Решение № 86 от 31.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. гр. Хасково, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200001 по описа за 2026 година Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – П. Й. Я., ЕГН **********, с адрес с.**, е останал недоволен от наказателно постановление № 25-1253002902/17.11.2025г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“- Хасково, с което за това, че на 20.06.2025г. в 20:10 часа, в с.**, на улица без име управлява „лек автомобил „*************“ с рег.№ *****“, с номер на рама *****, без поставени рег. табели, който не е регистриран по надлежния ред. При направена справка в масивите на МВР се установи, че автомобилът е с прекратена регистрация от 21.11.2018г. със статус Съхранение на ПС в частен имот, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. (102,26 евро) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна. Сочи се, че нарушението не е осъществено от субективна страна, не е преценена и маловажността на случая. Моли за отмяна на наказателното постановление.

В с.з. жалбоподателят и упълномощен от него процесуален представител поддържа становището по жалбата си, излага мотиви за нарушения на процесуалните правила, за неустановеност на описаното нарушение и маловажност на същото, представя гласни доказателства чрез воден свидетел, моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- Началник Сектор

1

„Пътна полиция“- Хасково- редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Изпраща писмено становище по жалбата, с което моли да не бъде уважена същата, като евентуално претендира прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:

Жалбоподателят П. Й. Я. е на *год., живущ в с.**, Община Хасково, притежаващ СУМПС от 2016г., като има придобити категории В и М. До момента има наложени наказания с издадени две наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП, както и няколко издадени електронни фиша.

На 20.06.2025г. полицейските служители при Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково- св.П. Ч. и св.О. Ш. изпълнявали служебните си задължения, като били изпратени по малките населени места в община Хасково, с цел превенция и разкриване на нарушения по ЗДвП. Същите били в с.**, община Хасково, където правели обход из улиците на селото. Около 20,10ч. същите забелязали в една от пресечките в края на селото движещ се автомобил. Последвали го и със светлинен и звуков сигнал спрели същия за проверка.

При извършената такава установили, че водач на автомобила е настоящият жалбоподател П. Й. Я., а управляваният от него автомобил е „*************“ с номер на рама *****, без поставени рег. табели. При поискване на документите установили, че автомобилът не е регистриран, а при проверка чрез дежурен и информационните масиви на КАТ установили, че този автомобил е с прекратена регистрация от 21.11.2018г. със статус - Съхранение на ПС в частен имот.

За констатираното нарушение, на жалб.Я. бил съставен АУАН № GA1429754 от 20.06.2025г., в който били описано, че като водач управлява нерегистриран по надлежния ред автомобил, а като нарушена била описана нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля и от нарушителя, който не посочил възражения. Препис от същия бил връчен на водача Я. същия ден.

Преписката била изпратена на Районна прокуратура- Хасково, било е образувано досъдебно производство, като прокурорът се е произнесъл с Постановление от 22.10.2025г. за прекратяване на наказателно производство, като приел, че случаят не осъществява състава на престъпление от общ характер и изпратил материалите на адм.-наказващия орган.

Въз основа на така описаните АУАН и Постановление на прокурора, било издадено предметното на делото Наказателно постановление №25-1253002902/17.11.2025г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“- Хасково, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на водача Я. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

Наказателното постановление било връчено на жалб.Я. на 17.12.2025г. – видно от разписката, неразделна част от издаденото наказателно постановление, а жалбата против същото е получена в адм.-наказващия орган същия ден- на 17.12.2025г.– видно от поставения входящ номер– т.е. в законоустановения 14дневен срок.

2

Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.

При съставянето на АУАН е допуснато нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила, които са свързани с правото на защита на жалбоподателя.

На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“.

В случая обаче е налице несъответствие и разминаване в установената фактическа обстановка. В АУАН и НП е описано „… като водач на лек автомобил „*************“ с рег.№ *****…“. Т.е. управляваният от жалб.П.

Я. автомобил е с описани регистрационни номера и в тази връзка един от елементите на нарушението не е налице. Следва да се подчертае, че изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение- МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, е кумулативно, а не алтернативно. Липсата на единия от елементите води до неосъществен състава на нарушението, като тази липса не може да бъде пренебрегната с описанието за хипотезата на предложение първо от текста.

Разминаването и несъответствието произтича от продължението на описанието на нарушението, където е описано, че МПС е без поставени рег.табели, каквито са и показанията на разпитаните свидетели.

По отношение на мястото на извършване на описаното нарушение, съдът не намира неясноти или съмнения, че жалбоподателят е управлявал автомобила си в населено място. Показанията на свидетеля Д.Д.- кмет на с.** са в тази насока, показанията на полицейските служители също са категорични, че жалбоподателят е бил спрян в чертите на селото, върху улица, около която има постройки и къщи. В случая няма данни или обективни доказателства, които да сочат, че жалб.Я. е управлявал въпросния автомобил извън чертите на селото или по път, който не е отворен за обществено ползване. В тази връзка съдът не намира допуснати нарушения при установяване на фактическата обстановка.

Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда "Глоба" в размер от 200лв. до 500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца.

Независимо от гореизложеното и основанията за отмяна на издаденото наказателно постановление, съдът намира, че в случая административнонаказващият орган неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя.

След съвкупен анализ на материалите по делото, настоящата съдебна инстанция счита, че описаната в АУАН и в НП деятелност следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. Макар с действията си водача Я. да е 3 осъществил формално състава на адм.нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно - на 20.06.2025г. в с.**, община Хасково, е управлявал МПС – автомобил „*************“, което не е регистрирано по надлежния ред, то в случая обществената опасност на деянието е явно незначителна. Това е така, тъй като се касае за управление на автомобил в края на селото по черен път, където се очаква да няма интензивно движение, което прави и обществената опасност на деянието по-ниска. Бяха представени данни чрез показанията на св.Д.Д. за причините жалбоподателят да управлява автомобила- а именно ремонтирането му и използването му за части.

Следва да се отбележи също, че жалб.Я. е спрял веднага след подаването на сигнал от служителите на КАТ, а не се е опитвал да избяга или да се скрие, като според показанията на св.Ш. е изминал около 15-20 метра.

Така описаните обстоятелства са показател за по-ниска обществена опасност на самото нарушение, като следва да се отчете и фактът, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди, не са налице данни за подавани жалби и оплаквания срещу водача Я. в тази насока. Съдът приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално: ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т. 9 от НК, съгласно които "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон.

Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административнонаказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Посочените по-горе многобройни смекчаващи отговорността 4 обстоятелства не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на нарушението по ЗДвП в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН– да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.