Решение № 269 от 23.06.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 235/2025
- Вид
- Решение № 269
- Подписан
- 23.06.2026
- Състав
- Петър Славов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, б. Ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.4, пар.2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.7, ал.2, т.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 269 гр. Несебър, 23.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20252150100235 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1,т.1, вр. ал.3 от ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., булевард Б. № ***, твърди, че на 07.03.2022г. ответникът А. А. Р. с ЕГН **********, с адрес: град ***, е подал до „П.К.Б.“ ЕООД заявление с искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, при което той е получил разяснения за да има възможност ответникът да прецени доколко предлаганите от ищеца продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Ответникът е декларирал, че е запознат с Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД, след което е получил преддоговорната информация под формата на Стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация.
Договорът с номер 40008335793 е сключен на 07.03.2022г. за сумата в размер на 3 500 лева, като уговореният годишен лихвен процент е 41%, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49,09%. Срокът на договора е 36 месеца, като ответникът-кредитополучател се е задължил да върне кредита в общ размер на 6 095,08 лева, чрез заплащане на месечни погасителни вноски, всяка в размер на 169,31 лева, платима до 5-о число на съответния месец, за който се дължи. Ответникът е закупил и Пакет от допълнителни услуги, включващ: „Флекси“ – 1 225 лева, и „Фаст“ – 2 275 лева. Тези суми той се е задължил да заплати чрез месечни вноски, всяка от които в размер на 97,22 лева. Така общото му задължение по кредита е в размер на 9 595,08 лева, което ответникът следва да погаси чрез месечни вноски, всяка от които по 266,53 лева. Ищецът твърди, че е изпълнил договорните си задължения като е предоставил 1 на ответника уговорената сума по кредита. На 13.05.2022г. по искане на кредитополучателя за отлагане на 2-а, 3-а и 4-а погасителни вноски по кредита е подписан Анекс от 16.05.2022г. към договора за кредит, с който е изготвен нов погасителен план с 39 вноски. Ответникът е извършвал плащания по кредита като през периода от 18.04.2022г. до 07.04.2023г. е заплатил на кредитора сумата в размер на 2 272,48 лева. С Решение № 91 от 20.03.2024г., постановено по гр.д.№ 549/2023г. по описа на Несебърския районен съд, е прогласена нищожността на клаузата, съдържаща се в договора за кредит Раздел VI „Параметри“, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“. Кредиторът е прекратил едностранно действието на договора за кредит и е обявил неизплатения остатък за предсрочно изискуем на 06.03.2024г., откогато е начислил и обезщетение за забава.
Дотогава ответникът дължи уговореното договорно възнаграждение в размер на 1 376,94 лева за периода от 05.03.2023г. до 06.03.2024г., за което е уведомил кредитополучателя.
Евентуално ответникът да се счита уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с получаването на исковата молба. За вземанията си по договора за кредит ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 143/2025г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед за изпълнение, по силата на която длъжникът по нея А. А. Р. следва да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумата в размер на 2 977,98 лева – главница по договора за кредит, сумата в размер на 1 376,94 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.03.2023г. до 06.03.2024г., сумата в размер на 544,11 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 06.03.2024г. до 29.01.2025г., законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Съдът в заповедното производство е уведомил заявителя, че може да предяви иск за установяване вземането си за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, което уведомление е получено на 17.02.2025г. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира направените по делото разноски, както и разноските, направени в заповедното производство.
В отговора на исковата молба, подаден от ответника А. А. Р., се изразява становище за недопустимост на предявения иск предвид, че по гр.д.№ 549/2023г. по описа на Несебърския районен съд, водено между същите страни и на основание същия договор за кредит, е постановено решение, което е влязло в законна сила, и с което е решен въпроса за дължимостта или недължимостта на сумите, претендирани от ответника. С решението е признато за установено, че клаузите в договора за кредит, предвиждащи закупуване на допълнителен пакет услуги, са нищожни, а платените по тях суми от кредитополучателя са получени от кредитора без правно основание. По това дело ищецът е имал възможност да предяви насрещен иск или да направи възражение за прихващане на суми, поради което възможността му вече е преклудирана, а искът му се явява недопустим. Едновременно с това посочва, че по предходния спор между страните не е изяснен въпроса какви суми кредитополучателят е заплатил по процесния договор за кредит, и с каква част от тях са погасени части от главницата, лихвата и разноските, какви суми са били отнесени и към погасяване на задължението по нищожните клаузи за закупения пакет допълнителни услуги.
2
По същество на спора заявява, че признава за сключения между страните договор за кредит и че ответникът-кредитополучател е усвоил сумата по кредита в размер на 3 500 лева, потвърждава и за уговорения годишен лихвен процент в размер на 41% и че ГПР е 49,09%.
Признава и че е поел задължението да върне кредита като заплати 36 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 266,53 лева. Според погасителния план обаче общата сума, която ответникът е следвало да заплати на кредитора, е в размер на 9 598,08 лева, която сума означава, че ГПР в действителност е над допустимия от 50%. Счита също, че ищецът не ангажира доказателства за размера на претенциите си. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от законен или от процесуален представител. С писмена молба, подадена от юрисконсулт, същият заявява, че поддържа исковата молба и че намира исковете за основателни и за доказани, включително и по размер, предвид, че от страна на ответника е налице неизпълнение на основното му задължение по договора за потребителски кредит. Изразява становище, че договорът отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК. Твърди и за спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. С отделна писмена молба, подадена от упълномощен адвокат, поддържа, че спорът между страните бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт и че настоящото производство следвало да бъде прекратено на основание чл.299 от ГПК. При условие, че искът бъде приет за допустим, моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по основание и размер. Претендира разноски.
Въз онова на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.03.2022г. А. А. Р. е отправил искане до „П.К.Б.“ ЕООД да му бъде предоставен кредит в размер на 3 500 лева, който той да върне в срок от 36 месеца чрез заплащане на месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 266,90 лева, като клиентът е поискал и допълнителни възможности: Предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит – Фаст; Предоставяне на право на промяна на погасителния план на потребителския кредит – Флекси.
На А. А. Р. е бил изпратен Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителски кредит. В него е посочен размер на предоставен кредит в размер на 3 500 лева, който следва да върне сума по кредита в размер на 6 108,40 лева чрез заплащане на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 169,68 лева.
Предложен е фиксиран лихвен процент 41% и годишен процент на разходите 49,34%.
Представена е обаче и допълнителна информация, в която на ответника-потребител са описани правата, които му се предоставят чрез допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и тяхната стойност при закупуването им, съответно 1 225 лева за услугата „Фаст“ и 3
2 275 лева за услугата „Флекси“. Тези суми за допълнителни услуги е предложено да се заплащат в срока на договора пак чрез заплащане на 36 месечни вноски, всяка от които в размер на 97,22 лева, като е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. С тези суми общият размер на кредита, който потребителят следва да върне, възлиза на сумата в размер на 9 608,40 лева.
Именно при тези условия е сключен Договорът за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40008335793, с уточнението, че ГПР е 49,09%, а общият размер на кредита възлиза на сумата в размер на 9 595,08 лева.
На 16.05.2022г. е сключен Анекс към договора за потребителския кредит, в който е уговорено отлагане 2-а, 3-а и 4-а вноски. В него ГПР по договора е посочен 39,79%, а крайният срок на изплащане на кредита е уговорен 05.06.2025г.
На 11.03.2024г. „П.К.Б.“ ЕООД е изпратил уведомително писмо до А. А. Р., в който го е уведомил, че обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 06.03.2024г. поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит да заплаща сумите, като общо дължимата сума възлиза на 8 057,64 лева, включваща 7 075,83 лева – непогасена част от задължението съгласно договора, 481,81 лева – лихви за забава, 500 лева – такса по тарифа.
С влязло в законна сила на 13.04.2024г. Решение № 91 от 20.03.2024г., постановено по гр.д.№ 549/2023г. по описа на Несебърския районен съд, е отхвърлен предявения от А. А.
Р. с ЕГН ********** иск срещу „П.К.Б.“ ЕООД за обявяване за нищожен поради противоречие със закона на целия Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 4000335793 от 07.03.2022г., сключен между страните; обявени са за нищожни клаузите в този договор в раздел VI – „По поискана и закупена допълнителна услуга“, касаеща закупуването на допълнителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение от 1225 лева и закупуването на допълнителна услуга „Флекси“ срещу възнаграждение от 2275 лева, поради противоречието им със закона. „П.К.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на А. А. Р. сумата в размер на 779,09 лева, представляваща платена по закупен пакет допълнителни услуги – при липса на основание – нищожни клаузи от Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 4000335793 от 07.03.2022г. в раздел VI – „По поискана и закупена допълнителна услуга“, касаеща закупуването на допълнителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение от 1225 лева и закупуването на допълнителна услуга „Флекси“ срещу възнаграждение от 2275 лева.
В мотивите на съдебното решение е прието, че договорът за потребителски кредит не противоречи на закона – на правилата за изчисляване на ГПР и на разпоредбите на ЗПК, включително и на тези, посочени в исковата молба от А. А. Р., а именно чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.26, ал.4 от ЗЗД и чл.146, ал.5 от ЗЗПт, за да обоснове извода си, че независимо от неравноправната и нищожната клауза от договора, касаеща споразумението за допълнителни услуги, самият договор може да съществува и без тази клауза и не следва да се обявява за недействителен изцяло. Прието за доказано е по това дело, че главницата по договора за кредит в размер на 3 500 лева е погасена чрез извършено от потребителя плащане.