Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2586 от 06.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2715/2023
Вид
Определение № 2586
Подписан
06.11.2023
В сила
06.11.2023
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2586 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502715 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. Кукуш №1, чрез адв. Х.М., против разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №5781/22.08.23 г., постановено по ч.гр.д. №10788/23 г. по описа на ПдРС, VI гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против И. К. М., ЕГН **********, в частта за сумите: по договор с партиден номер ***** за услуга ****** - начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 27.48 лв. и дължимата мораторна лихва в размер на 6.63 лв. за периода на забава 14.01.21 година - 1 юни 23 година; По договор с партиден номер ***** за услуга ******** - начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 57.48 лв., а дължимата мораторна лихва в размер на 13.86 лв. за период на забава 14.01.21 година - 01 юни 23 година; по договор с партиден номер ***** за услуга ******** - начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса за посочения номер (6 лв. месечно), по която неплатената сума е в размер на 95.18 лв., а дължима мораторна лихва в размер на 22.95 лв. за период на забава 14 януари 21 година - 1 юни 23 година; По договор с партиден номер ***** за услуга ******** начислена неустойка, 1 представляваща отстъпка от цената на устройство Handset A1 Alpha 20 Green+PB TTEC, по която неплатената сума е в размер на 107.19 лв., а дължимата мораторна лихва в размер на 25.84 лв. за периода на забава 14 януари 21 година – 01.06.23 година; По договор с партиден номер ***** за услуга ******* начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 92.49 лв. Дължимата мораторна лихва в размер на 22.30 лв. е за период на забава 14.01.21 година - 1 юни 23 година; По договор с партиден номер ***** за услуга ******* начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за продукта за посочения номер (6 лв. месечно), по която неплатената сума е в размер на 85.68 лв. Дължимата лихва е в размер на 20.66 лв. за периода 14 януари 21 година - 1 юни 23 година; по договор с партиден номер ***** е начислено обезщетение за обработка на просрочени вземания в размер на 2 лв., за което е начислена лихва за забава в размер на 55 стотинки за период на забава 07.09.20 година - 1 юни 23 година.

Частният жалбоподател счита, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно като постановено в протИ.речие с материалния и процесуалния закон, за което излага подробни съображения.

Иска се отмяна на разпореждането и уважаване на заявлението в частта, касаеща процесните суми, като се присъдят и разноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, имаща правен интерес – заявител в първоинстанционното производство, поради което е допустима. В съответствие с чл.413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника. Разгледана по същество е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Пред РС Пловдив е образувано ч.гр.д. №10788/23 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "А1 България" ЕАД чрез адв. Х.М., против И. К. М. от град ********** за следните суми: 467.19 лв. – неплатени суми по предоставени електронни съобщителни услуги; 206.54 лв. неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; съгласно чл.54.12 от ОУ - 467.50 лв. – начислени неустойки при предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната, както следва: по договор с партиден номер ***** за услуга ****** - начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 27.48 лв. и дължимата мораторна лихва в размер на 6.63 лв. за периода на забава 14.01.21 година – 01.06.23 година; По договор с партиден номер ***** за услуга ******** - начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 57.48 лв.; дължимата мораторна лихва е в 2 размер на 13.86 лв. за период на забава 14.01.21 година – 01.06.23 година; по договор с партиден номер ***** за услуга ******** - начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса за посочения номер (6 лв. месечно), по която неплатената сума е в размер на 95.18 лв.; дължимата мораторна лихва е в размер на 22.95 лв. за период на забава 14.01.21 година – 01.06.23 година; По договор с партиден номер ***** за услуга ******** начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Handset A1 Alpha 20 Green+PB TTEC , по която неплатената сума е в размер на 107.19 лв. Дължимата мораторна лихва в размер на 25.84 лв. за периода на забава 14.01.21 година – 01.06.23 година; По договор с партиден номер ***** за услуга ******* начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 92.49 лв.

Дължимата мораторна лихва в размер на 22.30 лв. за период на забава 14.01.21 година – 01.06.23 година; По договор с партиден номер ***** за услуга ******* начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за продукта за посочения номер (6 лв. месечно), по която неплатената сума е в размер на 85.68 лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 20.66 лв. за периода 14.01.21 година – 01.06.23 година; по договор с партиден номер ***** е начислено обезщетение за обработка на просрочени вземания в размер на 2 лв., за което е начислена лихва за забава в размер на 0.55 лв. за период на забава 07.09.20 година – 01.06.23 година.

Поискано е и присъждане на заплатените държавни такси и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Съдът е издал заповед №5781/22.08.23 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК следните суми: 467.19 лв. – неплатени суми по предоставени електронни съобщителни услуги (описани подробно в съответствие с уточняваща молба от 16.08.2023 г. – л.45 от първоинстанционното дело), ведно с лихви за забава; 206.54 лв. неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, ведно с лихва за забава в размер на 49.43 лв. за периода 04.09.2020 г. – 01.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по съразмерност, от които 16.97 лв. държавна такса и 29.70 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в същата заповед, е отхвърлено заявлението в частта, касаеща претенцията за неустойка за неизпълнение на договора и в частта за претендираната мораторна лихва върху описаните суми, както и за присъждане на обезщетение за обработка на просрочени вземания – 2 лв. и лихва за забава – 0.55 лв. Изложени са съображения в съответствие с чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 от ГПК, че е налице протИ.речие с добрите нрави и обоснована вероятност клаузите за неустойка в посочения размер да са неравноправни, тъй като от тях произтичат права единствено за едната страна по двустранен договор – срещу задължението на 3 потребителя да заплаща такси и да връща стойност на отстъпки не съответства насрещно задължение. Мобилният оператор претендира престация по прекратен договор за непредоставена услуга, като всички тези разходи за потребителя са неравноправни по смисъла на ЗЗП.

Разпореждането е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането протИ.речи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно установената съдебна практика, при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради протИ.речие със закона или добрите нрави.

Настоящата инстанция споделя доводите на първостепенния съд, че е налице обоснована вероятност тези клаузи да са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. При съобразяване с изложеното в уточнителната молба, съдът намира, че претенцията на мобилния оператор в действителност обхваща три вида неустойки – в размер на три месечни такси, в размер на отстъпката от цената на месечната такса и в размер на отстъпката от цената на продаденото мобилно устройство. Настоящата инстанция намира, че договарянето на няколко, различни по вид неустойки, излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции. Практически се достига до хипотезата, че при неизпълнение на един договор кредиторът получава различни плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението, тъй като надхвърлят това, което би получил от самото изпълнение. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял.

Тези вреди не следва да се приравняват като размер на пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя, каквито обаче след прекратяването на договора не са предоставяни, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. Отделно от това, в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по - висок размер. Така се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, а в случаите, когато до изтичане срока на договора остават по - малко от три месеца, той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора.

Относно клаузата, предвиждаща, че в случаите на предоставено мобилно устройство потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент съгласно ценовата листа на доставчика и заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за 4 лизинг, също е налице обоснована вероятност да е неравноправна съгласно чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП. Същата позволява на търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, както и да получи за устройството значително по-висока от първоначално определената и договорена за него цена, препращайки към едностранно изготвена от търговеца ценова листа, като същевременно, в съответствие с договореното, операторът има право да получи обратно предоставеното на лизинг устройство от абоната, а ако последният не го върне или го върне в неизправно състояние – да получи и обезщетение в размер на стойността му, също съгласно едностранно изготвената от оператора ценова листа.

Уговорената от страните неустойка за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги и устройство на изплащане поради виновно неизпълнение на задълженията на длъжника в посочения размер е в отклонение на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, присъщи за неустойката, предвидени в чл. 92 ЗЗД.

С оглед на изложеното, клаузите, с които е уговорена неустойка, се явяват неравноправни. Същата се явява средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да претендира суми в необосновано висок размер по прекратен договор – без да предоставя престация за оставащия срок.