Решение № 821 от 22.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Варна, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100501618 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5411/07.07.2026 г. на Е. И. И. - длъжник по изп. дело № 2026*0400209 по описа на ЧСИ Р. Т., рег. № * на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу Разпореждане от 19.06.2026 г., с което ЧСИ приема разноски в полза на МВР – Шумен за сумата от 51.13 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1, вр. с чл. 27, ал. 2 от НЗПП.

Твърди се в жалбата, че не е ясно дали сумата от 51.13 евро се дължи като разноски или като част от изпълняемото вземане по изп. лист. Излага се, че ЧСИ не е посочил кои действия по изпълнението са били извършени от юрисконсулт, кога са извършени и въз основа на каква представителна власт.

Релевира се, че е заплатена сумата от 46.53 евро с основание „разноски по ИД 209-26 г.“. Отправеното искане е да бъде отменено Разпореждане от 19.06.2026 г. В жалбата е направено и особено искане по чл. 438 от ГПК за спиране на производството по изп. дело до разрешаване на повдигнатия спор.

Ответникът по жалбата ОД на МВР - Шумен - взискател депозира 1 възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата. Отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение.

ЧСИ Р. Т., рег. № * на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 2026*0400209.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима в тази й част.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело № 2026*0400209 по описа на ЧСИ Р. Т., рег. № * на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 28.05.2026 г. по молба на ОД на МВР - Шумен въз основа на изпълнителен лист № 490 от 18.10.2026 г., издаден по АНД № 1843/2023 г. по описа на Районен съд - Шумен за осъждане Е. И. И. да заплати сумата в общ размер на 165 лева, представляваща разноски и въз основа на изпълнителен лист № 509 от 22.10.2024 г., издаден по АНД № 1844/2023 г. по описа на Районен съд - Шумен за осъждане Е. И. И. да заплати сумата в общ размер на 85 лева, представляваща разноски.

С иницииращата принудителното изпълнение молба взискателят представя Заповед № 3723-1605/14.05.2026 г. на Директора на ОД на МВР – Шумен, с която упълномощава главен юрисконсулт В. Д. да представлява ОД на МВР – Шумен пред съдилища, прокуратури, съдебни изпълнители, следствени служби, полицейски органи и др., като при присъдени разноски в полза на ОД на МВР – Шумен да иска издаване на изпълнителен лист и да представлява дирекцията в изпълнителните производства от образуване до приключване на изпълнителните дела. Отправено е искане ЧСИ да изпрати 2

ПДИ на длъжника, както и са посочени конкретни изпълнителни способи за събиране на задължението.

На длъжника е връчена ПДИ на 12.06.2026 г., в която е посочен размерът на задълженията, както следва: сумата от 127.82 евро – неолихвяема сума, сумата от 0.51 евро – допълнителни разноски, сумата от 30.68 евро разноски по ИД, сумата от 15.34 евро – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и сумата от 97.15 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Извършена са справки в НАП за наличие на задължения на дължинка към Държавата.

С платежно нареждане от 15.06.2026 г. Е. И. И. заплаща по сметка на ОД на МВР – Шумен сумата от 127.82 евро /249.99 лева/ с основание за плащането „разноски по АНД 1843-23 г., АНД 1844-23 г. Рс – шумен, ИД 20926 г.

С платежно нареждане от 15.06.2026 г. Е. И. И. заплаща по сметка на ЧСИ Р. Т., рег. № * на КЧСИ сумата от 46.53 евро /81 лева/ с основание за плащането „разноски по ИД 209-26 г. ЧСИ *“.

С молба от 16.06.2026 г. длъжникът представя по изп.д. доказателства за извършените плащания, както и прави възражение за дължимостта на приетото юрисконсултско възнаграждение.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат 3 изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

Изцяло неоснователни са изложените във жалбата доводи за това, че не е ясно дали сумата от 51.13 евро се дължи като разноски или като част от изпълняемото вземане по изп. лист. От самата ПДИ е видно какви суми се търсят от И., както и че сумата от 51.13 евро, представлява разноски по изп. дело – юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя. Горното правилно е било възприето от длъжника, видно от представените платежни нареждания от 15.06.2026 г., с които се погасяват задължението по изпълнителните титули, както и разноските по изпълнението с изключение на приетото юрисконсултско възнаграждение в редуцирания му от ЧСИ размер.

Ирелевантни са възраженията на И. досежно непосочване от страна на ЧСИ на кои действия по изпълнението са били извършени от юрисконсулт, кога са извършени и въз основа на каква представителна власт. Такива изисквания законът не изисква като предпоставка за редовност при приемането на разноски. Още повече, че от представените към иницииращата принудителното изпълнение молба взискателят представя Заповед № 37231605/14.05.2026 г. на Директора на ОД на МВР – Шумен, с която упълномощава главен юрисконсулт В. Д. да го представлява по всички изпълнителни производство с участние на дирекцията, като изрично е посочено, че при присъдени разноски в полза на ОД на МВР – Шумен, какъвто е конкретният случай, да иска издаване на изпълнителен лист и да представлява Дирекцията в изпълнителните производства от образуване до приключване на изпълнителните дела. Т.е макар молбата за образуване на изп. дело да е подписана от законния представител на взискателя, то книжата и самото им депозиране пред ЧСИ е извършено от упълномощения за това служител. Отново юрисконсулт е получавал и съобщения и призовки във 4 връзка с изпълнението, както и е изготвял възражение във връзка с молбата на длъжника от 16.06.2026 г. Следователно е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт на взискателя по повод образуване на изпълнението и неговото движение. Минимално дължимото възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 27, ал. 2 от НЗПП е 51.13 евро /100 лева/, колкото е определил и ЧСИ.

По изложените съображения жалбата на Е. И. И. срещу Разпореждане от 19.06.2026 г., с което ЧСИ приема разноски в полза на МВР – Шумен за сумата от 51.13 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на искането с правно основание чл. 438 от ГПК:

Съгласно горната разпоредба, чието систематично място е в Глава XXXIX „Защита срещу изпълнението“, раздел I, „Обжалване на действията на съдебния изпълнител“, подаването на жалба не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спиране. Определенията за спиране на принудителното изпълнение по чл. 438 от ГПК имат характер на специфична временна обезпечителна мярка в производството пред съда, образувано по подадена жалба по чл. 435 от ГПК с оплаквания за процесуална незаконосъобразност на конкретно обжалваните с нея изпълнителни действия.

Преценката за основателността на искането за спиране се прави след предварителна преценка на допустимостта и вероятната основателност на подадената жалба против обжалваното действие на съдебния изпълнител. В конкретния случай, съдът е намерил жалбата за неоснователна и предвид характера на производството, при който чл. 437, ал. 4, изр. второ от ГПК, актът на съда не подлежи на обжалване, съдът намира, че с настоящото произнасяне по жалбата липсва основание за спиране на принудителното изпълнение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 5411/07.07.2026 г. на Е. И.

И., ЕГН ********** - длъжник по изп. дело № 2026*0400209 по описа на ЧСИ Р. Т., рег. № * на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу Разпореждане от 5

19.06.2026 г., с което ЧСИ приема разноски в полза на ОД на МВР – Шумен за сумата от 51.13 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1, вр. с чл. 27, ал. 2 от НЗПП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. И. И., ЕГН ********** с правно основание чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението по изп.д. № 2026*0400209 по описа на ЧСИ Р. Т., рег. № * на КЧСИ, с район на действие ВОС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6