Решение № 298 от 23.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Бургас, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. К. като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20262100500354 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от В.

П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. *******, общ. ********, обл.

*******, ул. „*********“ № **, чрез адв. Зоя Колева от АК – Стара Загора, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Цар Калоян“ № 46А, ет. 1, офис 1, Адвокатско съдружие „Андреева, Цонева, К.“ против Решение № 425/30.11.2025 г., постановено по гр. д. №1573/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Несебър, с което съдът е признал за установено по отношение на въззивника на осн.чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, чл.86 и чл.99 ЗЗД по повод на Заповед № 1129/03.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2011/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Ямбол, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, представлявано от Райна Миткова – Т. сумата от 5322,87 лева – главница за пълния размер на претендираните вноски с настъпил падеж по погасителен план за периода 21.05.2023 г. – 21.06.2024 г. включително, 1 дължими по договор за потребителски паричен кредит № 4197362/25.06.2020 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“" ЕАД и въззивника, вземането по което е прехвърлено на въззиваемато дружество с договор за продажба и прехвърляне на вземане от 08.12.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 4488,05 лева, представляваща договорна лихва за пълния размер на претендираните вноски с настъпил падеж по погасителен план за периода 21.05.2023 г. – 21.06.2024 г., включително сумата от 519,27 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 21.06.2023 г. до подаване на заявлението, като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемото дружество разноски по заповедното и първоинстанционното производства в размер на 1082,43 лева.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът П., който го намира за постановено в противоречие с фактите и обстоятелствата по спора, в противоречие със събрания по делото доказателствен материал и в нарушение на материалния закон. Счита обжалваното решение за незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения, допуснати при обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, като в тази връзка го намира за необосновано. Моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като излага подробни съображения. Счита, че първоинстанционният съд е игнорирал възраженията на въззивника. Липсват данни как са формирани размерите на претендираните вземания и какви са параметрите на твърдяната от ищеца забава на вноските. Поради неясноти в заявената претенция счита, че е налице препятстване правото на защита на страната. Оспорва обстоятелството, че въззивникът дължи на въззиваемата страна исковите суми, както и наличието на валидни облигационни отношения между страните към датата на подаване на исковата молба, респ. на заявлението пред заповедния съд. Оспорва цифровото изражение, посочено по отношение на главницата и договорната лихва. Оспорва активната материално правна и процесуално правна легитимация на въззиваемото дружество. Претендира за отмяна на решението.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 2

4“, ул. „Бизнес Парк - София“ № 1, бл.15, вх.А, ет.4, представлявано от Т. И.

В., като универсален правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р. М. – Т., чрез адв. Недялка Капитанова от АК – Стара Загора. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт и присъди разноски по делото.

Въззивната и частна жалба са подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирани лица и са допустими.

Районен съд – Несебър се е произнесъл по искове с правно основание чл. 422, ал.1,във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 79, ал.1, чл.86 от ЗЗД.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Първоначално производството по делото е започнало по подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу въззивника В. П. П.. Със заповед № 1129/03.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 2011/2024 г. по описа на Районен съд-Ямбол е разпоредено длъжникът П. да заплати на въззиваемото дружество 5322,87 лв.,представляваща главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № 4197362/25.06.2020 г., претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода 21.05.2023 г. до 21.06.2024 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 519,27 лв., представляваща лихва за забава за претендираната главница за периода от 21.05.2023 г. до 27.06.2024 г., сумата 4488,05 лв., представляваща договорна лихва за забава за претендираната главница за периода от 21.05.2023 г. до 21.06.2024 г., държавна такса от 206,60 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. След постъпило на 30.09.2024 г. възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, ЯРС е указал на дружеството за възможността в едномесечен срок да предяви иск. С искова молба от 22.11.2024 г. въззиваемото дружество е предявило първоначално претенцията си пред РС-Ямбол, а след постановено определение № 2617/29.11.2024 г. по ГД 3

№ 3596/2024 г. на РС – Ямбол, делото е изпратено по подсъдност на РСНесебър.

При разглеждане на делото РС-Несебър е събрал писмени доказателства, допуснал е извършването на съдебно-счетоводна експертиза и се е произнесъл със съдебен акт, който настоящата инстанция намира за правилен и законосъобразен, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Уникредит консюмър файненсинг“ ЕАД и В. П. е сключен договор за потребителски паричен кредит № 4197362/25.06.2020 г., по силата на който дружеството е предоставило на въззивника потребителски кредит в размер на 50065,55 лв., която въззивникът е следвало да погаси в рамките на 113 месечни погасителни вноски, с краен срок на погасяване 21.11.2029 г., съгласно приложения Погасителен план. Кредитният договор е сключен при ГЛП 10 % и ГПР 10,47 %.

Представен е договор за цесия от 08.12.2023 г., подписан от „Уникредит консюмър файненсинг“ ЕАД в качеството му на цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в качеството му на цесионер. По силата на договора, цедентът продава на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период над 181 дни, просрочени съгласно изискванията на цедента и описани в Приложение № 1 към договора. В това предложение фигурира и въззивникът по делото. По силата на приложено пълномощно Уникредит консюмър файненсинг“ ЕАД е упълномощило „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да уведоми всички длъжници, за продажбата по договора за цесия. Представени са писмени доказателства за уведомяване на въззивника за извършената цесия, видно от които обаче, липсва подпис на длъжника. Подадената искова молба, ведно с изискуемите доказателства досежно цесията, установява, че въззивникът е надлежно уведомен за цесията, съгласно чл.99, ал.1 от ЗЗД, като практиката на ВКС в този смисъл е непротиворечива – Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2025 г. по описа на ВКС, II Търговско отделение.

По делото са приети основно и допълнително заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че вземането претендирано от въззиваемото дружество включва 4 главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.01.2024 г. до 21.06.2024 г. в размер на 5322,87 лв.; лихви с настъпил падеж за периода 21.05.2023 г. до 21.06.2024 г. вкл. в размер на 4488,05 лв., както и лихва за забава на претендираната главница за периода 21.05.2023 г.-28.06.2024 г. в размер на 793,18 лв. Със сключения договор за потребителски паричен кредит от 21.05.2020 г. е извършено реструктуриране на предишен договор за кредит с ответника, съществуващ под № 3599376. В резултат на това остатъчната сума от предходния кредит в размер на 50066,55 лв. е заведена като ново задължение за въззивника. За целия период на договора за потребителски кредит от 25.06.2020 г. по сметката на титуляра са постъпили общо 23652,47 лв., което е станало в периода 21.07.2020 г.-16.10.2023 г. Вещото лице е посочило как и по какъв начин тези постъпили суми са погасили задължения на длъжника. За претендирания период от 21.05.2023 г. до 21.06.2024 г. сумата, дължима за главница, е посочена в размер на 5322,87 лв., обхващаща 14 падежни дати. Вещото лице е изчислило дължимата сума върху главницата, както и лихвата за забава.

По отношение на направените във въззивната жалба оплаквания настоящата съдебна инстанция намира същите за неоснователни. Решението не е постановено в противоречие с фактите и обстоятелствата по делото, както и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебносчетоводната експертиза е дала пространен отговор на въпросите как са формирани размерите на претендираните вземания и какви са параметрите на твърдяната забава на вноските. Същото се отнася и за изчислението на дължимата лихва. От друга страна основното и допълнително експертно заключение не са оспорени от страните по делото и първоинстанционния съд логично ги е взел предвид при постановяване на своето решение. В този смисъл съдът намира, че постановеното от първоинстаницонния съд решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Пред настоящата съдебна инстанция не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 425/30.11.2025 г., постановено по гр.дело № 1573/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6