Решение № 96 от 14.02.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. К., 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20235510101769 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е за делба на недвижими имоти с правно основание чл.34 от ЗС във вр. с чл.341 и сл. от ГПК като производството е във фаза след допускане на делбата.

С влязло в сила решение №79/13.02.2024 г., постановено по настоящото дело е допусната съдебна делба между съделителите Г. В. Г. и М. В. Г. по отношение на следните съсобствени недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.5***74.*** по КККР на К., одобрена със заповед №*** г., с адрес: гр.К., ***, намиращ се на етаж 7 в сграда с идентификатор 35167.5****, с предназначение: Жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.5***74; предназначение на обекта: Жилище, апартамент- в жилищна сграда; брой нива на обекта: 1, площ: 64.23 кв.м.; прилежащи части: избено помещение №***; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

35167.5****.116; под обекта: 35167.5****.*** над обекта: няма; при квоти: 1/4 идеална част за Г. В. Г., с ЕГН-********** и 3/4 идеални части за М. В. Г., с ЕГН-**********; и Реално ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща западен калкан /близнак/, със застроена площ на етажа 45 кв.м. и принадлежаща изба под етажа, която сграда е построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ II*-573, в квартал 21 по ПУП на с.Б., общ.К. с площ 979 кв.м., при граници на УПИ: улица, УПИ II-578, 579; УПИ VI-574, ***; УПИ VII-572 и УПИ IV-572; при квоти: -1/2 идеална част Г. В. Г., с ЕГН-********** и 1/2 идеална част за М. В. Г., с ЕГН-**********.

1

Ищцата Г. В. Г. е предявила против ответника М. В. Г. претенции по реда на чл.346 от ГПК за заплащане на сумата от 770 лв., представляваща половината от стойността на извършени подобрения в допуснатия до делба недвижим имот в с.Б., общ.К. на ***, в периода *** г. - м.април 2024 г., състоящи се в: поставяне на метална входна врата, поставяне на РVC врати и смяна на ел.инсталация на жилището; както и за заплащане на сумата от 921.45 лв., явяваща се заплатени от нея публични задължения и публични задължения на ответника към Община К. и НАП за данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и лихви по ЗМДТ за делбените имоти по образувано изп.д.№672/2022 г. на ЧСИ К.А., ведно със законната лихва от постановяване на решението.

Ищецът Г. Г. претендира възлагане в неин дял на недвижимия имот, находящ се в с.Б., общ.К. на ***, а ответникът М. Г. – възлагане в негов дял на недвижимия имот, находящ се в гр.К., ***.

Приети по делото са заверени копия на: покана за доброволно изпълнение изп.д.№672/2022 г. на ЧСИ К.А., рег.№*** на КЧСИ до длъжника М. В. Г., писмо изх.№*** г. на Дирекция „Местни приходи“ до К.А.- ЧСИ рег.№*** и платежно нареждане от *** г. с получател К.А. за сумата 881.45 лв. по изп.д.

№672/2022 г. с наредител Г. В. Г.; съобщение по изп.д.№672/2022 г. от *** г. на ЧСИ К.А., рег.№*** на КЧСИ до длъжника за М. В. Г. за прекратяване на изп.д. на основание чл.433, ал.2 от ГПК; разписка от *** г., ведно с фискален бон от *** г. от ТД на НАП- П., офис С. за извършено безкасово плащане от Г.

Г. на сумата от 40 лв. в полза на М. В. Г..

По делото са събрани гласни доказателства.

Съгласно показанията на свидетеля Н.Ж.К., през есента на ***г. се обадил на Г. Г., тъй като само нея е виждал в съседния на неговия имот в с.Б., че в къщата й има наводнение. Когато тя дошла и водата била спряна видял, че е спукана тръба и къщата е тотално наводнена. Вратите били в окаяно състояние „все едно нямало врати“- с куки и с угнило катинарче, а от наводнението те угнили. Г. Г. сменила входната врата на етажа с желязна, сменила и вратите на стаите. Заради кражби из селото я посъветвал да сложи желязната врата.

Майсторът, който поставил новата входната на къщата сложил и интериорни врати вътре в нея. През пролетта на 2024 г. имало проблем с ел. инсталациятаимало пушек. Г. Г. и мъжът, с когото тя живеела дошли и спрели тока. Тогава им пуснал кабел от своята къща. Ищцата направила основен ремонт на ел.инсталацията, защото майсторът й казал, че няма как да стане частично.

Разходите за инсталацията заплатила Г. Г..

В показанията си свидетелят К. М. П., сочи, че с ищцата са комшии, в къщи близнаци в с.Б.. Преди 3-4 години тя сменила външната входна врата и вътрешни врати на къщата от необходимост и заплатила разходите. Друг човек освен нея не е виждал. През пролетта на 2024 г. тя организирала подмяната на ел.инсталацията, тъй като нямало ток и от нея разбрал, че има авария.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено, което съдът възприема. От заключението се установява, че допуснатите до делба имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.5***74.***, представляващ апартамент №***, находящ се в гр.К., ***; и реално първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находя се в 2 с.Б., общ.К., *** са неподеляеми, като стойността на апартамент с идентификатор 35167.5***74.*** е 73730 лв., а стойността на първи етаж от двуетажна жилищна сграда в с.Б., запад е 22 826лв. Съгласно заключението извършените в имота в с.Б., *** ремонти и подобрения: поставяне на алуминиеви врати, поставяне на метална входна врата и подмяна на електрическа инсталация в целия подобект-скрити работи са на стойност 4698лв., като следствие на тези ремонти стойността на имота се е увеличила със сумата от 610лв.

Следователно стойността на дела на Г. В. Г. в допуснатия до делба апартамент съобразно квотата й- 1/4 ид.част е 18432.50 лв., а стойността на дела й в имота в с.Б. съобразно квотата й- 1/2 ид.част е 11413 лв. Делът на М.

В. Г. в допуснатия до делба апартамент съобразно квотата му- 3/4 ид.част е на стойност 55297.50 лв., а дела му в имота в с.Б. съобразно квотата -1/2 ид.част е на стойност 11413 лв.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

I.Относно претенциите по сметки, предявени от ищеца Г. В. Г. по чл.346 от ГПК вр. с чл.30, ал.3 от ЗС:

Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Понятието “тежести“ включва необходимите разноски, направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило /арг. от чл.41 от ЗС/, както и обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота. При необходимите и обикновените разноски могат да се търсят само действително заплатените разноски в размера, в който са направени. Необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на вещта, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване, като чрез тях се цели да се запази вещта или да се приведе в състояние, годно за живеене или съобразно предназначението й.

Подобрение би било налице, когато вложените средства за труд и материали са довели до увеличаване на стойността на имота. Необходимите разноски не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и затова ако един съсобственик извърши необходим ремонт на общата вещ, за да предотврати погиването/повреждането й, той има право да претендира, на основание чл.30, ал.3 от ЗС от другите съсобственици припадащата се на частите им в съсобствеността част от извършените разходи. Без значение в случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата вещ или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като разноските произтичат от действия по управление на вещта. От необорените показания на разпитаните по делото свидетели, които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира се установи, че ищцата е сменила в имота в с.Б. входна врата и вратите стаите през *** г. след наводнение в жилището причинено от спукана тръба, а в началото на 2024 г. е сменила и ел.инсталацията поради овехтяване, което се потвърждава и от заключението на СТЕ. Така направените от ищцата разноски на стойност имат характера на необходими разноски, тъй като обезпечават възможността за ползване на жилищната сграда по предназначение. Доколкото необходимите разноски 3 представляват тежест по смисъла на чл.30, ал.3 от ЗС, то ответникът дължи на ищцата част, съответна на притежаваната от него част от имота, от тези разходи или сумата 2349 лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес претенцията следва да се уважи в претендирания размер от 770 лв.

Данъкът недвижими имоти и таксата битови отпадъци, уредени в Закона за местните данъци и такси съставляват публични задължения към общините на собствениците на недвижими имоти т. е. задължени лица за плащането им са собствениците, без оглед на това кой в действителност ползва имота. В случаите, когато един съсобствениците заплати цялото задължение, той има вземане спрямо останалите съсобственици за тяхната част. Установи се, че към 2022 г. ответникът М. Г. не е заплатил като съсобственик данък сгради и такса битови отпадъци на делбените имоти, поради което е било по образуваното срещу него изп.д.№672/2022 г. на ЧСИ К.А., рег.№*** на КЧСИ, по което ищцата е изплатила сумата от 921.45 лв. поради което и с оглед разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС претенцията на ищцата е основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер.

II.Относно извършването на делбата:

Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура. Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа: чрез теглене на жребий; чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК; чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК; или чрез изнасяне на имота на публична продан, ако имотът е неподеляем и принципът за получаване на реален дял, не може да бъде спазен - чл.348 от ГПК. За да се извърши преценка за това, кой от предвидените в ГПК способи да бъде използван при извършване на делбата, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, включително тяхната стойност, вид, както и размерът на дяловете, броят на съделителите, правопораждащия съсобствеността факт и др. съобразно всеки конкретен случай. В настоящия случай до делба са допуснати два жилищни имота между двама съделители, като с оглед спазване на основния принцип на делбата всеки съделител да получи дял в натура / арг. чл.69 от ЗН/ съдът намира, че изцяло неприложим е способът предвиден в чл.348 от ГПКпублична продан. От друга страна не е спорно, а и се установи, че всеки от съделителите продължително време ползва един от делбените имоти- М. В. Г. винаги е живял и продължава да живее в апартамента в гр.К., а Г. Г. ползва имота в с.Б.. С оглед на тези обстоятелства и различните дялове в съсобствеността е налице неудобство за образуване на дялове и теглене на жребий, поради което приложимият способ за извършване на делбата е чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл.353 от ГПК, в какъвто смисъл са и претенциите на страните. Затова в дял на ищцата следва да се постави първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща западен калкан /близнак/, със застроена площ на етажа 45 кв.м. и принадлежаща изба под етажа, която сграда е построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ II*573, в квартал 21 по ПУП на с.Б., общ.К. на стойност 22826лв., а в дял на ответника се постави самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.5***74.***, с адрес: гр.К., ***, на стойност 73730 лв. Общата стойност на дела на всеки от съделителите в процесните два имота е както следва: на Г.

В. Г. - 29845.50 лв., а на М. В. Г. - 66710.50лв. Доколкото реалните дялове не съответстват напълно на стойността на квотите в съсобствеността, то 4 неравенството следва да бъде изравнено в пари- арг. от чл.69, ал.2, изр.2 от ЗН.