Решение № 156 от 03.11.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Враца, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Т. В. Н. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20251400200616 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно Решение № BHRO/925130010641/25 от 17.03.2025 г., влязло в сила на 18.06.2025 г., постановено от Областна администрация Линц Ланд, Service-Center CBE, Република Австрия. Със същото е наложена финансова санкция-глоба в размер на 150 евро /сто и петдесет евро/ за извършено от българския гражданин К. В. К., роден на ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес в ***, ЕГН **********, нарушение по чл. 20, ал.

2 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за движение по пътищата на Република Австрия.

Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета.

В съдебно заседание представителят на ОП-Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице К. К., нередовно призован, не се явява. Назначеният на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 3 ЗПИИАКОРНФС служебен защитник - адв. К.

Т., навежда доводи за това, че в случая не са налице условията на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като по делото липсват доказателства засегнатото лице да има 1 имущество, доходи и местоживеене в страната. На това основание моли съдът да откаже признаването и приемането на решението за налагане на финансова санкция.

Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.

Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИАКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава-Областна администрация

Линц Ланд, Service-Center CBE,

Република Австрия, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити.

За извършеното от засегнатото лице К. К. административно нарушение на правилата за движение в Република Австрия, а именно на 10.12.2024 г., в 20:41 часа, при управление на МПС с български рег.№ ВР *** СМ превишил скоростта на движение с 38 км/ч, при разрешена максимална скорост от 130 км/ч, не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС /макар че същото съставлява административно нарушение и по българското законодателство/.

Засегнатото лице е с местоживеене в с. ***, обл.Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца.

Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят 2 изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 150 евро с левова равностойност 293.37 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро.

Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/. В удостоверението изрично е посочено, че решението е било връчено на лицето на 03.06.2025 г.

По възраженията, отразени в призовката до К. за липсата на доказателства засегнатото лице да е извършил посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава, тъй като те касаят въпроси по същество, българският съд в настоящото производство, което е формално, не е компетентен да вземе отношения по тях.

Неоснователно е и твърдението на служебния защитник, че не са налице условията на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като засегнатото лице нямало имущество, доходи и местоживеене на територията на страната ни. Въпросът дали лицето има имущество на територията на страната ни би бил ирелевантен, ако засегнатото лице има обичайно местоживеене и адрес в България, какъвто в случая то има. Както по-горе се посочи от изисканата справка в регистрите на населението се установява, че К. е български гражданин с постоянен адрес в с. ***, *** и настоящ адрес в с.с., ***, считано от 03.08.2023 г., като няма данни същият трайно и постоянно да пребивава в чужбина. С оглед на това следва да се приеме, че той има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето К. К. за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на финансовата санкция от 150 евро е 293.37 български лева съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска – 17.03.2025 г., а именно 1.95583 лева за 1 евро.

При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА Решение № BHRO/925130010641/25 от 17.03.2025 г., влязло в сила на 18.06.2025 г., постановено от Областна администрация Линц Ланд, Service-Center CBE, Република Австрия, с което на К. В. К., роден на ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес в ***, ЕГН ********** е наложена финансова санкция-глоба в размер на 150 евро /сто и петдесет евро/ с левова равностойност 293.37 лева /двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата в Република Австрия.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд-гр. София, като обжалването не спира изпълнението.

ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАПофис Враца за изпълнение.

ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държаваОбластна администрация Линц Ланд, Service-Center CBE, Република Австрия, за признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на органа по изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка на Република България, като изпълняваща държава.

КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Враца, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Т. В. Н. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20251400200616 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно Решение № BHRO/925130010641/25 от 17.03.2025 г., влязло в сила на 18.06.2025 г., постановено от Областна администрация Линц Ланд, Service-Center CBE, Република Австрия. Със същото е наложена финансова санкция-глоба в размер на 150 евро /сто и петдесет евро/ за извършено от българския гражданин К. В. К., роден на ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес в ***, ЕГН **********, нарушение по чл. 20, ал.

2 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за движение по пътищата на Република Австрия.

Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета.

В съдебно заседание представителят на ОП-Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице К. К., нередовно призован, не се явява. Назначеният на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 3 ЗПИИАКОРНФС служебен защитник - адв. К.

Т., навежда доводи за това, че в случая не са налице условията на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като по делото липсват доказателства засегнатото лице да има 1 имущество, доходи и местоживеене в страната. На това основание моли съдът да откаже признаването и приемането на решението за налагане на финансова санкция.

Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.

Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИАКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава-Областна администрация

Разпечатката съдържа 51 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad06c047-75e2-49b9-a971-4b1dd7622952