по описа за 2026 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

След преценка на допустимостта на иска и редовността на исковата молба и на основание чл. 140 ГПК, съдът счита, че делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Искането за допускане на свидетели е основателно.

Искането за изискване на цялата преписка по нохд № 553/2025 г. на ОС Ловеч следва да бъде оставено без уважение, тъй като не се сочи с конкретни документи страната цели да установи релевантни факти. На ищеца следва да бъде издадено съдебно удостоверение по представен проект след посочване на конкретни документи от нохд, с които иска да се снабди и фактите, които цели да установи.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи преписка № *** е основателно.

Искането на ответника за допускане на КСМАТЕ следва да се уточни - не са поставени конкретни въпроси, на които експертите следва да отговорят.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на нохд № 553/2025 г. на ОС Ловеч, тъй като събирането на тези доказателства не е необходимо.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение по представен проект, което да послужи за снабдяване с конкретни документи от нохд № 553/2025 г. на ОС Ловеч.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до първото съдебно 1 заседание да представи преписка № ***.

УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочения документ, на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на определението да посочи задачи, на които следва да отговорят вещите лица по поисканата КСМАТЕ.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца за установяване на обстоятелствата относно неимуществените вреди продължителността на описаните в исковата молба болки и страдания

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на механизма на ПТП.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.12.2026 г. в 11,00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от становище.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 евро представляваща част от вземане в общ размер на 30000 евро застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на П.П. В.а, настъпила при ПТП от 20.10.2024, по вина на водача на лек автомобил марка Пежо 407 с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, както и за заплащане на лихва за забава върху главницата, считано от 30.10.2024 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, е настъпило събитие – описаното ПТП, за което вина носи застрахования при ответника водач и вследствие на което е претърпял неимуществени вреди – страдания вследствие смъртта на неговата баба П.П. В.а, с която били много близки. Ето защо прави искане да осъди ответника да му заплати исковата сума ведно с лихва за забава от дена на смъртта на пострадалата 30.10.2024 г. до окончателно им изплащане. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от ответника.

В становище от 13.10.2026 г. оспорва претенциите по основание и размер. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на починалата, тъй като е пътувала в МПС без поставен предпазен колан. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.

В тежест на ищеца по иска по чл. 432 от КЗ е да докаже, фактите, включени във фактическия състав на института на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда в 2 сочния от ищеца интензитет – в т.ч съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, че ищецът е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания; 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното, наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество, както и че е отправил към ответника покана за плащане на вземането ведно с представяне на нужните документи, която е получена от последния (тъй като съгласно формираната постоянна практика на ВКС - решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 72/29.06.2022 г. по т.д. № 1191/2021 г. на ВКС, I т.о. и др., в хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т.

2 вр., ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр.2 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / разрешение - от по-ранната от двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ).

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията на пълно обратно доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК да обори презумпцията за вина.

В тежест на ответника е да докаже конкретни действия с които починалото лице е съпричинила вредоносния резултат.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:

1/ лекият автомобил марка „Пежо“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на покритие;

2/ с влязла в сила присъда от 19.01.2026 г. по нохд № 553/2025 г. на ОС Ловеч водачът на застрахования при ответника лек автомобил марка „Пежо“ е признат за виновен за настъпване на ПТП.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3