Решение № 186 от 18.03.2022, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Кюстендил, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Т. при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Т. Гражданско дело № 20211520100866 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес в гр. София, ***, ет.8, ап. 22, чрез адв. В. Г., е предявило против В. СТ. Р., ЕГН **********, от гр. Кюстендил, ул.

„Драгоман“ №8, искове да бъде признато за установено по отношение на ответника наличието на вземания в полза на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2473/2020 г. на Районен съдКюстендил за сумата от 121.89 лв., от които: 96,02 лв., представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № 7283057006 от 05.01.2019г., № 7284385419/ 05.02.2019г. и № ********** от 05.03.2019г., потребени в периода от 05.12.2018г. до 04.10.2019г., както и сумата от 25,87 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 30.05.2018г. за мобилно устройство NOKIA 2 Black за периода от 05/2019г. до 04/2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

1

Претендират се и сторените разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения му особен представител адв. П. от АК - Кюстендил, която навежда доводи за допустимост, но неоснователност и недоказаност на заявената претенция, поради липсата на договорна обвързаност между страните, липсата на потребени услуги и неустановеност на размера на лизинговите вноски, поради липса на писмено уведомяване на лизингополучателя за едностранно прекратяване на сключения лизингов договор. Прави възражение, че подписите по представените документи не са на ответника.

Районен съд-Кюстендил, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно е от представените по делото писмени доказателства, в т.ч.

Договор за мобилни услуги от 30.05.2018г. за предпочетен номер 359896885969, че страните се намирали в договорна обвързаност, считано от посочената дата, по силата на която ответникът имал право да ползва услугите на оператора за посочения номер при избран абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“, със срок на действие на договора – 24 месеца, в чийто предметен обхват е включено и получаване от потребителя на мобилно устройство марка Nokia модел 2 Black.

От представената по делото декларация – съгласие се установява, че ответникът е декларирал получаване на екземпляр от Общите условия на оператора, както и че му е предоставена информацията по чл. 4, ал.1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка са представени и процесните общи условия по делото.

За дължимите от ответника суми за процесния период са издадени и представени фактури, както следва: № 7283057006 от 05.01.2019г. за отчетен период от 05.12.2018г. до 04.01.2019г., с начислена обща сума за плащане от 48.06 лв., № 7284385419/ 05.02.2019г. за отчетен период от 05.01.2019г. до 04.02.2019г., с начислена обща сума за плащане от 75,93 лв. № **********/05.03.2019г. за отчетен период от 05.02.2019г. до 04.03.2019г., с начислена обща сума за плащане от 102,90 лв. и № 7288359332/05.05.2019г. за отчетен период 05.04.2019г. – 04.05.2019г. и начислена обща сума за плащане 294,88 лв.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.

С.Т. установява, че за процесния период на потребление от 05.12.2018г. до 04.03.2019г. за мобилен номер *** няма генериран трафик по 2 абонаментен план „Тотал 24,99 лв.“. По повод стойността на предоставените услуги от страна на „Теленор България“ ЕАД на клиент В.Р. се установява начислена за периода сума в общ размер на 97,60 лева с вкл. ДДС. Ищцовото дружество е осигурило достъп до електронната си съобщителна мрежа на ответника през целия процесен период.

За да се отговори на въпроса дали подписите на представените по делото документи са поставени от ответника, е допусната и приета съдебнопочеркова експертиза, изготвена от в.л. В.С. – експерт-криминалист.

Последният сочи в своето заключение, че подписите, положени и отразени за „място на полагане подпис на абоната“, „място за полагане подпис на потребителя“ и „лизингополучател“ от името на ответника в представените по делото ксероксни копия на договор за мобилни услуги, заявка № 619989566, сключен между страните, договор за лизинг от 30.05.2018г., приложениеценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 30.05.2018г. и декларация-съгласие от 30.05.2017г., са изписани именно от В.

СТ. Р., ЕГН **********.

От приложеното частно гр. дело № 2473/2020 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за претендираната в исковата молба сума, като издадената заповед по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал 5 ГПК.

Съобразявайки посоченото, съдът установи следното от правна страна:

Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност между страните и предмет е налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими.

Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване искове за установяване задължението на ответника да заплати стойността на месечни абонаментни такси за потребени далекосъобщителни услуги се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и неизпълнение от страна на задълженото лице.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение и изпълнен фактически състав. Задълженото лице 3 носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.

Представения и подписан от страните Договор за мобилни услуги за предпочетен номер 359896885969 установява юридическия факт, породил облигационни правоотношения между същите. Правоотношенията са срочни, поради което и за процесния период страните са се намирали в договорна обвързаност. Договорът включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите. Видно от положения от ответника подпис върху представената по делото декларация-съгласие, което се доказва от заключението на съдебно-почерковата експертиза, е, че същият е декларирал, че е получил подписан екземпляр от Общите условия, което показва, че е запознат със съдържанието им и е съгласен с условия по тях.

За да е елемент от същото, задължението на ответника да заплати стойността на далекосъобщителните услуги, ищецът следва да установи, че ги е предоставил на потребителя-ответник за процесния период. Представените от ищеца по делото фактури не съставляват писмени доказателства за посочените по-горе релевантни за иска обстоятелства, а именно предоставяне от ищеца на договорените електронни услуги за исковия период, доколкото съставляват едностранно издадени от ищеца - оператор частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за установените в тях факти, респ. не доказват получаването на услугата от ответника, нито изправността на ищеца като страна по облигационните отношения. В тази връзка, за да докаже сочените обстоятелства, ищецът е инициирал назначаване на съдебно-техническа експертиза, която установи, че „Теленор България“ ЕАД е осигурявал достъп до съобщителната си система на В. СТ. Р., с клиентски номер 006165388 през процесния период на потребление от 05.12.2018г. до 04.03.2019г. Експертът установи още, че не е налице генериран трафик за процесния период от потребителя. Въпреки това, съдът счита, че дължимостта на претендираните суми са за неплатен месечен абонамент за осигуряване на достъп до услугите, за които е сключен индивидуалния договор, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план и дължимостта им не зависи от генерирания трафик за съотвения период.

Претендираната сума от 121,89 лв. се търси като сбор от 96,02 лв., представляващи месечни абонаментни такси и 25,87 лева за незаплатени лизингови вноски до края на лизинговия период по договора, станали предсрочно изискуеми на основание предсрочно прекратяване на договора за лизинг.

Относно сумата от 96,02 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси, съдът намира същата за доказана по основание и размер.

Както се посочи по-горе, страните са обвързани от посочения източник на облигационни отношения, а именно – договор за мобилни услуги от 4

30.05.2018г. като видно от представените фактури и по-конкретно фактури №7283057006, № 7284385419 и № **********, е че месечните абонаментни такси са от по 22.81 лв. без ДДС (за периода от 05.01.2019г. до 04.03.2019г.) и 40,94 лева за периода от 05.12.2018 до 04.01.2019г. Тоест, начислението е за период, през който операторът е предоставил на абоната мрежата си (видно от заключението на вещото лице, което установява, че ищецът е предоставил на ответника мобилната си мрежа за целия процесен период). Така, независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му услуги по сключения договор, той дължи месечни абонаментни такси. По делото не са ангажираха доказателства за осъществено заплащане на сумите по фактурите, поради което твърдяното от ищеца неизпълнение от ответника на задължението му за плащане цената на месечните абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по сключения договор за мобилни услуги за процесния период следва да се приеме за установено.

При така разпределената доказателствена тежест, ищецът не ангажира доказателства, от които да е видно, че процесните договори са били прекратени предсрочно. От приетия по делото като писмено доказателство договор за лизинг от 30.05.2018 г. се установява, че по силата на същия ответната страна се е задължила да заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 1,99 лева или обща лизингова цена 93,77 лв. за ползването на мобилно устройство – Nokia 2 Black. Договорът съдържа уговорка, че ответникът има право да придобие собствеността върху предоставеното устройство по силата на изричен договор за изкупуване, подписан най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора. В чл. 4 от договора е инкорпориран приемо-предавателен протокол за устройството, от което се налага извода, че същото е предадено на ответника на датата на подписване на договора във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно в съответствие с договорените технически характеристики, както и окомплектован, включително с гаранционна карта към него. С оглед изложеното съдът прави извод, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си на лизингодател, като е предоставило за временно ползване на ответника лизинговата вещ. Съобразно изложеното в исковата молба, ищецът претендира 12 броя вноски от по 1,99 лв. всяка (или в общ размер от 23,88 лева), дължими за периода от месец 05/2019г. до месец 04/2020г., както и сумата от 1,99 лв. по чл.1, ал.2 от договора, чиято изискуемост е настъпила съгласно чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг, поради неизпълнение на задълженията на ответника по договора. Съгласно чл. 12, ал.