Решение № 3716 от 02.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3716 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20221110209907 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Виктория Транс – 2007“ ЕООД, ЕИК чрез адв. П. Ц. срещу електронен фиш № 8504503059, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се твърди, че не е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, приложимостта на който срок се извежда от приравняването на електронния фиш на наказателно постановление от разпоредбата на чл. 189, ал.8, ал.11 и ал.14 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че бордовото устройство, асоциирано към заснетото ППС не е било изправно, за което обаче отговорност не следва да носи жалбоподателя, тъй като устройството е било доставено то трето лице – „А1 България“ ЕАД. От друга страна се посочва, че неотчитането на тол данни се дължи на техническа неизправност на поддържаната от АПИ „Електронна система за събиране на тол такси“.

1

Алтернативно се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажен случай. От съда се иска отмяна на атакувания електронен фиш и присъждане на разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно призована се представлява от юрк. Д, който пледира за потвърждаване на обжалвания електронен фиш, като счита, че към датата на установяване на нарушението е имало закупена маршрутна карта, но същата е била с начална валидност след момента на установяване на нарушението, в който случай отговорност носи собственикът на МПС. Подробни съображения в подкрепа на тезата за законосъобразност на електронния фиш представя в писмен вид.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа страна следното:

На 22.03.2021г. в 08:16 часа ВЛЕКАЧ марка „ВОЛВО“, модел „ФМ 42 Т“, с регистрационен номер , собственост на жалбоподателя „Виктория транс - 2007“ ЕООД, ЕИК: , с технически допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000 кг. се движело по път А-6 /Автомагистрала „Европа“/, в община Столична, п.в.

Илиянци с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. На посочената дата и час стационарна контролна точка 10181, разположена на път А-6, км. 50+427 между пътен възел „Илиянци“ и Околовръстен път заснела посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство нямало закупена валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. За установеното бил генериран доказателствен запис № BEE57AFBB637670FE053041F160AE500.

За движението на посоченото МПС с рег. № СА7413ТА била закупена маршрутна карта с идентификационен № 21032258318201 за посочения в нея маршрут с валидност от 08:22 часа на 22.03.2021 г. до 08:21:59 ч. на 23.03.2021г.

С оглед горното бил издаден процесният електронен фиш, препис от който бил връчен на жалбоподателя на 05.07.2022 г., а на 18.07.2022 г. била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за 2 пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час – 21.03.2021 г., 08:16 часа ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За същото не е имало валидна маршрутна карта – видно от писмото от АПИ- Национално тол управление до дружеството – жалбоподател закупената маршрутната карта за движение на процесния влекач е била с начален момент на валидност 08:22 часа на 22.03.2021 г. Не се установи неподаване на данни за изминато разстояние да се дължи на техническа неизправност на Електронна система за събиране на тол такси.

От приложения по делото тристранен договор № 14534/05.03.2020 г., анекса към него и приложението се установява, че въз основа цитирания договор „Интелигентни трафик системи“ АД и „А1 България“ ЕАД са се задължили да предоставят на „Виктория Транс-2007“ ЕООД услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние, включително и за процесното МПС с рег. № СА7413ТА.

Местоположението на стационарната точка за контрол се установява от постъпилото по делото писмо от НТУ при АПИ, а собствеността върху ВЛЕКАЧ марка „ВОЛВО“, модел „ФМ 42 Т“, с регистрационен номер – от справката от ОПП- СДВР.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок /препис от електронния фиш е връчен на 05.07.2022 г., а жалбата е подадена на 18.07.2022 г./ и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения.

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба собственикът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от 3 категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева. Настоящият съдебен състав намира,че в процесния случай не е спазена процедурата, предвидена в закона за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател.

При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП . Тази законодателна постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП , когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.

3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От горното следва изводът, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал.

3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо. Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП . Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно съществуващите различия между двете норми досежно: субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва извод, че за вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП . Поради изложеното съдът приема, че издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН , представи доказателства в 4 подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи. Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал.3б от ЗП вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила опорочило изначално административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение № 4438/05.07.2023 г. по к.н.а.х.д № 3117/2023 г. по описа на АССГ, Х III касационен състав, Решение № 3184 от 5.07.2023 г. на СРС по а. н. д. № 10690/2022 г., Решение № 2829 от 14.06.2023 г. на СРС по а. н. д. № 5601/2022 г., Решение № 2780 от 13.06.2023 г. на СРС по а. н. д. № 4118/2023 г., Решение № 2708 от 8.06.2023 г. на СРС по а. н. д. № 2626/2023 г., Решение № 2584 от 1.06.2023 г. на СРС по а. н. д. № 4679/2023 г., Решение № 2344 от 19.05.2023 г. на СРС по а. н. д. № 10689/2022 г.

Отделно от изложеното съдът намира за нужно да посочи, че формулираното в електронния фиш административнонаказателно обвинение е неясно, тъй като не е посочено какъв е бил размерът на дължимата такса по чл. 10, ал. 1 т.2 от ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена. Както вече беше посочено отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за това, че като собственик на посоченото МПС е допуснал движение на посоченото МПС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за която не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 т.2 от ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или тол декларация.

Разпоредбата на чл. 10, ал.1 т. 2 от ЗП посочва, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (тол-такса) за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП / ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона – бел. съд/, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол-сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.