Решение № 395 от 21.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20235001000483 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1 от 03.01.2023г., постановено по търг.дело №1453/2021г. по описа на Окръжен съд-С.З., са отхвърлени предявените от М. М. М. с ЕГН:********** и С. М. М. с ЕГН:**********, двамата с постоянен адрес: гр.С.З., ул.“И.“№**, против „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.и З.“АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „И.“, ЖК Д., бул.“Г.М.Д.“№*, искове за заплащане на обезщетения от по 50000лв. за всеки от двамата поотделно за неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат на смъртта на сестра им Д.М.М., настъпила при ПТП, извършено в Р.Р. на 02.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020г. до окончателното изплащане на сумите, евентуално, считано от 21.10.2020г. – датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното изплащане на сумите, като решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на 1 ответника Ю. Ю. А. с ЕГН:**********.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите М. М. М. и С. М. М., които, чрез пълномощника им адв.И. П., го обжалват изцяло с доводи за неправилност, според които по делото е доказана безспорно особено близка житейска връзка между тях и починалата им сестра, тъй като от разпитаните свидетели е установено обстоятелството, че непосредствено преди злополучната катастрофа на 02.09.2020г., в лятото на 2020г., преди да замине за Г. тя е оставила детето си на грижите на своя брат М. М. и неговата съпруга, от името на който впоследствие е подадена и молба за учредяване на настойничество над детето Д.Д. М.а и от когото са поети и всички разходи по транспортирането на тялото от Р. и погребението, както и, че още от деца между починалата и нейните братя е създадена тясна и силна емоционална връзка, като те са били до нея на всички празници и в лоши и добри моменти. По тези съображения се претендира за отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на предявените искове, както и за присъждане на разноски.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.и З.“АД е депозирал чрез пълномощника юрисконсулт И. С. писмен отговор на въззивната жалба с развити в него доводи за нейната неоснователност, според които по делото не са налице доказателства в семейството, в което са израснали ищците и починалата, да е имало липса на родителска грижа или присъствие, които да са били заместени в отношенията помежду им, а, напротив, събраните доказателства да сочат на отношения, присъщи за здраво и щастливо семейство с ясно изразени фигури на майка и баща. В условия на евентуалност заявява да поддържа всички направени в отговора на исковата молба твърдения и възражения, включително за съпричиняване и недължимост, от значение при определянето на евентуално обезщетение.

Претендира за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство на основание чл.78,ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПрП и чл.25 от НЗПрП в размер на 1080лв., съобразен с материалния интерес и извършените процесуални действия по защита на дружеството по двата иска.

Третото лице-помагач Ю. Ю. А. не е подало отговор на въззивната жалба.

2

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от М. М. М. и С. М. М. против „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.и З.“АД искове с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения в размер на по 50000лв. на всеки от двамата поотделно за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на тяхната сестра Д.М.М., настъпила при ПТП на 02.09.2020г. в Р.Р., причинено по вина на водача Ю.

Ю. А. при управление на микробус „Опел“ с рег.№********, застрахован при ответника, ведно със законната лихва от 02.09.2020г., евентуално от 21.10.2020г. – датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното изплащане на сумите.

Исковете се основават на изложени в исковата молба твърдения връзката между ищците и починалата им сестра да е била изключително тясна и загубата от смъртта й изключително тежка за тях, което наложило да потърсят медицинска помощ. Още преди години и преди злополучната катастрофа на 02.09.2020г., в лятото на 2020г., сестра им дошла при тях и им заявила, че заминава за Г., оставяйки детето си на техните грижи, които те като семейство поели. Поради тази причина подали молба за учредяване на настойничество над детето Д.Д. М.а по реда на чл.153,ал.1 от СК от името на М. М., от когато и до момента той и съпругата му се грижели за него. Той поел и всички разходи за транспортиране на тялото от Р.Р. и погребението, както и за легализиране и превод на представените документи във връзка с разследването. С допълнителна молба е конкретизиран механизма на произшествието и е уточнено, че ищецът М. М. е поел грижите за детето на сестра си, на когото тя го е оставила и който и е дал средства да замине на работа в Г., а ищецът С. М., макар и да не е имал толкова силна връзка, тъй като били от различни бащи, също поддържал контакти със сестра си и смъртта й също се отразила негативно върху неговата психика.

С отговора на исковата молба ответникът е признал съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по отношение на лекия автомобил, управляван от водача Ю. Ю. А., чието привличане като трето лице-помагач е поискал. Оспорил е изключителната вина на същия за 3 настъпване на ПТП. Заявил е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.108,ал.1 и ал.2, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, с твърдения да е пътувала без поставен или правилно поставен предпазен колан. Оспорил е твърдяната изключително близка връзка между нея и ищците, както и, че ищецът М. М. е полагал и полага грижи за детето й и е поел разходите по транспортирането на тялото й и нейното погребение. Оспорил е размера на претенциите като прекомерно завишен, както и началната дата на претендираната законна лихва, каквато счита за дължима от 10.05.2021г. – датата на постановения отказ, или от входиране на исковата молба в съда.

С допълнителна искова молба е заявено, въпреки че ищецът С. М. и починалата Д. М.а произхождат от един и същ баща, но от различни майки, отношенията помежду им да са били изключително близки. Братята и сестрата израснали заедно и тя разчитала изключително много на тях, като живеели в една жилищна сграда в гр.С.З., ул.“И.“№*, където заедно посрещали различни празници, а в резултат на преживения от смъртта й стрес двамата ищци започнали да имат чувство за безпокойство, тревожност, високо кръвно и други симптоми от психическата травма. Оспорили са възражението на ответника относно механизма на ПТП и наличието на съпричиняване.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът е оспорил активната материалноправна легитимация, оспорвайки твърдяното съжителство в едно домакинство на братята и сестрата, както и тя да е разчитала на тях, акцентирайки в това отношение на 16-годишната възраст на ищеца С. към датата на ПТП. Потвърдил е и останалите си възражения.

С Определение №527 от 01.08.2022г. окръжният съд е конституирал Ю.

Ю. А. като трето лице-помагач на страната на ответника. Същият не е взел становище по исковете.

С обжалваното първоинстанционно решение е прието за установено въз основа на събраните писмени доказателства и като безспорно, че ищците са братя на Д.М.М., починала на 02.09.2020г. при автомобилна катастрофа в Р.Р. с участник – третото лице-помагач като водач на микробус „Опел“ с рег.

№********, застрахован при ответното дружество. Прието е посредством показанията на разпитаните свидетели К.К., М.М. и Ж.К. да не се установява 4 между ищците и сестра им да е била налице изключителна връзка, надхвърляща обичайната по смисъла на ТР №1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като е нормално ищците и сестра им да са прекарвали известно време заедно, което, обаче, да говори за едни нормални отношения, включително и оставянето на детето Д. за отглеждане в семейството на М. М., а, че ищците са се почувствали зле вследствие смъртта на тяхната сестра, да не доказва твърденията за изключителна близост, тъй като се касае за нормална реакция при почти всяка загуба на близък роднина, поради което същите да не са активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра им.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Ищците са предявили претенциите си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди пред застрахователя на дата 21.19.2020г. и по тях е постановен отказ, при което са налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.

Безспорни са обстоятелствата относно наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника по отношение на лекия автомобил, по вина на чийто водач, какъвто е третото лице-помагач, изгубил контрол върху управлението му, според признанията в декларация от 02.09.2020г., и с отнето към този момент право да управлява МПС, според протокола на разследващия полицай за извършване на справка в базата данни, е настъпило пътно-транспортното произшествие, във връзка с което е налице висящо наказателно дело под общ номер ***/*/**** в Прокуратурата при Областен съд Х., Р.Р.. По повод твърденията за съпричиняване е разпитан св.Й.Г., с когото починалата е живяла на съпружески начала и заедно са пътували в момента на катастрофата, според чийто показания двамата са били с поставени предпазни колани, което противоречи на заявеното от него при проведения на 02.09.2020г. разпит като свидетел в наказателното производство, според което в момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие всички пътуващи в микробуса са били без предпазен колан.

Спорът във въззивното производство се концентрира около активната материалноправна легитимация на ищците.

С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на 5

ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата по ППВС №4 от 21.05.1961г. и №5 от 24.11.1969г., които имат право да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди от загубата на близък човек, като е указано, че право на такова по изключение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите е посочено, че най-близките на починалия по смисъла на двете цитирани Постановления се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения те са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчно само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в двете Постановления, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките родственици на починалия.