Решение № 250 от 31.10.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № 250

Гр. Стара Загора, 31.10.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Ч

Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА при секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Константин

Тачев като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова к.а.н. дело № 214 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, чрез упълномощен от изпълнителния директор процесуален представител юриск. П., против решение № 27/31.05.2022 г., постановено по АНД № 145/2021 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е отменено наказателно постановление № НП-32 от 13.08.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМД/, с което на д-р В.Т.Ч. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева, на основание чл. 229, ал. 1 вр. чл.235 от Закона за здравето /ЗЗ/, за нарушение чл.86, ал.1, т.3 вр. чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на приложимия материален закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл. с чл.63в от ЗАНН. Според касатора, наказателното постановление /НП/ е постановено в съответствие с изискванията на чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, ясно и недвусмислено описва административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и нарушените законни разпоредби. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба д-р В.Т.Ч., в писмен отговор и в съдебно заседание пред касационната инстанция чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли решението на Районен съд Гълъбово да бъде оставено в сила.

Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд Гълъбово се е развило по жалба на д-р В.Т.Ч. против Наказателно постановление № НП-62/13.08.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" гр. София, с което й е наложено административно наказание "глоба", в размер на 300 лв. на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 вр. чл.81, ал.2 т.1 от същия закон.

Административно наказателното обвинение почива на фактическа обстановка, подробно описана в АУАН №А 57 от 10.06.2021 г. и съответно възпроизведена в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт и е за следното: д-р В.Т.Ч., в качеството на дежурен лекар във Филиал за спешна медицинска помощ /ФСПМ/ гр.

Гълъбово на 15.06.2020 г., след получен сигнал и посещение на местопроизшествие /пътнотранспортно произшествие/, осъществила преглед на пациента Делчо Димов Колев, като при анамнестични данни за претърпяно пътнотранспортно произшествие /блъснат от бус/ и поставена диагноза Контузио торацис, не назначила образни изследвания – рентгенография/КТ на гръден кош за диагностично установяване на случая. След извършена на 20.04.2021 и 21.04.2021 г. проверка по документи и на място е прието, че д-р Ч. не е назначила в пълен обем необходимите образни изследвания за диагностично уточняване, с което е нарушила разпоредбите на чл.

86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, съгласно който „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ в частта „качествена здравна помощ“ във връзка с чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ, съгласно който „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“.

Въззивният съд е отменил от наказателното постановление като незаконосъобразно, приемайки, че посочените като нарушени разпоредби на чл. 86, ал. 1, т. 3 вр. чл.81, ал.2 т.1 от ЗЗ са общи и бланкетни, както и че нямат самостоятелно приложение.

Терминът "качествена" е характеристика на дължимата здравна помощ към пациентите. Те са доразвити в подзаконовите нормативни актове чрез утвърждаване на медицинските стандарти. Следвало наказващият орган да обвърже нормата на чл.

86, ал. 1, т. 3 от ЗЗ със съответната разпоредба от медицинския стандарт, като вместо я е обвързал с нормата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ, която също е абстрактна и бланкетна. За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на конкретно лице, следва да бъде посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт, която има ясно и конкретно предписание на задълженията, които са вменени на това лице. Затова, административно наказващият орган, след като е описал факти, които счита за съставомерни, е следвало да посочи конкретните разпоредби от медицинския стандарт, които са нарушени, а не да се позовава на общи правни принципи. Въз основа на гореизложеното е приел, че правната квалификация е непълна и няма самостоятелно приложение. Дължимите действия, които ответника по касация не е извършила, за да удовлетвори изискването за качествена здравна помощ следва да намерят своята конкретизация и в правната квалификация, което обаче не е сторено.

В пределите на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на Районен съд Гълъбово. На база установената фактическа обстановка касационният съд намира решението за правилно.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, изложени в обжалваното решение, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК препраща към тях.

Районният съд правилно е тълкувал нормите, съобразно изискванията на Закона за нормативните актове, като е приел, че посочените от административнонаказващия орган разпоредби на чл. 86, ал. 1, т. 3 вр. чл.81, ал.2 т.1 от Закона за здравето установяват принципите, които следва да се спазват при реализиране правата на пациента и предоставяне на здравна помощ за него. Те не вменяват конкретни задължения за лицата, а очертават обща правна рамка, общ принцип, който следва да се спазва, но който детайлно е разработен като правила за поведение в други конкретни норми. За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на конкретно лице, следва да бъде посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт, която има ясно и конкретно предписание на задълженията, които са вменени на това лице.

Затова, както правилно е посочил районният съд в решението си, наказващият орган, след като е описал факти, които счита за съставомерни, е следвало да посочи конкретните разпоредби от медицинския стандарт, които са нарушени, а не да се позовава на общи правни принципи.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 80, ал. 1 от Закона за здравето, качеството на медицинската помощ, съставляваща принцип по чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. В нормативната уредба липсва легална дефиниция за "качество на медицинската помощ", с оглед на което следва да бъдат съобразени видовете и обема на медицинските дейности, утвърдени с гореописаните медицински стандарти. Предвид на това, посочената в НП като нарушена норма на чл. 86, ал. 1, т. 3 – правото на качествена медицинска помощ, във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ няма самостоятелно приложение. Същата не съдържа конкретен състав на административно нарушение, а регламентира един от принципите посочени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ на правото на всеки български гражданин на качествена медицинска помощ, този на зачитане на неговите права и само нейното посочване не е достатъчно за индивидуализацията на нарушението.

Посочената разпоредба следва да се прилага във връзка с чл. 80 от ЗЗ, чрез посочване на конкретното нормативно установено задължение от съответния утвърден медицински стандарт, който наказващият орган приема, че е нарушен.

По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София следва да бъде осъдена да заплати на В.Т.Ч. сумата от 400 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ

В СИЛА решение № 27 от 31.05.2022 г., постановено по АНД № 145/2021 г. по описа на Районен съд Гълъбово.

ОСЪЖДА

Изпълнителна агенция „Медицински надзор” - гр. София, ул. „Св. Георги Софийски” № 3, да заплати на В.Т.Ч. с ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по КАНД № 214/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.