Решение № 35 от 27.07.2024, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Ардино, 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20245110100017 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с пр. осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за обявяване нищожността на отделни клаузи от Договор за паричен заем Standart 14 № 5818527-09.05.2022 г., сключен при Общи условия – едната, предвиждаща такса в размер на 1498,90 лева за допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем – чл.1, ал.3 от ДПК, а другата предвиждаща неустойка в размер на 999,44 лева при непредставяне на договорно обезпечение – чл.5,ал.2 от ДПК.

Предявен е и осъдителен иск с пр.осн. чл.55,ал.1 предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 и чл.22 от ЗПК, предявен като частичен за сумата от 1564,14 лева от цялата сума от 2498,34лв., представляваща обезщетение, произтичащо от неоснователно обогатяване на кредитора за недължимо платена сума - такса в размер на 1498,90лв. за допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем и неустойка в размер на 65,90 лева от 999,44 лева при непредставяне на договорно обезпечение - по договор за потребителски кредит - Договор за паричен заем Standart 14 № 5818527-09.05.2022 г., ведно с лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

Ищецът В. Ч. от с.П., общ.А. твърди в исковата молба, че е сключил договор за потребителски кредит, съдържащ нищожни поради противоречие с добрите нрави клаузи, а именно, клауза по чл.1, ал.3 от ДПК, предвиждаща такса в размер на 1498,90лв. за допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем и клауза по чл.5,ал.2 от ДПК, предвиждаща неустойка в размер на 999,44лв. при непредставяне на договорно обезпечение, разсрочена на вноски от 213,66лв., с което общото задължение по кредита възлизало на 5555,16лв. Сочи, че е погасила изцяло процесния кредит.

Позовава се на неспазена форма – непредоставяне копие от Общи условия и погасителен план, неподписване на договора на всяка страница, неясно 1 посочен ГПР и методика на формирането му, водещо до затруднение за потребителя за изчисляване на реалния ГЛП, ГПР над максимално установения праг в чл.19, ал.1 от ЗПК, неизвършена оценка на кредитоспособността на ищеца, противоречие на клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение с целта на закона, липса на обуславяне на същата от пряко претърпени вреди от кредитора, водеща до неоснователно обогатяване на кредитора, противоречие със закона – чл.10а,ал.1 от ЗПК, по отношение на таксата за експресно разглеждане, поради това, че същата е свързана с усвояване на кредита. Счита, клаузата за възнаградителна лихва за нищожна, поради противоречие с добрите нрави, с оглед включване в същата на процесната неустойка и такса експресно разглеждане. Позовава се и на неравноправност. Моли съда да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на целия договор. Моли съдът да признае за установено в отношенията между страните по делото, че клаузата на чл. 1, ал.3, с която е начислена такса експресно разглеждане в размер на 1498,90 лева от сключения между тях договор за потребителски кредит Standart 14 № 5818527/09.05.2022г., е нищожна, както и да бъде признато за установено в отношенията между страните по делото, че клаузата на чл. 5, ал.2 , с която е начислена неустойка в размер на 999,44 лева от сключения между тях договор за потребителски кредит Standart 14 № 5818527/09.05.2022г., е нищожна.

Моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1564,14 лева /след изменението по чл.214,ал.1 от ГПК/– част от общото вземане от 2498,34 лева, представляваща сбор от платена без основание неустойка в размер на 65,90 лв. и платена без основание такса експресно разглеждане в размер на 1498,24 лв. по договор за потребителски кредит № 5818527, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие в писмена молба поддържа предявените искове. Претендира разноски по представен списък на разноските и прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество „Вива кредит“ в писмения отговор на исковата молба намира същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излага възражения по доводите на ищеца за недействителност на договора за кредит по чл.22 от ЗПК, посочвайки, че договорът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент, със срок на договора и условия за прилагането му, от същия ясно се виждал размера на възнаградителната лихва и размера на всяка вноска и включените в нея компоненти, размерът на ГПР не надвишавал пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, в т.ч. по отношение довода за нищожност на неустойката сочи, че чл.19, ал.3 от ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит и допълва, че към момента на сключване на договора, предвидената в договора неустойка не се дължала, доколкото нейната изискуемост настъпвала при неизпълнение на посочените задължения в тридневен срок от сключването на договора, или, тя е условно задължение, възникващо при неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. На следващо място, сочи, че процесният договор не бил сключен при Общи условия, тъй като в чл.3, ал.1, т.3 и 4 изрично бил посочен броят на вноските и датите за плащане на всяка една от тях, като всички условия по отпускане и връщане на заема били инкорпорирани в самия договор и към същия не били прилагани ОУ и не бил изготвян погасителен план, респ. не били описани в 2 договора. Представеният по делото договор за паричен заем бил подписан от заемателя на всяка страница и разпоредбите му били ясни, подробни и достатъчно разбираеми, разпечатан бил в един формат и шрифт с размер, не по-малък от изискуемия – pt12. Счита за неприложима разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като за периода, за който се начислявала неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се претендирало обезщетение за забава. В случай, че съдът приеме неустойката за прекомерна, счита, че следва да се намали нейния размер, а не да я приема за нищожна. Счита и че ищцата не била поставена в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента й на информираност и на възможностите, които й се предоставят да преговаря, тъй като разполагала с право да получи заемната сума, да се откаже от договора, да извърши предсрочно погасяване , реципрочни на правото на кредитора да получи плащането разсрочено на ежемесечни вноски.

Договорите не били сключени при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. Излага съображения и по отношение на таксата за услугата по експресно разглеждане на документи, като допълнителна услуга, без задължителен характер, избрана доброволно от ищцата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да присъди разноски на ответника. Оспорва присъждането на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, вкл. присъждането на ДДС. Прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК и искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника. В съдебно заседание не изпраща представител.

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото,че между страните е възникнало облигационно правоотношение по реда на ЗФУР по Договор за паричен заем Standart 14 № 5818527- 09.05.2022г. между „Вива Кредит“ ООД, в качеството му на кредитор и В. П. Ч., в качеството й на кредитополучател, съгласно който е договорен размер на заемната сума – 2500,00 лева, с част от която - 1764,27 лева – заемателят е заявил желание да погаси свое задължение по друг договор - Договор за паричен заем от 13.01.2022г.

Връщането на заемната сума е уговорено на 26 двуседмични вноски с размер 175,22 лева с начален падеж - 23.05.2022г. и краен падеж 08.05.2023г. при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40,32%, годишен процент на разходите - 49,36% и общ размер на всички плащания, вкл. такса за експресно разглеждане – 4555,72лв.

Видно от клаузата на чл.1, ал.3 и ал.4 от процесния договор за потребителски кредит /ДПК/ за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1498,90 лева. В тази връзка, договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние на ответното дружество /Общи условия/, приложими към датата на сключване на процесния ДПК –т.19, предвиждат, че такса за експресно разглеждане е такса, заплащана за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на заемателя за експресно разглеждане от заемодателя на заявката за отпускане на паричен заем, гарантираща експресно обработка на кандидатурата на заемателя за отпускане на паричен заем при изразено съгласие за заплащане на съответна такса съгласно Тарифата на „Вива кредит“ АД за тази допълнителна услуга, описана в предоставяния СЕФ, както и в договора за паричен заем, при която заемателят ще получи становище по заявката за отпускане на паричен заем в 3 срок от 1 работен /астрономически/ час в рамките на работното време на дружеството заемодател. Същата се дължи /т.19.4/ само в случай, че заявката за получаване на паричен заем бъде одобрена и заемателят сключи съответния договор за паричен заем.

Видно от Тарифата за експресно разглеждане на „Вива Кредит“ АД на заявка за отпускане на паричен заем Вивакредит Стандарт 14 за заем в размер на 2500,00 лева при 14-дневен период на погасяване за срок на издължаване 26 двуседмични периода е в размер на 1498,90 лева.

Съгласно чл.5, ал. 1 от процесния ДПК страните по него са договорили задължение на заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора същият да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му, а именно: - поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00лв., през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Договорено е в чл.5, ал.2 от ДПК при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл.5,ал.1 от ДПК, че заемателят дължи неустойка в размер на 999,44лв., която страните договорили да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски , посочени в чл.2,ал.1 т.4, в който случай дължимата вноска възлиза в размер на 213,66лв., а общото задължение по договора става 5555,16лв.

Ищецът не оспорва получаването на сумата в размер на 2500 лв., а ответникът не оспорва погасяването на сумата в общ размер на 4129,73 лева, установено както и от представената от последния справка за дължими и платени суми по договор за паричен заем № 5818527- 09.05.2022г. /л.47 по делото/, така и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, изцяло възприета от настоящия състав като пълно, компетентно и обективно изготвено, вкл. и от устния доклад на вещото лице в съдебно заседание, посочващо извършени плащания, както следва: на 20.05.2022г. – 213,00 лева ; на 24.05.2022г. – 0,66 лева отстъпка; на 27.05.2022г. – 2800,00лева; на 30.05.2022г. – 600,00 лева и на 03.06.2022г. – 516,73 лева, с които изплатени суми са погасени по процесния договор такса експресно разглеждане – 1498,24 лева, неустойка – 65,90 лева, договорна лихва – 65,59 лева и главница 2500,00 лева. От заключението се установява още, че предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от ищеца сума по кредита ГПР по оспорения договор с включване на сумите за такса експресно разглеждане и неустойка, изчислен съобразно формулата на Приложение № 1 към чл.19,ал.2 от ЗПК, възлиза на 394,51% на база начислени суми и 226,41% на база платени суми.