Решение № 35 от 21.01.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Търговище, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20213530100790 по описа за 2021 година

Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК , за обща сума от 27 029,91 лв.- главница и лихви.

В исковата молба се твърди, че между ищеца, универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и А.Н.В. от гр.Търговище е имало сключен Договор за кредит „Експресо“ № 395798 / 22.01.2015 год., по силата на който кредитора е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 25 000 лв., срещу задължението на ответника да възстановява предоставените заемни средства, по начин и в срок посочен в договора. В молбата се твърди, че ответницата е съдлъжник по договора за кредит, като е поела да отговаря солидарно с кредитополучателя, както и че договора е сключен при Общи условия, предоставени и подписани от длъжниците. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора да предостави заемната сума, като същата била преведена по сметка на кредитополучателя А.В., но последния не бил изпълнил насрещното си задължение да възстанови сумата и изпаднал в забава, поради което била начислена и санкционна лихва. Твърди се в молбата, че въпреки настъпилия краен падеж на вземането нито кредитополучателя, нито ответницата са погасили задълженията към банката, поради което ищеца се снабдил със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист против солидарните длъжници, 1 въз основа на който било образувано изп.дело № 827/2020 год. на ЧСИ Анелия Загорова. В заповедното производство ответницата възразила, поради което и съобразно указанията на съда ищеца предявява иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземане в общ размер на 27 029,91 лв., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание редовно ищецът, чрез пълномощник поддържа иска, така както е предявен.

В дадения месечен срок ответницата, чрез пълномощник е упражнила правото си на отговор. В отговора предявения иск е оспорен по основание. В отговора ответника оспорва възникването на облигационна връзка между него и ищеца, като твърди, че представените от ищеца договор, погасителен план и общи условия не са подписани от нея, че не ги е виждала преди получаване на преписите им с исковата молба, което обуславя и липсата на задължение от нейна страна към ищеца по договора за кредит. Моли съда да отхвърли иска, като се присъдят направените от нея разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощник ответницата поддържа изложените в отговора доводи за неоснователност на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното: Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 860 / 2020 год. на РСТ ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК и съда е издал заповед за незабавно изпълнение № 424/03.08.2020 год. против солидарни длъжници А.Н.В. и ответницата за вземане в общ размер на 27 029,91 лв., представляващо задължение по Договор за кредит Експресо № 395721/22.01.2015 год., от което 19 065,65 – главница, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2020 год. до окончателното плащане, 2522,73 лв. – договорна лихва за периода 25.05.2016 год. – 25.01.2020 год., 4790,13 лв. – наказателна лихва за периода 25.06.2016 год. – 25.01.2020 год., обезщетение за забава в размер на 398,79 лв. за периода 26.01.2020 год. – 29.07.2020 год. и 252,61 лв. – дължими такси/застраховка по договора за кредит. На заявителя са присъдени и направените по делото разноски. Въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.дело № 827/2020 год. на ЧСИ А.З., рег.№ ...., с район на действие Окръжен съдТърговище и след връчване на поканата за доброволно изпълнение на ответницата, в законоустановения срок същата е подала възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането, поради което и съобразно 2 разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответницата. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.

Видно от приложения по делото Договор за кредит Експресо № 395721/22.01.2015 год., сключен между „Сосиете Женерал Ескспресбанк“ АД А.Н.В. – кредитополучател и ответницата – съдлъжник банката е предоставила потребителски кредит в размер на 25 000 лв., срещу задължението на кредотополучателя да възстанови сумата за период от 60 месеца, при крайна падежна дата – 25.01.2020 год., при размер на месечните вноски в размер на по 502,26 лв., с падеж на 25-то число на съответния месец, при фиксиран лихвен процент за срока на договора в размер на 6,99 %, при ГПР 8,83 %, или обща сума за възстановяване 30 647,41 лв. В договора е посочено, че при допусната забава при изпълнение на задължението за връщане на кредита се начислява наказателна лихва върху просрочените вноски в размер на 12.99 %. Неразделна част от договора е и приложения по делото погасителен план, в който освен размера на всяка погасителна вноска до крайния срок на договора е посочено и как се съотнася същата за погасяване на главницата и договорната лихва, както и какъв е остатъка от общото вземане, както и ОУ относими към договора за кредит. Съгласно чл.17 от договора ответницата подписвайки същия се е съгласила да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора и в същия обем. Видно от приложените договор за кредит, ОУ, погасителен план, както кредитополучателя, така и ответницата, като съдлъжник са били запознати със съдържанието на същите и са положили подписите си. Не се спори по делото, че ищеца е универсален правоприемник на кредитора „Сосиете Женерал Ескспресбанк“ АД и поради това носител на правата и задълженията на кредитора, произтичащи от процесния договор за кредит. От представеното и в заповедното производство, и в настоящото дело извлечение от счетоводните книги на ищеца се установява, че длъжниците не са изпълнили задължението си да възстановяват заемната сума по начините и в сроковете, посочени в договора, като са останали задължени с 48 бр. месечни вноски, които са изискуеми при настъпил краен падеж – 25.05.2020 год., като освен главницата, застраховката и договорната лихва същите дължат и наказателна лихва, поради изпадането в забава. Ответната страна не 3 е оспорила размера на вземането на ищеца. Не са наведени твърдения, както и не са представени доказателства задължението да е погасено изцяло, или частично след издаване на заповедта или в хода на съдебното дирене.

Единственото възражение на ответницата е, че между нея и ищеца не е възникнала облигационна връзка по договор за кредит, поради това, че тя не е давала съгласието си такъв да бъде сключен, не е поемала да отговаря солидарно с кредитополучателя и съответно при липса на такава връзка за нея не е възникнала отговорността на погасява задължения по договора за кредит.

Оспорила е представените от ищеца документи, като е заявила, че подписите, както и ръкописното изписване на името й не са положени от нея, поради което е открито производство по чл.193 от ГПК. От заключението на съдебнографологическата експертиза, прието от съда и страните без възражения се установи, че договора за кредит, ОУ и погасителния план за подписани от ответницата, както и че ръкописното изписване на името на ответницата в ОУ също е направено от нея. Предвид това съдът приема за недоказано оспорването истиността на договора за кредит, ОУ и погасителния план.

При така установеното съдът прави следните изводи: След преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебнографологическата експертиза съдът, приема за безспорно установено, че между страните е възникнала облигационна връзка, основана на сключения договор за кредит, по силата на който ответницата се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за цялото вземане. Не се спори, че ищеца е изпълнил задължението си да предостави парична сума на кредитополучателя, но последния не е изпълнил задължението си да възстанови заемната сума по начин и в срокове, определени с договора, което определя и отговорността на ответницата като солидарен длъжник. Установи се, че вземането на ищеца по договора за кредит съществува и е изискуемо на краен падеж, настъпил преди подаване на заявлението за издаване на заповед.

Съдът приема за установен и размера на същото, а именно непогасеното задължение по договора за кредит възлиза на 27 029,91 лв., от което 19 065,65 – главница, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2020 год. до окончателното плащане, 2522,73 лв. – договорна лихва за периода 25.05.2016 год. – 25.01.2020 год., 4790,13 лв. – наказателна лихва за периода 25.06.2016 год. – 25.01.2020 год., обезщетение за забава в размер на 398,79 лв. за периода 4

26.01.2020 год. – 29.07.2020 год. и 252,61 лв. – дължими такси/застраховка по договора за кредит, в които размери иска следва да бъде уважен.

Ответницата следва да заплати направените от ищеца разноски в размер на 914,55 лв., от които 614,55 лв. - държавна такса и 300 лв. – юрк.възнаграждение. За разноските дължими в заповедното производство ищеца разполага с издаден изпълнителен лист.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К.Х. Б. – С., ЕГН ********** от гр. Т. ул.“К.Д. № .......... действаща чрез пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Г.Б. №„............ дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Московска”, № 19, представлявана от Ю.Г. и Д.М. действащи чрез представител по пълномощие - юрисконсулт К. К. Н., със съдебен адрес : гр.Търговище,пл.“Свобода“ № 2 вземане в размер на 27 029,91 лв., представляващо задължение по Договор за кредит Експресо № 395721/22.01.2015 год., от което 19 065,65 – главница, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2020 год. до окончателното плащане, 2522,73 лв. – договорна лихва за периода 25.05.2016 год. – 25.01.2020 год., 4790,13 лв. – наказателна лихва за периода 25.06.2016 год. – 25.01.2020 год., обезщетение за забава в размер на 398,79 лв. за периода 26.01.2020 год. – 29.07.2020 год. и 252,61 лв. – дължими такси/застраховка по договора за кредит, за което вземане има издадена по реда на чл.417 от ГПК Заповед за изпълнение № 424/03.08.2020 г. по ч.гр.д. № 860/2020 г. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.

ПРИЗНАВА оспорването истинността на Договор за кредит Експресо № 395721/22.01.2015 год., ОУ към него и Приложение № 1 към договора – Погасителен план, по реда на чл.193 и сл. от ГПК за недоказано.

ОСЪЖДА К.Х. Б. – С., ЕГН ********** от гр. Т. ул.“К.Д. № .......... действаща чрез пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Г.Б. №„............ да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Московска”, № 19, представлявана от Ю.Г. и Д.М. действащи чрез представител по 5 пълномощие - юрисконсулт К. К. Н., със съдебен адрес: гр.Търговище,пл.“Свобода“ № 2 направените по делото разноски в размер на 914,55 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6