Определение № 412 от 22.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. Велико Търново, 22.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖЕНЯ И.

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500343 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 27 4 и сл. във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С Определение № 638/24.06.2025 г. по гр. д. № 658/2024 г. Габровският окръжен съд оставил без уважение като неоснователна молбата на К. Х. И. за освобождаване от разноски по делото на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Частна жалба против определението е подадена от К. Х. И. чрез пълномощника адв. И. И.. Счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и за немотивирано. Съдът не се е съобразил с указанията, дадени с определението на ВТАС по в. ч. гр. д. № 106/2025 г. и не е извършил преценка дали имущественото състояние на ищеца позволява да поеме разноските от 600 лв. за превод и връчване на исковата молба на ответника. Ищецът е на 90 г. и вече живее сам в с. ******, общ. Севлиево. Получава единствено пенсия в размер на МРЗ, от която покрива разходите си. Приема лекарства поради заболявания, свързани и с възрастта му. Здравословното му състояние е влошено, заради което е лежал в болница, изписани са скъпоструващи лекарства. Разчита на грижите и финансовата помощ на своите снахи – съпругите на сина му и на внука му. Моли съда да отмени определението като неправилно и незаконосъобразно, и да уважи молбата на ищеца за освобождаване от разноски в производството.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът К. Х. И. е предявил иск с правно основание чл. 513, ал. 1 във вр. с чл.

1

511, ал. 1, т. 1 от КЗ за осъждане на ответника G. A. S . A. да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на К. Х. К. – негов внук, настъпила в ПТП на 12.10.2023 г., причинено виновно от водач на автомобил, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски в производството, в подкрепа на което е представил декларация за материално и гражданско състояние.

С Определение № 133/05.02.2025 г. по образуваното гр. д. № 658/2024 г. ГОС е освободил ищеца от внасяне на ДТ по делото, но е оставил без уважение искането за освобождаване от разноски. В тази част съдебният акт е потвърден с Определение № 164/24.03.2025 г. на ВТАС по в. ч. гр. д. № 106/2025 г.

С Разпореждане от 02.05.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да внесе по сметка на съда 600 лв. разноски за превод и връчване на книжата по делото.

С молба от 19.05.2025 г. ищецът е отправил ново искане за освобождаване от разноски по делото поради липса на средства за заплащането им.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение.

С частната жалба пред въззивната инстанция са представени епикриза от 13.06.2025 г., изд. от МБАЛ „Д-р Ст. Христов“ ЕООД – гр. Севлиево, както и епикризи от 16.06.2025 г. и 08.10.2024 г., изд. от МБАЛ „Д-р Т. Венкова“ АД – гр.

Габрово. Представени са и фактури за платени потребителски такси за болничния престой.

Частната жалба против определението е подадена в срок, допустима е за разглеждане, а по съществото си е основателна.

За да счете молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК за неоснователна, първоинстанционният съд е приел, че не се сочат обстоятелства, които да обосноват промяна на изводите на съда за липсата на предпоставки за освобождаване на ищеца от разноски по делото.

Въззивният съд не споделя този извод на съда.

Първоначалната молба на ищеца за освобождаване от разноски по делото е била оставена без уважение, с аргументи, изложени от въззивния съд, че към 2 датата на предявяване на иска няма данни кои обстоятелства относно механизма на ПТП се оспорват (понеже исковата молба все още не е разменена с ответника), че евентуално дължимите разноски не могат да бъдат определени по размер и същите не могат да се съпоставят с доходите и имуществото на ищеца.

С оглед на това, че към датата на разглеждане на новото искане на ищеца за освобождаване от разноски по делото, вече има определен първоначален размер на дължимите от него разноски, а именно – 600 лв. за превод на исковата молба и приложенията към нея, и за връчването им на насрещната страна на осн. чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът дължи преценка за възможността на ищеца да заплати тези разноски. Видно от декларацията за материално и гражданско състояние, ищецът е на 90 г., получава пенсия в размер на 1 148.28 лв., не е в граждански брак, не притежава МПС, дялове или акции в търговски дружества, няма парични влогове, има допълнителни разходи за лечение в размер на 50 лв. месечно. От представените с частната жалба епикризи се установява, че е във влошено здравословно състояние, което налага хоспитализирането му в болница и медикаментозно лечение.

При така установеното въззивният съд приема, че декларираните от ищеца доходи са недостатъчни за заплащане на разноските по делото. Различен извод не може да бъде направен и въз основа на справката за вписванията по партидата на ищеца, издадена от Агенция по вписванията. Според данните в справката, през м. ноември 2023 г. ищецът се е разпоредил със свои идеални части от два имота в с.

****** с построените в тях жилищна сграда и гараж. Видно от справката също така, ищецът притежава имоти в землището на с. ****** след извършена доброволна делба, за повечето от които има вписани договори за аренда.

Независимо от това, като се има предвид, че единствените други доходи на ищеца, освен от аренда, са от пенсия, не може да се счете, че финансовите средства, с които разполага, могат да обезпечат разноските по делото по такъв начин, че да не бъде препятствано ефективното осъществяване на правото му на достъп до съд съгласно чл. 56 от Конституцията. Отделно от това, следва да се съобрази и възрастта на ищеца, която безспорно предполага по-високи разходи за лечение.

С оглед на това, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това, искането на ищеца по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от заплащане на разноски по делото следва да бъде уважена.

Така мотивиран и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, Великотърновският апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 638/24.06.2025 г. на Окръжен съд – Габрово по гр. д. № 658/2024 г. по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК ищеца К. Х. И. от с. ******, общ. Севлиево, обл. Габрово, с ЕГН **********, от разноски в производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4