Решение № 2312 от 26.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2312

Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Членове:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА и с участието на прокурора ИВАН ПЕТРОВ СПИРОВ като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА канд № 20267180700190 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С. А. К., [населено място], [улица] с пълномощник адв. З. Д. обжалва Решение № 1402/29.11.2025г. по АНД № 3481/2025г., РС – Пловдив, в частта, с която е потвърден електронен фиш серия К № 10340299, издаден от ОД МВР – Пловдив, за наложена глоба на касатора в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 ЗДв.П, с преквалификация в основание по чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 ЗДв.П и намаляване размера на административното наказание „глоба“ от 100 на 50 лв., ведно с осъждане на К. да заплати на ОД МВР – Пловдив 70лв. разноски /юрисконсултско възнаграждение по съразмерност/.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Оспорени са изводите на ПРС, основани на чл.189 ал.5 ЗДв.П и се твърди, че липсата на подадена декларация не е основание да се наказва лицето, което не е извършило нарушение. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил нарушение и платената глоба по един от фишовете, връчени на касатора при посещение в КАТ по друг повод, не означава, че плащането е признание за вина или съгласие с нарушението, защото е образувано и не е приключило административно производство. Поискана е отмяна на решението, включително в частта за разноските.

В ход по същество преупълномощен адв. Д. Р. поддържа касационната жалба с искане за отмяна на електронния фиш и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът ОД на МВР – Пловдив не е представил отговор по жалбата и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа законосъобразност на първоинстанционното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.

1. Според съдържанието на електронен фиш серия К № 10340299 от 01.02.2025г.: На посочената дата в 15:29 ч., в населено място – [населено място], [улица], посока запад, при разрешена скорост от 50 км/ч и отчетен толеранс от измерената скорост – 3 км/ч, е установено нарушение с TFR1-M 546 - превишена стойност на скоростта 20 км/ч. Вписано е, че същото е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на „ЕФ К/9731796/“ на 17.10.2024г. Нарушението е извършено с МПС Фолксваген шаран с рег.№ [рег. номер] със собственик [населено място].

Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от 01.02.2025г. съдържа всички реквизити от документа, идентични с вписаните в електронния фиш: дата на използване на АТСС вид TFR1-M 546 – 01.02.2025г.; място на контрол; посока на движение на контролираните МПС; режим измерване – С /стационарен/; посока на задействане – О /отдалечаващ/; начало на работа 14.00 и край на работа 18.00; номер на първо статично изображение 61374 и на последно 61406, в обхвата на които е номера на снимковия материал 61395; текст – Автоматизирано техническо средство или система е разположено/а и настроено/а съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, Наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. АТСС е преминало метрологична проверка с протокол № 1-33-24 от 21.02.2024г. и е годно за експлоатация до 21.02.2025г. Преписката съдържа удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и отразения в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от 01.02.2025г. - протокол № 1-33-24 от 21.02.2024г. от проверка – последваща на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M със заключение за съответствие с одобрения тип. В тази вр. ПРС е изложил в пълнота съображения, вкл. с позоваване на т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН за периодичността на последващите проверки на лазерните скоростомери - една година. Снимковият материал съдържа данни за местоположението на проверката - географски координати, номер на техническото средство, номер на клип / снимка, дата, време, позволена скорост, засечена скорост, ведно с текстова част към снимката, в която са вписани освен посочените данни – и рег. номер и описание на автомобила. Приложено е уведомление от БИМ до ОД МВР – Пловдив относно справка за одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, в което е посочено, че периодичността на проверката е една година.

Неоснователно в касационната жалба се поддържа неправилно ангажирана отговорност на К.. В предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 04.09.2024г. е посочено /чл.3/, че владението и ползването на МПС Фолксваген шаран с рег.№ [рег. номер] се предава при подписване на предварителния договор на Хр. И., но отсъстват данни за прехвърляне на собствеността на МПС, както и за подадена от собственика декларация по чл.189 ал.5 ЗДв.П /действаща редакция/. Договорката между страните не преодолява изискването в ЗДв.П – не е предвидена такава хипотеза, освен което предварителният договор няма последица – промяна в собственика на МПС, поради което в справката за собственици на конкретното МПС е отразен касационния жалбоподател.

По отношение възприетата повторност на нарушението преписката съдържа вторичен носител на информация за ЕФ К/9731796 : съставен на 27.09.2024г., връчен на 02.10.2024г., платен и влязъл в сила. Посоченият ЕФ е приложен – същият е за нарушение от 21.09.2024г. Според справка „Списък с намерени фишове" - ЕФ К/9731796 е издаден на 27.09.2024г. за нарушение на касатора по чл.21 ал.1 ЗДв.П вр. с чл.182 ал.1 т.4 ЗДв.П, извършено на 21.09.2024г. и данни за плащане – платежно нареждане / 04.10.2024г., вкл. дата на влизане в сила – 17.10.2024г. Не е представено доказателство за връчване на ЕФ К/9731796, но не е оспорен факта за дата на плащане на глобата от К. съгласно информацията в справката с намерени фишове. За твърдението в касационната жалба за съдебно производство по оспорване на ЕФ К/9731796 не са представени доказателства.

2. Изводите на ПРС за съдържанието на обжалвания електронен фиш са законосъобразни и основани на доказателствата от преписката.

Предвид възражения в жалбата и в изпълнение на задължението за разкриване на обективната истина, ПРС е изискал служебно : справка за подадена декларация от собственика на МПС с рег.№ [рег. номер] във вр. с издаден електронен фиш серия К №10340299; разписка за връчване на електронен фиш серия К № 9731796 или друго доказателство, удостоверяващо подпис на лицето, получило фиша. По делото е постъпил отговор от ОД МВР – Пловдив за липса на декларация по чл.189 ал.5 ЗДв.П от собственика на МПС с рег.№ [рег. номер] във вр. с издаден електронен фиш серия К №10340299 и отговор от ОД МВР – Враца относно електронен фиш серия К № 9731796 - в РУ – Враца не е постъпвала разписка за връчване на конкретния електронен фиш.

В хода на делото пред ПРС жалбоподателят не е заявил доказателствени искания и не е представил писмени доказателства, освен предварителния договор.

РС – Пловдив обсъдил подробно доказателствата с аргументирана преценка. Анализът на приложимите норми при съпоставка с данните по делото е обосновал законосъобразен и правилен извод на съда по всички възражения в жалбата и като резултат от спора.

С оглед съдържанието на описаните по-горе документи от преписката, ПРС е направил верен извод за издаване на обжалвания електронен фиш в съответствие с изискванията на чл. 189 ал. 4 ЗДв.П за реквизити. Съобразено е, че конкретният случай не попада в обхвата на чл. 11 ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение, което обстоятелство е отразено в протокола - измерването е в стационарен режим и не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш. Правилно съдът е посочил, че описанието на мястото на нарушението се изразява в конкретен административен адрес, поради което е ясно индивидуализирано.

Верен е извода на ПРС относно авторство на деянието, обоснован с точни мотиви – с електронния фиш наказанието е наложено на жалбоподателя в качеството му на собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. Електронният фиш съдържа изричен поясняващ текст за правото на собственика, против когото изначално се съставя електронен фиш, да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за това действие. Съобразена е специалната норма в ЗДв.П - чл. 188 ал.1 : „Собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател – ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът, съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство.“, приложима спрямо нормите на ЗАНН относно личната отговорност за извършване на административно нарушение. В случая отсъстват доказателства за обективна препятстваща пречка за осъществяване на правото от страна на собственика и съответно – опровергаване на презумпцията за авторство на деянието, установена в ЗДв.П. Приетата по делото справка установява неупражнено право за подаване на писмена декларация с данни за друго лице, което да е извършило нарушението. Прецизно ПРС е изяснил, че в хипотезата на чл.189 ал.5 ЗДв.П – дори жалбоподателят да не е разполагал с копие от СУМПС на водача, управлявал автомобила по време на деянието, в съдебната практика е утвърдено разбирането, че това изискване не следва да се абсолютизира, когато се докажат уважителни причини за непредставянето и същевременно към декларацията се приложи друг заместващ документ, годен да докаже предаването на фактическата власт в полза на трето лице, като в конкретиката на фактите - не се касае за хипотеза, при която жалбоподателят да не е комплектувал в пълнота искането си за анулиране на фиша на основание чл.189 ал.5 ЗДв.П, тъй като декларация не е подадена. В тази вр. е посочено правилно, че подаването на писмена декларация по реда на чл. 189 ал. 5 ЗДв.П с данни за друго лице като извършител на нарушението не е идентично на изявление в жалба до съда, че някой друг е управлявал автомобила при извършване на нарушението.

Относно повторност на нарушението с основание ПРС се е позовал на възприетото от АС – Пловдив : за налагането на санкция по квалифицирания състав на чл. 182 ал. 4 ЗДв.П следва при описанието в санкционния акт да присъстват три обстоятелства - при правната квалификация на нарушението следва да е направена привръзка на нормата на чл. 182 ал. 4 от ЗДв.П със съответната разпоредба на чл. 182 ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДв.П, която е повторно нарушена; вписване на факта, че нарушението е извършено повторно; описание на обстоятелствата от фактическа страна, определящи повторността, т.е. да се посочи съответният санкционен акт с датата му на влизане в сила. Вярна е преценката за наличието им при описание на нарушението в обжалвания електронен фиш. По отношение единственото възражение за недоказаност връчване на предходния електронен фиш следва да бъде посочено, че за доказване на повторност не е достатъчно само наличието на справка от МВР, тъй като справки АИС-АНД или справка за нарушител/водач имат вторичен, производен характер, поради което следва да се съберат първични доказателства за връчване на предходния електронен фиш. В конкретния случай ПРС правилно е посочил наличие на доказана хипотезата на чл.43 ал.8 ЗАНН : „(Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 31.03.2024 г.) Електронен фиш и наказателно постановление се смятат за връчени и в случай че нарушителят заплати глобата по тях.“, предвид наличието на неоспорени доказателства за заплащане на глоба на 04.10.2024г. по електронен път. Предходният в хронология ЕФ се счита за влязъл в сила, което обстоятелство обуславя повторността към дата на издаване на оспорения ЕФ от 01.02.2025г., с арг. от нормата на чл.189 ал.10 т.4 ЗДв.П : „Влизат в сила електронните фишове, които: т. 4. (нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.) са платени в срока за доброволно плащане – считано от датата на плащането.“. В тази вр. е и приетото в Решение № 12 от 27.11.2025г. на КС по к. д. № 7/2025г., по отношение обжалваемост в тази хипотеза.