Решение № 160 от 28.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604254 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

С присъда от 22.06.2021 г. по НОХД № 6834/2019 година Софийски районен съд, НО, 3-ти състав е признал подсъдимия Д. В. Ф. за виновен в това, че на 21.11.2018г., около 15:00 часа, в гр.София, ж.к.“****- 3“, ****, находящ се в бл.****, се заканил с убийство на другиго - К.Х.М., с думите: „Ще те убия!... Ще ти скачам на главата и ще те убия!” и това заканване би могло да възбуди основателен страх у М. за осъществяването му-престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като на осн. чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител М. разноски за повереник в размер на седемстотин лева; в полза на МВР направените на ДП разноски в размер на 234.60 лв. и в полза на СРС направените в съдебната фаза разноски в размер на 1483.60 лева, както и държавна такса в размер на по 5.00 лв. за издаване на 2 бр. изпълнителни листове.

Срещу постановената присъда е депозирана въззивна жалба от подсъдимия, с която се иска отмяна присъдата, като се твърди, че последната е неправилна- незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Поддържа се, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

В разпоредително заседание по реда на чл. 327 НПК, след служебна проверка на материалите по делото, въззивният съд е приел, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо провеждане на съдебно следствие.

В съдебно заседание упълномощеният защитник поддържа жалбата, излага доводи за постановяването в нарушение на материалния и процесуалния закон, като доказателствените средства били противоречиви относно виновността на подсъдимия и обвинението се явявало недоказано.

1

Подсъдимият не взема отношение по същество на присъдата.

Представителят на С.Г.П. моли да се потвърди първоинстанционната присъда, счита същата за законосъобразна, обоснована и справедлива.

Повереникът моли да се отхвърли жалбата, поддържа правилност на атакувания акт.

Частната обвинителка по същество моли да се потвърди присъдата.

Подсъдимият в последна дума моли за отмяна на присъдата, същата щяла да повлияе на работата и издръжката му. Моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи в жалбата, въззивният съд не намира основания за съществена промяна във фактическата обстановка, която първоинстанционният съд обосновано е приел и която е следната:

Подсъдимият Д. В. Ф. е роден на ****г. в гр.Бургас, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно специално образование, управител и собственик на „В.****” ЕООД, живущ в гр.София, ж.к.”****-3”, бл.****, ****, ЕГН ********** Подсъдимият и пострадалата живеели във фактическо съжителство от края на 2017г. и имат дете, родено на 25.10.2018г. Отношенията между двамата били напрегнати, както по време на бременността на М., така и след раждането на дъщеря им. Ф. искал тя да го слуша и да му се подчинява и винаги когато тя изразявала различно от неговото мнение или изисквала той да прекарва повече време вкъщи, да е отдаден повече на семейството, подсъдимият се ядосвал, ставал неконтролируем и упражнявал вербална и физическа агресия спрямо М..

По време на нейната бременност - около средата на 2018г., когато се преместили от апартамента на родителите на М., да живеят на квартира в гр.София, ж.к.”****-3”, бл.****, ****, й се налагало да работи, да организира и заплаща ремонта на жилището, за да е годно в него да се отглежда новородено дете, подсъдимият не се интересувал от предстоящото раждане, не давал пари за ремонт, не участвал в обзавеждането. М. имала тежка бременноst, налагало се да бъде приемана в болница, но въпреки всичко сама се справяла, с помощта на своите родители и майката на подсъдимия, защото него все го нямало, а и не давал никакви пари за издръжката, ремонт и обзавеждането на жилището им. Тя изисквала повече от него, за да може да е готов апартамента, а той все казвал, че няма време, имал други задачи и даже я заплашил, че след като роди ще я пребие.

Дъщеря им се родила на 25.10.2018г. и отново М. сама се грижила за нея, защото Ф. все отсъствал от къщи. Разгневявал се когато й се налагало да излезе, а той да гледа бебето, защото по това време пострадалата била студентка.

В началото на ноември 2018г., колежка от университета й се обадила да отиде, защото ще имат контролно, тъй като М. учила редовно. Тя помолила подсъдимия да остане при детето и да го гледа докато се върне и той се съгласил, но започнал да се заяжда с нея, когато се приготвяла и изразил недоверие, че отива в университета, като изискал от нея да даде точен час на прибиране. Тя не можела да посочи такъв и той започнал да я обижда, хванала я за връхната дреха и започнал да я удря в стената, блъскал я непрекъснато и казал:

„Никъде няма да излизаш“, но все пак тя успяла да излезе от апартамента. На площадката пред асансьора, подсъдимият я застигнал, започнал да я удря по лицето и казал: „Ако излезеш ще те убия, никъде няма да ходиш“. Тя се дърпала и викала за помощ, но никой от съседите не излязъл. В този момент асансьорът бил на площадката и М. се качила в него.

Слязла пред блока, но тъй като вече закъсняла, а не можела да шофира, защото Ф. счупил 2 очилата й, се обадила на майка си- св. Т. Д.. Последната пристигнала на място, двете се качили в жилището, а подсъдимият започнал да се извинява, казал че съжалява, отричал да я е удрял. М., поддържана от майка си, решила че е осъзнал грешката си и затова не се изнесла и не пуснала жалба срещу него. Двамата продължили да живеят заедно.

На 21.11.2018г., около обяд подсъдимият се събудил. М. била нахранила детето и го помолила да гледа бебето, за да може тя да излезе и да провери, какъв е проблема с телефона й, защото понякога при звънене, въпреки че бил включен, оператор съобщавал, че е изключен. Подсъдимият се съгласил и тя излязла. През времето, когато била навън, Ф. й звънял многократно. Тя се върнала около 15:00 часа и видяла, че в жилището им бил дошъл свид.З., който бил приятел на подсъдимия. Ф. я попитал къде е ходила и тя му казала, че е имала работа, но не уточнила къде е била. Това го ядосало и той я хванал за двете ръце, започнал да я тресе и я бутнал назад. Тя паднала върху скрин и понеже действието се развило пред приятеля му, се почувствала унизена и му казала, че повече няма да му позволи да се държи така с нея. М. посегнала да вземе телефона си от масата, но тъй като подсъдимият знаел, че ще се обади на някой от близките си, издърпал телефона от ръката й, хванал я за дрехата и започнал да я блъска, крещейки в лицето й: „Кой ще повикаш за помощ, майка ти, баба ти или дядо ти? Искаш ли да отида и да им запаля къщата и да останат без нищо?“. Той продължавал да я блъска, а тя искала да излезе от жилището и така стигнали в коридора на апартамента. Блъснал я в закачалката и тя паднала, след което М. му казала, че иска да излезе, но той не я пуснал и казал: „Ще те убия!.... Ако излезеш от вратата, ще ти скачам на главата и ще те убия!“. Хванал ключовете на колата й, счупил ги с ръцете си, което я мотивирало тя отново да направи опит да отвори вратата, за да излезе, но той я бутнал, ударил я в лявата страна по бузата и по устата, от което разбил устната й. Потекло много кръв, включително по дрехите й. М. видяла кръвта, прилошало й, паднала на земята и започнала да плаче. Тогава подсъдимият я взел на ръце и я откарал в болница „Св.Анна“ София. Докато пътували в колата, той карал, а тя направила снимки, изпратила ги на майка си и поискала веднага да се обади в полицията и да отиде в болницата.

Когато получила съобщението, свид. Т.Д. и бащата на М. веднага отишли в болницата. Там не се видели с подсъдимия, който се обадил на Т. Д. и казал, че детето е само вкъщи. След като разбрала, че бебето е с непознатия мъж в апартамента, тя тръгнала натам, а бащата на пострадалата останал да я изчака. След манипулацията М. била изписана и заедно с баща си се прибрала в жилището. Там не видяла Ф., нито З., който си бил тръгнал, след като майка й отишла при детето. Междувременно, М. се обадила на баба си и дядо си за случката и след около час от прибирането й в апартамента и те пристигнали.

Когато се поуспокоила, взела решение да се изнесе, събрала си багажа, взела детето и отишла при родителите си да живее.

От този момент не се виждала с подсъдимия. Той й пишел и питал за детето. Тя изпитвала страх за живота си, че може Ф. да се върне и да избие нея и близките й. Около месец след инцидента се заключвала, не излизала навън. Отделно от това, раната на устните й я боляла, трябвало да се храни със сламка. Имала отоци по лицето, в областта на устата от горната устна към бузата. Депозирала жалба в полицията и сезирала СРС за издаване на Заповед за защита от домашно насилие, като такава й била издадена.

На 23.11.2018 г. М. била освидетелствана в Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, за което и било издадено СМУ №305/2018г„ според което при К.М. са установени рана, отоци и кръвонасядане по горната устна, които са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаната - на 21.11.2018г. й бил нанесен побой от мъж, с когото живее на семейни начала, оплаква се от гадене и главоболие.

Констатираните увреждания са й причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

3

Според заключението по КСППЕ от ДП, изготвено от д-р К. и психолога Г. на 22.11.2018 година, М. е психично здрава и при нея не е било налице преживяване на интензивен и реален /основателен/ страх от убийство /за живота/. Налице е психическа годност да дава свидетелски показания и нейното психическо състояние не се явява пречка за участието й във всички фази на наказателния процес.

Според заключението по СМЕ на д-р Н. според медицинската документация от УМБАЛ „Св.Анна“ ЕАД - София, след преглед в спешен кабинет и Кабинет по лицевочелюстна хирургия е поставена диагноза на К.М.: Малка повърхностна рана на горната устна, вестибуларно, в областта на 23-24 зъб, която рана е обработена хирургично, без шев.

Според заведения лист от прегледа в спешния кабинет, тя е съобщила, че е получила нараняването от удар с ръка по устата от мъжа й. От материалите по делото се установява, че при инцидента на 21.11.2018 г. на пострадалата К.М. е причинена лицева травма, изразяваща се в: оток и кръгловато кръвонасядане по кожната повърхност на горната устна в лявата й половина, срещу трети и четвърти горен ляв зъб, с подлежаща кръвонаседната разкъсно-контузна рана по лигавичната й повърхност. Травмата е резултат от действието на твърд тъп предмет по механизма на удар с такъв и добре отговаря, предвид мястото и характеристиките на уврежданията, да е получена по начин, посочен от пострадалата директен удар с част от човешко тяло, каквато е човешката ръка, както в юмрук, така и с отворена длан и пръсти. Видът и локацията на травмата противоречат напълно на посочения от подсъдимия механизъм на причиняване - самонараняване. Разкъсно-контузните рани по лигавиците в човешкото тяло кървят обилно, такъв е и конкретният вид травма - на устата, при която кървене е налично, дори при по-малки разкъсвания. В наличната медицинска документация активно кървене не е описано, което отговаря напълно на изминалия период от нанасяне на травмата.