Решение № 106 от 28.04.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Враца, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500024 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от "Топлофикация - София" ЕАД, с ЕИК ***, представлявано от А. А.-Изпълнителен директор и И. Е. - Председател на Управителния съвет против решение № 74/09.05.2024 г. по гр. д. № 20/2024 г. на Районен съд – Мездра, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. В. Д., с ЕГН **********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 558,46 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2020 г. - 01.04.2022 г. за топлоснабден имот ***, находящ се в ***, в жилищната сграда на ***, аб.

№ ***, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 518 от 30.10.2023 г. по ч. гр. д. № 1188/2023 г. на РС - Мездра, като е отхвърлен иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 745,47 лева, поради погасяване по давност задължения в размер на 187,01 лв., дължими за периода м.

05.2019 г. - м. 02.2020 г.. С решението е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. В. Д. дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, сумата 64,29 лева - мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2020 г.

1 до 21.03.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 518 от 30.10.2023 г. по ч. гр. д. № 1188/2023 г. на РС Мездра, като е отхвърлен иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 113,29 лв., като неоснователен и недоказан. Отхвърлени са исковете да се признае за установено на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. В. Д. дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, 18,22 лева - главница за периода от м.03.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,42 лева - лихва за периода от 16.05.2020 г. до 21.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 518 от 30.10.2023 г. по ч. гр. д. № 1188/2023 г. на РС Мездра, като неоснователни и недоказани. Отхвърлени са исковете да се признае за установено на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл.

124, ал. 1 ГПК, че Л. Г. Д., дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, сумата от 745,47 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г, ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 113,29 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 18,22 лева -главница за периода от м.03.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,42 лева - лихва за периода от 16.05.2020 г. до 21.03.2023 г, като неоснователни и недоказани. Осъден е Й.

В.

Д. да заплати на

"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, направените разноски в исковото производство и в производството по ч. гр. д. № 1188/2023 г. на РС Мездра, в общ размер на 257,42 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Осъдена е "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД да заплати на адвокат С. К. К. от адвокатска колегия гр. София, сумата от 324,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника Й. В. Д. в исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 1188/2023 г. на РС Мездра, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Осъдена е "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД да заплати на адвокат И. А. Н. от адвокатска колегия гр. София, сумата от 600,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника Л. Г. Д. в исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 1188/2023 г. на РС - Мездра. Посочено е, че решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца "Далсия ЕЛВЕКО" ЕООД /с предишно наименование "МХ ЕЛВЕКО" ООД/.

С определение № 971/08.11.2024 г. по гр. д. № 20/2024 г. на Районен съд – Мездра, е изменено постановеното по делото решение № 74/09.05.2024 г., в частта му за разноските като: е намален размера на присъденото в полза на адвокат С. К. К. от адвокатска колегия гр. София, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника Й. В. Д., от 324,00 лева на 243,00 лева; е намален размера на присъденото в полза на адвокат И. А. Н. от адвокатска колегия гр. София, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника Л. Г. Д. от 600,00 лева на 450,00 лева.

Жалбоподателя "Топлофикация - София" ЕАД обжалва решението, в частта, с която 2 са отхвърлени претенциите му срещу Л. Г. Д.. Счита решението в обжалваната част, за неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилно било констатирано, че ответниците Й. В. Д. и Л. Г. Д. са дарили на сина си процесния топлоснабден имот, като са запазили за себе си вещното право на ползване. По делото не се твърди и не се доказва ответниците да са направили отказ от вещно право. По делото не се спори, че Л. Г. Д. е вещен ползвател по отношение на ½ ид. част от имот, но съдът неправилно счита, че качеството „потребител на ТЕ" за същата не се установява, като казва, че ищецът „ признава неизгодния за него факт, че друго лице е носител на партидата. Доказателства за това са представените фактури и отчети, от които е видно, че ищецът е приел за потребител другия ответник по делото - Й. Д.. Ищецът е приел договорните отношения с това лице и е открил партидата на негово име." По делото не се сочи от ищеца, нито се твърди от ответниците, че за имота има подадено искане за откриване на партида само на името на Й. Д., в който случай би било основателно твърдението на съда, че облигационните отношения при доставката на ТЕ за имота, са въз основа на облигационен договор, по смисъла на чл. 13 ЗЗД, който дружеството е сключило с Й. Д.. В такава хипотеза, която в настоящия случай не съществува, мотивите на съда биха били правилни. Но, доколкото заявление за откриване на партида, което представлява форма на предложение за сключване на договор, на името на Й., за имота, няма, не съществува и възможността за съда да мотивира решението си, в обжалваната част, че Л. не е клиент на лично основание за 1/2 от претенцията. Несериозно е да се твърди, че това се доказва и от факта, че който и да било от ответниците живее в село Лик, общ. Мездра, както и че на списъка за отчет за дялово разпределение не фигурира подпис на Л.. Съдът не взема предвид, че с този списък само се доказва, че някой е присъствал на датата за извършването на отчета, а не е избирателен списък, в който се подписват всички пълнолетни лица, с адресна регистрация в даден имот. В този смисъл и с оглед гореизложеното Л. Г. Д. е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, лицето е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Доколкото, в постановеното решение първоинстанционният съд не обсъдил всички приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и защото непосредствена цел на исковото производство е разрешаване на материалноправен спор, при което дейността на съда е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените съдопроизводствени правила съдът е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 3

ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните. Съдът постановил неправилно решение, мотивиран от непълен и погрешен анализ на документите и обстоятелствата по делото. Иска постановяване на решение, с което да бъде отменено решението на първоинстанционният съд в частта, в която са отхвърлени исковете срещу Л. Г. Д. за ½ от исковата претенция спрямо същата в качеството й на вещен ползвател на лично основание и постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове срещу Л. Д. в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Л. Г. Д., в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно. В отговора въззиваемата страна заявява, че липсват достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод у съда за дължимост на сумите предмет на изпълнението. По делото безспорно се доказало, че ответника не е вещен ползвател на имота, респективно потребител на топлинна енергия. Имало константна съдебна практика, че потребител и задължено лице е единствено вещния ползвател на имота, а не „голия" собственик. Във въззивната жалба се излагали единствено хипотетични твърдения, че ответника е потребител, но по делото безспорно и категорично се доказало, че другият ответник е вещен ползвател, респективно потребител на имота. Константната съдебна практика приемала за потребител на топлинна енергия, единствено вещните ползватели на имота, на който е открита партида. След като ищецът открил партида на другият ответник по делото е влязъл в договорни отношения с този потребител. Счита откриването на партида да е със силата на договор между страните, като сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си. Освен това, ответникът живеел в с. Лик, община Мездра и не бил вещен ползвател на процесния имот. Потребителя бил носителя на вещно право на имота, а не формалния „гол" собственик на имота. В случая, дори не се доказало ответника да е собственик на имота. Основанието за облигационна обвързаност на ищеца и ответника не било специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал.

1, т. 6 от ЗЕ. Така при наличие на лице обявило облигационни отношения с ищеца, то същото било вещен ползвател, а не другите формални собственици. Правилно съдът приел, че ищецът е установил друг вещен ползвател на имота и ответника не е такъв. Така ищецът не доказал обстоятелството по чл. 154 ГПК. Самото производство по чл. 415 ГПК предопределяло, че същият трябва да докаже без съмнение всички обстоятелства, включително и качеството на ищците като потребители. Отделно от това, сумата била и погасена по давност. Задължение на съда било да следи служебно за достоверността на представените или не доказателства, за пропуските в съдебното производство и съответно да ги санкционира. Във въззивната жалба не се посочвали никакви конкретни нарушения във воденото производство. Ищецът се опитвал да докаже дължимост на сумата пред съда, единствено на твърдени от него обстоятелства, без да бъдат потвърдени от документи или други факти. Иска отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноски.