Определение № 3744 от 12.06.2017, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. С., 12.06.2017 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в открито заседание на седми април две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8547 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

От синдика в течащото производството по несъстоятелност – Р.К. – синдик на „О.Д.Е.Л.” ЕООД – в несъстоятелност, е представен пред съда по несъстоятелността списък на приетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, както и списък на приетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В списъка на приетите вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са включени такива в пункт пет, чиито кредитор е „О.б.б.“ АД и съставляват, както следва : 1./ 3 530 902,01 лв. – парични задължения по Договор за кредитна линия от 15.07.2008 г. и допълнителни споразумения към него /488 218,88 лв. – съдебно присъдена главница;

210 940,67 лв. – присъдена законна лихва върху главницата за периода от 23.01.2012 г. до 19.01.2017 г. вкл.; 1 588 965, 19 лв. – просрочена главница; 17 420,95 лв. – договорни лихви към 14.07.2011 г.;

1 225 075,33 лв. – наказателни лихви начислени за периода от 14.07.2011 г. до 19.01.2017 г., вкл. и 281 лв. – разноски/. Посочените вземания са разпределени от синдика в т. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ – главници, разноски и лихви възникнали за времето до момента на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност и по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ – лихви начислени след датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Синдикът е приел, че описаните вземания с източник – договор за кредитна линия от 15.07.2008 г. са от категорията на необезпечените, защото към датата на предявяване на същите отсъствали доказателства, че представения договор за особен залог върху съвкупност от движими вещи на длъжника, вписан в ЦРОЗ под № 2008071501737, подновени вписвания в ЦРОЗ с номера 2009121502115 и 2011042901212 и договор за залог на съвкупност от настоящи и бъдещи вземания на длъжника, които е вписан в ЦРОЗ под № 2009121502179, да са подновени в срока по чл. 30 ЗОЗ, и 2./ 915 251,87 лв. – представляващи парични задължения произтичащи от поета солидарна отговорност по повод на договор за кредитна линия от 05.11.2008 г. и допълнителни споразумения към него /645 646,18 лв. – съдебно присъдена главница;

19 395,07 лв. – наказателни лихви начислени за периода от 14.07.2011 г. до 22.01.2012 г. и 250 210,62 лв. – законна лихва за периода от 23.01.2012 г. до 19.01.2017 г. вкл./. Посоченото вземания са разпределени от синдика в т. 722, ал. 1, т. 11 ТЗ и е отбелязано, че същите са необезпечени.

Списъците на приетите вземания са обявени в търговския регистър на 10.02.2017 г. В производството по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите от синдика не са изготвяни списъци на неприети вземания.

На 17.02.2017 г. от кредитора „О.б.б.” АД е подадено възражение срещу списъка на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност на длъжника - „О.Д.Е.Л.” ЕООД по отношение на вземането възлизащо в размер на сумата от 3 530 902,01 лв., за което се настоява, че трябва да бъде прието с привилегия по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, защото е надлежно обезпечено с особен залог на съвкупност от настоящи и бъдещи вземания на длъжника, и този договор от 14.12.2009 г. е вписан в ЦРОЗ под № 2009121502179, което вписване е било подновено с вписване № 2014111902270 в срока по чл. 30 ЗОЗ, като в подкрепа на тезата си, възразилия кредитор е приложил доказателство – извадка от регистъра воден при ЦРОЗ. На следващо място се възразява, че вземанията на банката в размер на сумата от 915 251,87 лв. имащи за свои източник договор от 05.11.2008 г. с кредитополучател – „М. ПЧПК“ ЕООД, за които длъжника по производството носи солидарна отговорност, не са от категорията вземания възникнали по безвъзмездна сделка по смисъла на чл. 616, ал. 2, т. 3 ТЗ, респективно неправилно са отнесени към вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 11 ТЗ. Обосновава се виждане, че вземанията на Б.та по така цитирания договор трябва да бъдат приети в производството, като такива с привилегията ползвана по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, защото длъжника в производството по несъстоятелност е встъпил в договора за кредит по смисъла на чл. 101 ЗЗД в качеството на съдлъжник и е приел да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения по цитирания договор. Юридическият факт по възникването на качеството съдлежник на „О.Д.Е.Л.” ЕООД в разглеждания случай не можело да се подведе под критериите за безвъзмездна сделка, защото при евентуално плащане на дълга от страна на солидарния длъжник или претърпяване на принудително изпълнение, то същия би имал правото на регрес за платеното в повече от своята част по отношение на кредитополучателя – 127, ал. 2 ЗЗД. За безвъзмездност можело да се говори, ако длъжника се е отказал от регресните си права спрямо кредитополучателя по сделката или пък не е получил никаква престация по кредитната сделка. Правната природа на встъпването в дълг разкривала особености, които отличавали тази сделка, като възмездна, защото встъпващото в дълг лице, всъщност получавало облага от това си правно положение по материалното правоотношение, а именно – възможността да реализира регресни права по отношение на другия съдлъжник /кредитополучателя/. Споменава се и общоприетото правило в теорията на търговското право, че безвъзмездността в отношенията между търговци не съществува.

Синдикът Р.К. е представила становище по постъпилото възражение, в което заявява, че то е частично основателно по отношение на 3 530 902,01 лв., като тази сума действително трябвало да бъде разпределена, като вземане по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно обезпечено такова. Споменава се, че извода на синдика е изграден в обратната насока, защото при предявяване на това си вземане Б.та-кредитор не е ангажирала към доказателствата в подкрепа на същото, такива които да показват, че вписания особен залог върху съвкупност от настоящи и бъдещи вземания, с които е обезпечен дълга по договора з кредит от 15.07.2008 г. е бил надлежно подновен в срока по чл. 30 ЗОЗ от носителя на правата по това обезпечение. Предвид това, че с възражението си Б.та представя доказателство за такова подновяване, а именно вписване с № 2014111902270, то упражненото възражение против списъка в частта касаеща привилегията на това вземане трябва да се уважи, като се извърши промяна в списъка на приетите вземания и обсъжданото такова възлизащо в общ размер на сумата от 3 530 902,01 лв. да се включи по т. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото разполага с характеристиките на обезпечено с особен залог вземане. Синдикът, намира, че възражението на банката по отношение нейното вземане в размер на сумата от 915 251,87 лв., което произтича от договор за кредитна линия от 05.11.2008 г. и по което длъжника е поел качеството на солидарен длъжник е неоснователно и корекции в списъка относно тази му част не следва да се допускат от съда по несъстоятелността. Възприетата от синдика поредност на удовлетворяване на приети вземания по чл. 722, ал. 1, т. 11 ТЗ, произтичала от солидарната отговорност по два договора за кредит била съобразена с характера на отговорността на един солидарен длъжник. Изказва се мнението, че кредиторът разполага с едновременната възможност да потърси ангажиране отговорността на всеки един солидарен длъжник по дълга, вкл. и при условията на открито производство по несъстоятелност чрез упражняване на правата си по чл. 685 ТЗ.

Макар при договора за встъпване в дълг уреден в чл. 101 ЗЗД едно трето лице да дава своето съгласие да поеме едно съществуващо задължение, като отговаря за него в условията на солидарност, респективно кредитора да запазва правата си и спрямо стария длъжник и да става кредитор на още едно лице, което отговаря наред със стария длъжник, то трябва да се отчете, че това има отношение единствено към основанието на обсъждания договор, но не му придава задължително възмезден характер, наличието на някаква кауза касае само вътрешните отношения между договарящите страни по сделката, но не може да й придаде възмезден характер. Напротив, според синдика договора оставал безвъзмезден, защото срещу поемането на едно чуждо задължение встъпващия в дълг не получавал насрещна престация, или поне в разглеждания случай не се наблюдавало наличието на такава. Извода в тази насока синдика свързва с това, че към момента на осъществяване на встъпването в дълг правото за усвояване на сумата по кредита е било вече възникнало, респективно изцяло упражнено от кредитополучателя и първоначален длъжник. В заключение синдика заявява, че с въведените в чл. 722, ал. 1 ТЗ правила за поредност на удовлетворяването на вземанията на кредиторите са продиктувани от целта да се даде предимство на вземанията, по които кредиторите са предоставяли в полза на длъжника реална престация пред тези кредитори, при която такава не е била давана, а разглежданата хипотеза касаела кредитор именно от втората група.

Длъжникът - „О.Д.Е.Л.”

ЕООД – в несъстоятелност, не се възползва от правото да изрази становище по упражненото от страна на банката кредитор възражение против изготвените от синдика списъци на приетите вземания, в частта им относно привилегиите при които тези вземания са приети.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:

Възражение на кредитора „О.б.б.” АД срещу списъка на приетите вземания предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 10.02.2017 г. - дата на обявяване на съставените по реда на чл. 686 ТЗ списъци на приетите вземания, и изтича на 17.02.2017 г., когато именно е депозирано и възражението на кредитора пред съда по несъстоятелността. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право да направи възражение срещу приети от синдика вземания, както и интерес от това, тези вземания да бъдат преместени в друг ред на разпределение по признак на привилегията, с която същите разполагат по смисъла на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Ето защо следва да се заключи, че това възражение е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е частично основателно.

По отношение на предявеното вземане възлизащо на сумата от 3 530 902,01 лв. – произтичащо от Договор за кредитна линия от 15.07.2008 г. и допълнителни споразумения към него, настоящата инстанция, като съобрази представените от кредитора в подкрепа на това му вземане писмени доказателства, и в частност тези установяващи наличието на заложно правоотношение имащо за свои правопораждащ факт – договор за особен залог на съвкупности от движими вещи и такъв за особен залог на бъдещи вземания и осъществените по отношение на същия вписвания в Централния регистър на особените залози, намира, че възражението насочено към искане упоменатото вземане да бъде включено, като такова ползващо се с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е доказано и като последица от това трябва да се уважи. Вярно е, че към момента на предявяване на обсъжданото вземане пред синдика в откритото производството по несъстоятелност от страна на възразилия кредитор не е представено надлежно доказателство, от което да се установява, че действието на вписания особен залог е подновено, така както се изисква по реда на чл. 30 ЗОЗ, но от приложеното с възражението удостоверение за вписвания във връзка с определена сделка в ЦРОЗ, се установява, че към датата 15.02.2017 г. вписвания особен залог под № 2009121502179 е бил подновен чрез вписване на 19.11.2014 г. осъществено под № 2014111902270, което означава, че обезпечителните права на кредитора произтичащи от този договор за особен залог не са се погасили, а обратно продължили са да съществуват и да ползват кредитора, вкл. към момента на предявяване на вземането му към заложния длъжник и длъжник в производството по несъстоятелност - „О.Д.Е.Л.” ЕООД, като сред тези права попада и правото предявеното вземане да се ползва с предвидената в чл.