Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1150 от 27.09.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1338/2024
Вид
Решение № 1150
Подписан
27.09.2024
В сила
25.10.2024
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • Член 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
  • чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл.647, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 23-26 · Наказателен кодекс
  • чл. 23-26 · Наказателен кодекс
  • чл. 23-26 · Наказателен кодекс
  • чл. 23-26 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. Варна, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Вяра Ст. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110201338 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.

М. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. София. След множество уточнения е установено, че жалбата е насочена против Електронен фиш Серия Г № 0058385 издаден от ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ на въззивника е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв..

С жалбата се иска да бъде отменен издаденият електронен фиш, като се сочи, че за същото нарушение възз. е бил санкциониран с ЕФ №5831 издадено от ОД на МВРТърговище.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител. По делото е постъпила писмена молба, с която упълномощен по делото адвокат, поддържа жалбата и моли ЕФ да бъде отменен.

Наказващият орган , редовно призован за съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

Електронен фиш Серия Г № 0058385 е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 29.08.2023г. , в 16:09 часа в гр.Варна, по бул.“Владислав Варненчик“ срещу ресторант „Комитово ханче“, в посока изхода на града е било установено управление на МПС- товарен автомобил марка „Хюндай И 30“ с рег.№ ***, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство 120с511, което било насочено към изхода на гр.Варна и снимало в двете посоки.

При тези констатации и след извършени справки на интернет страницата на „Гаранционен фонд“ било установено, че към дата 29.08.2023г. за товарен автомобил марка „Хюндай И 30“ с рег.№ *** няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

При справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС-то е собственост на С. М. К. , ЕГН **********. ЕФ бил издаден на собственика на МПС на 01.09.2023г.. ЕФ бил връчен срещу разписка на собственика на 25.02.2024г.

Последният, в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ, на 13.03.2024. депозирал жалба срещу него.

Междувременно от ОД на МВР-Търговище срещу възз. бил издаден ЕФ Серия Г №58312 за това, че на 29.08.23г. в 17:30 ч. в обл.Търговище, по ПП I-4, км.215+300 в близост до мотел с.Пролаз с АТСС №11743с4 е било установено управление на МПСтоварен автомобил марка „Хюндай И 30“ с рег.№ ***, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени: материалите по АНП, в това число и ЕФ Серия Г№0058358, издаден от ОД на МВРВарна, справки за собствеността на т.а. „Хюндай И 30“ с рег.№ ***, справки от АИС АНД и Гаранционен фонд, заверено за вярност копие от удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, заверено за вярност копие от протокол за използване на автоматизирано техническо средство ARH-CAM-S1, №120с511 за 29.08.2023г. за времето от 15:30ч. до 17:30ч. с рег. № 819р-27541/2023г., заверено за вярност копие от протокол за проверка № 032-СГ-ИСИС/24.03.2023г. от български институт по метрология за техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120с511, заверена за вярност фотоснимка, удостоверяваща разположението на АТСС на 29.08.2023г., заверено за вярност копие от ЕФ, Серия Г № 0058312, издаден от ОД на МВР-Търговище и др. .

2

Съдът кредитира и писмените доказателства, както и веществените /фотоснимки/, приобщени по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:

Въззивникът е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ: глоба от 250 лв.

– за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата . Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по 3 пътищата.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Електронният фиш, предмет на настоящото обжалване съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, няма нарушаване на реда за издаването му , който е различен от изискванията, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 29.08.2023г., видно от датата на неговото издаване /01.09.23г./ и предвид датата на депозиране на жалбата срещу него –13.03.2024., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.

Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, към които 4 препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В електронния фиш е посочено и описание на нарушението, което също е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В конкретния случай нарушението е описано от фактическа и от правна страна. Посочено е, че е било установено управление на МПС / т.а. „Хюндай И 30“ с рег.№ *** /, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. От съдържанието на фиша и от вписване в него, че е установено управление на МПС, което е регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, безспорно става пределно ясно за какво точно ангажирана отговорността на възз. Поради това и съдът намира, че Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити, респективно ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189, ал.

4 от Закона за движението по пътищата, към който препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ. По този начин както за нарушителя, така и за съда е напълно ясно какво се твърди да е извършено от него.

Съдът намира, че субект на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, може да бъде както физическо, така и юридическо лице, т.к. КЗ се явява специален законов акт спрямо ЗДвП, поради което щом в него изрично е предвидена "глоба" за физическите лица – собственици на МПС при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.